В кадър: Berlin Kidz

През февруари тази година софийските квартали “Дружба", “Слатина”, “Банишора” и "Зона Б-19” осъмнаха нашарени с мистериозни графити. Предположенията на живущите там относно произхода и значението на загадъчните знаци варираха от “писменост на извънземна цивилизация” през “хитлеристки” и “сектантски” символи до маркировка на сгради, които да бъдат бомбардирани от руската армия. Междувременно полицията арестува един от авторите на графитите – двадесет и няколко годишен германец от италиански произход, известен с артистичния псевдоним Ikarus. Както се разбра впоследствие, рисунките му се оказаха графити в непознатия в България стил pichação, а самият той е член на берлинския колектив Berlin Kidz.

Berlin Kidz станаха популярни в последните десетина години с графитите си в червено и синьо на труднодостъпни фасади в Берлин, направени с помощта на алпинистки въжета. Освен с тях Berlin Kidz нашумяха и с поредица видеоклипове, в които практикуват изключително опасното “сърфиране” върху влакове от берлинското метро. През 2016 г. говорител на берлинската компания за градски транспорт BVG заклейми въпросните видеа като “подстрекателство към самоубийство“.

Германският фотограф Томас фон Витиш (р. 1983) прекарва три години с Berlin Kidz в периода 2012 – 2015 г., придружавайки ги в десетки от техните акции. Резултатът e серията фотографии “Adrenaline”, показана по време на престижния Европейски месец на фотографията в Берлин през 2016 г.

“Виж!” разговаря с Томас за работата му по документирането на графити сцените в Берлин и Париж, за сътрудничеството му с Berlin Kidz и за това защо предпочита черно-бялата фотография дори когато снима графити.

 

Фотограф: Томас фон Витиш, Berlin Kidz series

 

Докато се подготвях за това интервю, установих, че никъде в интернет няма Ваша снимка. Това умишлено ли е?

Не полагам някакви особени усилия да запазя анонимността си. Но също така не виждам и смисъл да се показвам излишно.

Какво ви накара да заминете за Берлин през 2008 г.?

Фотографията. Аз съм от един малък град в Долна Саксония, недалеч от границата с Нидерландия, наречен Оснабрюк. Започнах да снимам там като музикален фотограф. Ходех по концерти и правех портрети на музиканти. Но беше трудно, защото в Оснабрюк не се случваха толкова много неща. Така в един момент реших да отида в Берлин, защото там имаше какво да снимам.

Как въобще започнахте да се занимавате с фотография?

Изкарах стаж в магазин за фототехника. Просто продавах фотоапарати и нямах толкова много общо с фотографията. Един фотограф американец, на име Джефри Деланой (@jeffreydelannoy), който работеше за театъра, идваше през няколко дни да проявява филми при нас. Аз се заговорих с него и той ме помоли да изкарам стаж при него, след който станах негов асистент в продължение на три години. Така започнах да се занимавам с фотография – просто ходех на много концерти и фестивали и правех купища снимки. По-късно Джефри се върна обратно в Щатите и това ме мотивира да напусна Оснабрюк и да замина за Берлин, където да продължа да работя.

С какво друго се занимавахте, когато живеехте в Оснабрюк?

Бях графити артист, но не много добър. Започнах на 13. По онова време графитите бяха на мода, немската рап музика също. Рисувах графити до 25-годишна възраст, но никога не съм бил особено активен. Беше по-скоро начин да се сближа с приятели, но никога не съм чувствал, че това е нещо, което трябва да правя всеки ден. Не бях особено талантлив. Харесваше ми повече да излизам и да имам някакво забавление за през нощта. Също така осъзнах, че в родния ми град, ако наистина положа усилия и превърна това в мое основно занимание, мога да стана един от десетте най-добри автори на графити. В същото време разбрах, че съм много по-добър фотограф. Освен това, докато се занимавах с графити, винаги имах проблеми с полицията, която идваше в апартамента ми и конфискуваше лаптопа и камерата ми. Така в един момент трябваше да реша дали искам да запазя фотоапарата си, или искам да продължа да рисувам графити. Изборът не беше труден.

 

Фотограф: Томас фон Витиш, Berlin Kidz series

 

Оснабрюк вероятно е място, където човек трудно може да бъде автор на графити поради липсата на анонимност…

Градът е доста консервативен и полицията винаги е била мотивирана да открие кои са авторите на графитите, за разлика от Берлин, където това е част от културата на града и не се възприема като вандалски акт. Архитектурата също влияе на местната графити сцена. Градът е средноголям, с множество малки къщи. Когато отидох в Берлин, той беше грозен, стар и западнал. И си мисля, че на хората не им пукаше особено за графитите около тях. В Оснабрюк беше точно обратното. Там човек излиза да рисува с приятели в четвъртък, в три през нощта, за да е сигурен, че няма да срещне някого на улицата.

Колко време се занимавахте с музикална фотография?

Около три-четири години, докато живеех в Оснабрюк. Когато се преместих в Берлин, продължих да го правя още година.

