Третото издание на Wide Art търси парадоксите в съвременното изкуство

За трета поредна година форума за съвременно изкуство и култура WIDE ART събира на едно място артисти и специалисти от различни области, които ще представят актуалните феномени, открития, проблеми, тенденции и парадокси в света на изкуството днес. Домакин на тазгодишното издание отново е "Топлоцентрала“, където на 22 февруари от 14:00 до 18:30 часа седем лектори ще ни потапят в разнообразни и обхващащ широк спектър теми, свързани със съвременното изкуство, неговите връзки с други форми на изразяване и предизвикателствата, пред които е изправено в ерата на изкуствения интелект.

Програмата на WIDE ART по традиция е разделена в три панела, всеки от които включва две презентации и последваща дискусия с публиката. Началото на първия панел (от 14 до 15:20 ч.) ще бъде поставено от кратка лекция на психотерапевтката и писателка Виргиния Захариева, насочена към връзките между творчеството, ритуала и психотерапията. Вторият лектор ще бъде визуалният и пърформанс артист Красимир Кръстев, известен като RASSIM®, който ще ни провокира да се замислим как съвременното изкуство борави с тялото като инструмент за творчески експерименти и преобразяване на арт сцената. RASSIM® използва за първи път термина Exbodytion (игра на думи от exhibition и body) в своя изложбата през 2008 година, когато показва в ателието си творба, нарисувана с урина.

Вторият панел (от 15:40 до 16:50 ч.) ще започне с лекция на тема "Свободата да се променяш“ на фотографите, художници и кинематографисти Мисирков и Богданов. "През изминалите три десетилетия съвместни приключения в крайна сметка най-важна ни остава свободата – свободата да останеш себе си, но и да се променяш, да сменяш жанровете и да ги комбинираш, да съчетаваш това, което си научил в една област, с предизвикателствата на друга", споделят Мисирков и Богданов. След тях водещата на предаването “Следобедни импровизации“ в ефира на Jazz FM Таня Иванова ще ни разкаже повече за ролята на импровизацията и какви са пресечните точки между джаза и съвременното изкуство.

Третият форумен панел  (от 17:10 до 18:20 ч.) е запазен за режисьора Явор Гърдев, който ще говори за принципа на присъствието в съвременното изкуство срещу безсубектността на езиковите генеративни модели. Гърдев ще се концентрира върху предпоставките за нарастваща ценност на присъствените и телесно осезаемите форми на съвременно изкуство за сметка на опосредените, медиираните и виртуализираните форми на такова и ще засегне темите за недостатъчността на ефекти на присъствие у виртуалните тела, на авторство у езиковите генеративни модели, както и за нишите на дефицит, които тези недостатъчности оформят.

Финалът на дългия ден ще поставят създателите на форума – изкуствоведите и куратори Теодора Константинова и Радослав Механджийски, които ще засегнат един от важните въпроси на съвремието ни – изкуството в ерата на изкуствения интелект. Те споделят, че "в съвременното изкуство можем да открием множество парадоксални произведения, откъснати от рационалната логика, потребността от естетика или здрав разум. Те често създават смут сред зрителите и пазара на изкуството. В ерата на изкуствения интелект обаче, в тези "странни“ произведения сякаш откриваме нещо ново." 

За първи път тази година организаторите са подготвили излъчването на събитието, което може да се гледа на живо в няколко града в страната –  Пловдив (клуб "Фарго"), Варна (хотел Campus 90), Казанлък (Художествена галерия), Велико Търново (Творческа къща "Търсач"), Бургас (културно дружество Triangulo creative), Русе (Център за изкуство и култура Блок 14) и Поморие (Градска художествена галерия Дечко Стоев).

Билетите за форума WIDE ART предлагат две опции – за присъствие на място, както и за гледане на живо или на запис онлайн. Местата за събитието са ограничени, а за хора в неравностойно положение входът е свободен, както и възможността за гледане онлайн. Пълната програма на събитието е онлайн на artandculture.today а цялостната визия е дело на Анна Симеонов.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на фондация „Лъчезар Цоцорков“.