Той и тя виждат изкуството и културата днес у нас такива, каквито са - в нужда от подкрепа, нова, непрофесионална публика и насърчаване на връзката помежду им. Проектът на Радослав Механджийски и Теодора Константинова “Art & Culture Today” се опитва чрез серия от лекции да направи събитията за изкуство и култура по-достъпни и разбираеми за обикновената публика, да пробужда любопитството, да носи нови знания и креативни преживявания. Помолихме ги за един ускорен курс на тема “топ три кураторски проекти”, които вече са ги впечатлили и такива, които предстоят. Ето какво научихме:HUMAN+. THE FUTURE OF OUR SPECIES с куратор Катерине Крамер
Един от кураторските проекти, които силно ни впечатлиха тази година година, е HUMAN+. THE FUTURE OF OUR SPECIES с куратор Катерине Крамер. Изложбата е пътуваща, а ние я видяхме в Рим през месец март в Palazzo delle Esposizioni. HUMAN+ разглежда ролята на технологията, роботиката и свръх-медицината в живота на съвременния човек и перспективите ни за бъдещето. Дълбочината и дързостта на експозицията ни подтикнаха да създадем лекция по темата. Цялостното преживяване ни впечатли със своята откровеност и открито намерение да разисква проблеми, поставящи въпросителна до самото понятие „човек” или „човешко”. Как, да речем, даден физически проблем би могъл да се превърне в супер-сила чрез помощта на технологията?
Сред примерите беше поп-певицата Виктория Модеста, превърнала се в т.нар. „първа бионична поп-звезда“, която постоянно сменя протезите на крака си, демонстрирайки силата и предимствата на своята различност. Артистичният проект „Трансфигурации“ на Agatha Haines ни изправи пред въпроса – морален и етичен – разумно ли е да сме господари на собствените си тела и характери? Какво би се случило, ако родителите имат „властта“ да моделират генетиката на детето си? Фотографският проект „Човешки версии“ на Yves Gellie пък изследваше темата за робота като интимен приятел на човека, проследявайки абсурдни, но реални примери за машината като заместител на човешкото присъствие, проблемът за самотата и отчуждението, потенциалната способност на изкуствения интелект, облечен в механична плът, да запълни тази празнота... Изключително „отрезвяваща“ изложба, с най-разнолики произведения, безпощадна за зрителите, поставяща те пред неотложни проблеми чрез изкусна комбинация от произведения на изкуството, артефакти, секции с фактологична информация, доказателства за целия спектър от мрачни и светли идеологии, родени от природата на технологията, надеждите и страховете ни, свързани с нея.
TIME IS OUT OF JOINT
с куратори Кристиана Колу и Зарето Чинчиели
Друга впечатляваща за нас изложба, която посетихме отново в Рим, беше Time Is Out Of Joint в националната галерия за модерно изкуство (Galleria Nazionale d'Arte Moderna). Мащабен кураторски проект на Кристиана Колу и Зарето Чинчиели, развълнувал ни с размаха и смелостта на подредбата и взаимовръзките между творби, обитаващи различни периоди от историята на изкуството! Заимствайки заглавието от фраза на Шекспировия „Хамлет“, изложбата изследваше променливостта в концепцията за време, като обединяваше антични и ренесансови скулптури с работи на модерни и съвременни художници, сред които Джакомо Бала, Густав Климт, Лучо Фонтана, Алберто Джакомети, Марсел Дюшан и др.
Експозицията говореше сама чрез свежи, оригинални взаимоотношения - находки между различните произведения – както сюжетни, така и естетически. Проектът със сигурност дари „нова светлина“ на вече познатото – творбите взаимно си помагаха да се откроят една друга в нов прочит, а цялостният разказ беше четим без да е нужен дори и един ред написан текст.
SPITZMAUS MUMMY IN A COFFIN AND OTHER TREASURES
С поглед към близкото бъдеще, изложба, която очакваме с нетърпение, е кураторската изява на американския кинорежисьор Уес Андерсън и неговата партньорка Юман Малуф – известната писателка и дизайнер на костюми. Събитието ще бъде в музея за история на изкуството във Виена (Kunsthistorisches Museum) от 6 ноември 2018 до 28 април 2019. Проектът Spitzmaus Mummy in a Coffin and Other Treasures продължава серията от изложби, инициирани от музея, при които значими личности, извън кръга куратори специалисти, са поканени да влязат в депото и да подберат каквито пожелаят предмети и творби, обединявайки ги в своя лична куратоска концепция. Те се сблъскват с над 4 милиона обекта – изложени в залите на зданието или отдавна забравени в хранилищата. Предишни гости са били Ed Ruscha (2012) и Edmund de Waal (2016), а най-ценното е спонтанният, неконвенционален поглед на доказани професионалисти, чийто опит и въображение са съзрели в различен от изкуствоведския контекст, творческият им пламък е стимулиран от най-неочаквани изкушения и мисловни експерименти... Заслужава си да се отиде до Виена за такова преживяване!