 

Фотограф: Томас фон Витиш, Berlin Kidz series

 

Кога решихте да започнете да снимате Berlin Kidz?

Мисля, че ги открих през 2011 или 2012 г. Спомням си, че се разхождах по улицата с един приятел и той ми показа някои графити от ранните им години на труднодостъпни места. През 2012 г. пуснаха трейлъра за първото им DVD, наречено “Berlin Kidz – 100% Pure Adrenaline”, и останах шокиран. Спускането с въжета по фасадите и сърфирането върху влак бяха супер впечатляващи. Към онзи момент Berlin Kidz бяха едно от най-интересните неща в областта на графитите за последните двадесет години.

Как се свързахте с тях?

С помощта на Аланиз (@alanizart), наш общ приятел и уличен художник от Аржентина, който живееше в Берлин по същото време. Аланиз напусна Берлин и сега просто пътува по света и рисува навсякъде. Известен е с това, че прави огромни, впечатляващи графити с валяци. Аланиз рисуваше известно време заедно с Berlin Kidz и един ден ги попита дали могат да ме вземат с тях. Така успях да ги снимам много пъти в продължение на три години.

Коя беше първата акция на Berlin Kidz, която снимахте?

Мисля, че беше графитът на момче с пушка на ул. “Гнайзенаущрасе” в Кройцберг. За мен тези снимки бяха доста лесни, защото покривът беше равен и до него се стигаше по стълба от съседната сграда. Беше ми супер удобно. Така че първият път, когато ги снимах, не беше толкова трудно.

 

Фотограф: Томас фон Витиш, Berlin Kidz series

 

Коя от акциите им беше най-стресираща за снимане?

Стресираща не е най-подходящата дума, защото бях подготвен. В началото селектирах 10-15 снимки на Berlin Kidz и ги показах на фотограф, който държеше галерия в Хамбург. Той ми каза, че трябва да съм по-близо до тях, че трябва да съм с тях на покрива, докато рисуват, с тях докато сърфират върху влаковете на метрото. Така направих серия от снимки, в които те са върху покрива на есбана (S-Bahn – надземната градска железница в Берлин – б.авт.). Мисля, че това беше най-опасното нещо, което съм правил с тях. За мен това беше тънка линия, защото още когато започнах да снимам Berlin Kidz, осъзнах, че естетизирането на това, което правят, може да мотивира други хора да правят същите луди неща. Така че исках да съм наясно с отговорността, която нося, ако други хора решат да ги имитират и загинат в резултат на инцидент. И реших за себе си, че не нося такава отговорност, защото наистина не виждам разликата между това някой да сърфира върху влак и да прескача 15 автобуса с мотор например.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: “Сърфирането” върху влакове е изключително опасно и “ВИЖ!” категорично не одобрява практикуването му. Последният инцидент в Берлин е от юли тази година, когато 18-годишен младеж се покатерва върху влак в квартала Кройцберг, но е ударен от метална конструкция и е приет в болница с опасност за живота. Миналата година 14-годишен е критично ранен, а 19-годишен загива, след като падат от движещ се влак. В последните шест години 18 души са намерили смъртта си, сърфирайки върху влакове от берлинското метро. Глоба от 50 000 евро грози всеки, хванат да практикува опасното “хоби” в германската столица.

Сърфирането върху влаковете от берлинското метро не започва с Berlin Kidz…

Така е, то има дългогодишна история. Започва още в края на 80-те години на миналия век, когато достъпът до покрива на влака е бил още по-лесен, защото вратите между вагоните са се отваряли и човек е можел да излезе навън (този модел вагони излиза от употреба през 1998 г. – б.авт.). През 90-те има много нещастни случаи и “сърфирането” е позабравено. Мисля, че Berlin Kidz го направиха популярно отново. От появата им сякаш има повече хора, които го правят. За мен това беше еднократно преживяване, чиято цел беше да направя снимки. Не бих казал, че търсех екстремното.

 

Фотограф: Томас фон Витиш, Berlin Kidz series

 

Имали ли сте проблеми с властите, след като публикувахте снимките на Berlin Kidz? Викали ли са ви да давате показания, в които да разкриете самоличностите на членовете?

Това не е нещо, за което искам да говоря. Полицията ми изпрати писма, но от тях не произтече нищо. Аз смятам себе си за репортер и моят адвокат е на същото мнение, което ми дава свободата да откажа да разговарям с полицията.

Освен със сърфирането върху влакове Berlin Kidz са известни и с графитите в стил pichação, който възниква в Сао Пауло.

В един момент колективът се раздели, но 80% от графитите в този стил, които могат да бъдат видени в момента в Берлин, са дело на Berlin Kidz. Други са правени от посетители, някои от които идват от самия Сао Пауло.

През февруари един от членовете на Berlin Kidz беше арестуван в София.

