Само допреди петнайсетина години мечтата на мой познат да покани един от любимите си стендъп комици Louis C.K. изглеждаше като някаква екстравагантна и рискова откъм възвръщаемост прищявка. Помня, че едно от първите от дългата редица притеснения бе, че малцина у нас бяха чували за това непреводимо чудо, наречено Stand-Up Comedy. Днес нещата изглеждат по точно обратния начин. Ако не знаеш що е то, значи си някаква особена земна версия на Шай-хулуд (по “Дюн“) – пясъчен червей, който отдавна не е бил призоваван от дълбините на сериозността си, за да се посмее с широко отворена паст, удобно настанен в малка, средна или голяма зала, в която общите недостатъци, минало или семейни особености са смешни. И то на български.
Димитър Донски е един от представителите на стендъп жанра у нас, който пълни зали в цялата страна сам с шоуто си “Дързост и срамота”, но и като част от групата “ДГД”, в която са още Димитър Иванов-Капитана и Георги Кючуков, а отскоро и V for Венета, и се продуцира от Hashtag Event Management. Разговаряме с него за причините жанрът да се развие така силно у нас през последните години, кои шеги се "харчат" най-много, кои остават неразбрани и къде се поставя граница в хумора.
Само допреди около десет години форматът стендъп комеди не беше популярен у нас. На какво се дължи бумът му през последните години според вас?
Стендъп комедията в момента е в златния си век не само у нас, но и по целия свят и най-вече родината си – Америка. Мисля, че този подем, от една страна, е опосредстван от социалните мрежи, но от друга е реакция на тях. Колкото повече връзките между хората и в общността са медиирани през дигитална среда, толкова повече се увеличава жаждата за непосредствен физически и спонтанен контакт. Освен това като че ли има някаква “криза на истината” в културата, а стендъп комедията, понеже е подчинена единствено на това да е смешна, е по-чиста от всички обременености и политизации, от които другите форми и изкуства страдат.
Вече има и няколко водещи организации и колективи, които развиват жанра у нас. С какво се отличават една от друга?
Всяка от тях е неповторима и ги обичам всичките. Нашата организация се отличава с това, че сме много смешни.
На какво се смее най-много местната публика? Кои са темите, които имат сигурен успех и кои са онези, с които трябва да се внимава повече?
У нас хората много обичат носталгията. Всички шеги свързани с “едно време” се харчат много. Иначе България е много интересна с това, че е в пълен противовес с щатите, където расистки, сексистки и хомофобски шеги са табу за много хора. Тук шеги, които осмиват расизма, сексизма и другите ни предразсъдъци повече ядосват публиката. Аз например имам една шега, за това как “Назад, назад Моме Калино” е сексистка песен, на която хората много се ядосват. Шеги свързани с националната ни история, гордост и патриотизъм са опасна територия.
Имате ли шеги, които са оставали неразбрани и защо?
Хората много се притесняват от крайно мръсен хумор и когато кажеш няколко мръсни думички, много често спират да слушат. Моята комедия е точно такава и често хората в публиката много се дърпат назад, но в повечето случаи успявам да ги върна на моя страна, или поне да спечеля тези от тях, които нямат задръжки.
Има ли специфичен български хумор или не сме чак толкова специални и се смеем като всички останали?
Със сигурност има и той е свързан най-вече със семейната динамика. Забелязал съм, че почти всички комици имат шеги за бабите си. Бабите са изключително централна тема в българския стендъп. Може би защото са де факто центърът на фамилиите от нашето поколение. Докато бащите и майките ни са били на работа, са ни гледали бабите ни.
Кои са ситуациите, в които се чудите “да се смееш ли, да плачеш ли“?
За повечето стендъп комици няма по-смешно нещо от това да гледат как някой друг комик на сцената “бомби”, което означава, че вместо да предизвика смях, създава фундаментално неудобство в публиката. Това на пръв поглед изглежда като злорадстване, но всъщност е свързано с много любов. В момента на неудобство има изключителна изненада и когато ти се е случвало и на теб, отстрани е много забавно. Все едно да гледаш някой, който се спъва на обелка от банан. Близо е до смъртта, но накрая оцелява.
Как се заражда всъщност даден скеч? Изглежда сякаш винаги идва от личния опит и наблюдения, но как изглежда този процес “в кухнята“ всъщност?
В стендъп комедията, низ от шеги се нарича “бит”, или на български – парченце. Много често битовете се раждат в разговор. Друг път просто те халосва по главата, докато си вървиш по улицата. Понякога става съвсем умишлено. Сядаш и започваш да се напъваш. Според мен най-добре се дълбае за комедия на места в съзнанието ти, където те е страх да мислиш, или които те ядосват. А най-приятният начин да измислиш шега е когато си на сцената и просто импровизираш.
Все повече от популярните комици по света са принудени да се съобразяват с дадени норми на говорене, на коректност – как гледате на това явление и има ли отражение то у нас?
Както казах по-рано, при нас е обратното. Хората се обиждат повече, ако решиш да посочиш недостатъците на мнозинството или на “силните”, отколкото ако решиш да говориш за стереотипи на база пол, раса, сексуалност. Също така ако говориш за българите, можеш да ги псуваш колкото си искаш, но ако се майтапиш с България, всички много се ядосват.
Кои са световните имена, на които сте фен?
Норм Макдоналд, Патрис О’Нийл, Брайън Холцман, Луис Сикей.
Смехът сякаш в повечето случаи е за сметка на някой друг. Кое е универсално смешно и кое прекрачва дадена граница?
Границата в стендъпа е нещо разтегливо и от всеки комик зависи къде ще я намери. Ако подхождаш към една тема с любопитство, любов и игривост, винаги можеш да намериш начин да кажеш нещо крайно по хубав начин. Понякога няма как някой да не се обиди, а понякога е добре някой да се обиди.
Ако светът е оцелял, защото се е смял, на какво се е смял най-много?
Най-дълбоките си страхове, най-големите си мечти и най-вече пръдни. Пръдните по някаква причина са най-смешното нещо.
Последното нещо, което искрено Ви разсмя?
Вчера в Пловдив в един магазин за сувенири продаваха сувенирна нокторезачка, която е и отварачка за бира. За да си спомняш за доброто изкарване под тепетата, докато си режеш ноктите на краката и после си отваряш бирата с нея. Сантиментално, хигиенично и практично. Смях се като идиот пет минути и после си я купих. Ще я подаря на едно момиче.
Димитър Донски (@donskicomedy) гостува с “Дързост и срамота“ в Пловдив, Варна и Бургас съответно на 18, 24 и 25 април, а новото шоу “ДГД новините“ може да гледате на 29 април в клуб “Строежа“.