Мирян Колев може да прави инструментална музика за отбрана аудитория, но знае как да намери тези специални слушатели на различни локации – с проекта си E.U.E.R.P.I. той вече е бил на впечатляващо много места, а само през последната година имаше концерти в Исландия, Унгария, Чехия, Грузия, Азербайджан, Южна Корея, както и различни по концепция изяви у нас. По-рано тази зима той излезе на сцената на клуб Singles преди семейното корейско трио TENGGER, а запознанството им започва през 2017 г., по време на първото посещение на
Колев в Южна Корея, на фестивала Hwaeom Spiritual Ritual, който се провежда в будистки храм в планината.
Точно там, в рамките на артистична резиденция, той трябва за няколко дни да работи съвместно с местни музиканти и резултатът да бъде представен пред публиката на събитието. Преживяването там го замисля, че може би в Европа сме твърде консервативни в разделянето на жанровете и публиките покрай тях: “Това, което ми беше интересно в Корея, е как има симбиоза между фолклора и по-съвременната и експериментална музика. Но по по-дълбок начин, а не пришиване на танцувални ритми към фолклора, превръщайки го в клубна музика.”
Колев, който живее в Трявна, отговаря на въпросите ни малко преди да свири в Lucky – Дом на киното в Пловдив с аудиовизуалния си проект “Призрачни села”. В него той имплементира в музиката си звуци и образи от изоставени български села. Няколко дни по-късно в регионалния център за съвременни изкуства “Топлоцентрала” в София той представи Plant/Human Duo концерт, в който генерира звуци от различни растения.
Plant/Human Duo, фотограф: Теодора Георгиева
Ако често пустите райони на страната го вдъхновяват, то как музиката му се променя, когато е на места, които са футуристични, претъпкани и с несравнимо по-забързан ритъм на живот?
Според Мирян подобни влияния са по-скоро неосъзнати, тъй като столиците се усещат различно спрямо повърхностните очаквания: “Сеул е един от най-големите градове в света, но честно казано, там нямах усещането за напрегнат мегаполис. Просто хората са доста тихи и спокойни. Знам, че всъщност те са много заети, работят много и ежедневието им е напрегнато, но външно това не личи. В целия град измежду големите сгради има много оазиси храмове с големи празни пространства и паркове около тях.”
Турнетата на Колев стигат дори до Улан Батор в Монголия. “В Улан Батор пък беше точно обратното. Силно презастроен и пренаселен град, с големи задръствания и мръсен въздух, който е пълна противоположност на останалата част от страната, която е безкрайна пустош. В Монголия прекарах по една седмица в града и извън него и контрастът наистина е огромен.”
През 2018 г. в Дом на киното Колев реализира аудиовизуалния пърформанс Postfactum, заедно с дуото trohi (Йоана Робова и Петър Пармаков) и японската художничка Акико Накаяма, която рисува на живо, а публиката следи експериментите ѝ в реално време от екрана зад тях.
Postfactum с японската художничка Акико Накаяма
Ако тогава е бил момент, в който географските разстояния са изчезвали, то към днешен момент те отново се усещат като трудно преодолими. “Много ми се иска да направим в бъдеще още нещо съвместно, но докато ние отдавна забравихме за пандемията, в Япония мерките бяха много по-стриктни и за много по-дълго. От близо три години тя не е излизала от страната, докато преди беше активна по целия свят. Та основно разстоянието е пречка да работим съвместно, но да се надяваме, че скоро ще се случи пак.”
Колев все още не е имал възможността да свири в Япония, а “винаги ми е била интересна японската сцена и всичките видове експериментална музика, която се създава в страната. Там нишовата музика се приема съвсем позитивно от обществото. Дори двама души да слушат конкретен тип експериментална музика, то се счита, че тя трябва да съществува, защото тези двама души имат нужда от нея.”
На живо от Сеул, заедно с Han Joo Lee
Отношението към музиката, която описваме като нишова и нестандартна, сякаш върви с по-малко условности. “Като че ли в Корея не приемат ембиънт музиката толкова като експериментална, а по-скоро като нещо по-медитативно и близко до будистката култура.” Това води и до понякога любопитна обратна връзка: “След изпълнението в Seoul Dance Center, на другия ден случайно срещнах на улицата една жена от публиката и тя каза, че когато съм свирил, ръката ми е приличала на “голяма планина”.
Повече от музиката на Мирян Колев на euerpi.bandcamp.com
Откриваме Роберто Фонсека в родния му град Хавана, докато завършва работата по своя нов албум, за да го попитаме за симбиозата от кубинска страст и българска фолклорна традиция, която тръгва на обиколка в страната