Да, това е Ikarus (@ikarus.bln). Графитите от акцията в София влязоха в книга, наречена “Soviet Blocks“, издадена от платформата The Grifters. Нейни автори са Ikarus и Errorflict (@errorflickt). Стилът е pichação, който възниква като форма на протест в Бразилия. В началото бразилците са се катерели по сградите и са рисували по тях, за да ги загрозят, но берлинските автори на графити, които работят в този стил, имат съвсем друг подход. Почти сигурен съм, че практиката да се рисуват графити по фасадите с помощта на въжета се заражда именно в Берлин. Berlin Kidz знаят какво правят, дори бих казал, че са професионалисти. Те са наясно какъв риск поемат и знаят как да направят нещата правилно. Това не са тийнейджъри, които се напиват в петък вечер и казват “Хайде да опитаме“.

 

Фотограф: Томас фон Витиш, Berlin Kidz series

 

Друг известен член на Berlin Kidz е Mr. Paradox Paradise (@mr.paradox.paradise), който нашумя в последната година с филма “Spiritual Letters”, достъпен в YouTube.

Mr. Paradox Paradise беше част от колектива, но сега работи самостоятелно тъй като Berlin Kidz вече не съществуват. Разпаднаха се по времето, когато аз напуснах Берлин. Също така искам да кажа, че аз никога не съм бил част от колектива. Аз просто правех снимки и затова ми е трудно да говоря за тях като вътрешен човек.

Предвид това, което снимате, вероятно нямате много време за подготовка и въпреки това снимките Ви са отлично композирани и заснети. Всичко това импровизация ли е?

Да, никога не карам графити артистите да позират, както и никога не им казвам какво да правят. За мен е особено важно да не инсценирам нищо. Целта ми е да покажа на обществото това, което обикновено е скрито за него. Искам да покажа самата ситуация, като показвам не само самите артисти, но и къде и как се случва всичко.

Някои сравняват работата ви с тази на фотографката Марта Купър, която документира графити сцената в Ню Йорк през 70-те години години на миналия век. Вие самият виждате ли себе си като хроникьор на историята на графитите в Берлин?

Сравнението с Марта Купър е нещо, което приемам смирено и с благодарност. Мисля, че времето ще покаже доколко интересни ще бъдат графитите след 50 или 100 години.

 

Фотограф: Томас фон Витиш, Berlin Kidz series

 

Живеете в Париж, град, в който документирането на графитите започва още през 30-те години с работата на фотографа Брасай, който по-късно, през 1960 г. издава влиятелната книга “Graffiti”. Какви са приликите и разликите между Париж и Берлин, когато става въпрос за графити?

Отношението към графитите в двата града е коренно различно. Берлин не е Германия и хората, които живеят там, не звънят веднага в полицията, когато видят някой да рисува графити. В Париж артистите обикновено работят през деня. Така те като че ли привличат по-малко внимание в град, който е изненадващо малък и доста пренаселен. В същото време художниците на графити в Париж уважават архитектурата на града. Тук никога няма да видите рисунки върху църкви или върху сгради на Осман (Жорж-Йожен Осман е префект на департамента Сена, който извършва мащабна програма за градско обновяване на булеварди, паркове и обществени сгради в Париж в средата на XIX век – б.авт.). Тяхно “платно” са най-вече железните жалузи върху витрините на магазините.

Графити сцената в Париж е обект на книгата ви “Vandals in Paris”, издадена през 2022 г. – как се стигна до създаването ѝ?

Когато се преместих в Париж, с мен се свърза журналист от в. “Льо Монд”, на име Антоан Фландрен, и ме помоли да му помогна със снимките за репортаж за сърфирането върху влакове.

В Париж има едно място, където линия 6 на метрото преминава на фона на Айфеловата кула. Това е една от най-популярните локации в града, известна от множество снимки и пощенски картички. Запознах се с един руснак, художник на графити, който искаше да сърфира върху влак и направих тази снимка, мислейки, че тя е правена стотици пъти преди това. За моя голяма изненада това никога не беше правено преди. Снимката стана доста известна след публикуването ѝ в “Льо Монд” и след това Антоан, който се интересува от темата, ми предложи да направим книга за графитите в Париж. Работата по нея ни отне три години и половина и успяхме да представим петдесет от най-известните автори на графити в Париж през последните години.

 

Фотограф: Томас фон Витиш, Berlin Kidz series

 

Снимате винаги в черно-бяло. Защо?

Всичко започна още по времето, когато работех с Джефри. Той снимаше аналогово и имаше огромна тъмна стая, в която проявявахме филмите и правехме принтове. Също така повечето от идолите ми във фотографията снимат в черно-бяло. Не че никога не снимам в цвят. Правя го понякога за приятели художници, които имат нужда от фотографии на работите си, но това не е моят стил. Дали да снимам в черно-бяло беше особено важно решение, което трябваше да взема още в самото начало, защото все пак субектите ми са артисти, които рисуват с цветове по улиците. Но произведенията им не са основното, което искам да покажа с фотографиите си. За мен е много по-важен процесът по създаването на нещо, отколкото крайния резултат.

 

Повече на @thomasvonwittich.

 

____________________________

 

Блокове в софийските квартали “Дружба“ и “Слатина”, изрисувани с графити в непознатия в България стил pichação от члена на берлинския колектив Berlin Kidz – Ikarus. Фотограф: Боряна Пандова