Форумът за съвременно изкуство ще се проведе между 24 и 28 май с мисията да докаже, че децентрализацията на културата е възможна
Речниковото значение на думата “буна” води към “бунт” (използва се в стиховете на Яворов и книгите на Димитър Талев). По Черноморието първа асоциация са крайбрежните бетонни укрепителни блокове. Двата смисъла някак се съчетават в мисията на БУНА във Варна първото издание на форума за съвременно визуално изкуство (24-28 май).
Появата му е със сигурност бунтарска: събитие от подобен размер не се е случвало в града, въпреки че той е свързан с първите примери за съвременно изкуство у нас през 80-те години и в него се появяват някои от първите частни галерии след края на комунистическия режим през 1989 г. Зад събитието стоят кураторката Ралица Герасимова, художничката София Димова и Калина Жечева.
Трите също така са част от културния център ReBonkers, сам по себе си също опит за възстановяване на историческите връзки и изграждане на устойчива артистична сцена в града. Той наследява популярния през 90-те години подземенен лайв клуб Bonkers, а след близо 20 години на пълно изоставяне, пространството на ул. “Барутен погреб”, някога оръжейна, и то още от османско време, беше обживяно след продължителни усилия на архитектите от сдружение “Таляна”. Реновирането му започна през 2017 г., отиде към финал през 2020-а, а през 2021-2022 г. все повече започна да се формира редовна програма от изложби, партита и концерти.
София Димова, Калина Жечева, Биляна Раева (сдружение "Таляна"), Ралица Герасимова
Традициите в съвременното
“Варна всъщност е градът, в който започва съвременното изкуство у нас”, казва Ралица Герасимова, която през последните две години е изцяло отдадена на дейността на ReBonkers.
БУНА ще събере голяма част от активните в момента артисти, но е и повод да се върнем назад в историята на града – като особена граница между възможното у нас и мечтанието по света отвън.
“В условията на режима пристанището на Варна е основен проводник на глобално въздействие. Затова и толкова субкултури тръгват именно от тук – бумът на научната фантастика (с Библиотека “Галактика“), скейт културата, рапът и електронната музика. Така става и със съвременното изкуство.”
През последните няколко години все по-често се припомня историята на ателието “Вулкан”, което събира младите художници на Варна в бивша фабрика. “Както я наричат тук, артистична колония.” В този период се появяват първите съвременни инсталации у нас – “Терен и конструкции” на Веселин Димов (1982), разрушена от представители на БКП, а в същата година Димов създава “Воден змей” на река Велека до Синеморец (работата е известна и като “Воден дракон”). В града се създава и най-старата частна галерия у нас – “Галерия 8” на Борис Статулов отваря през 1988 г. и работи до днес (“Аросита” в София отваря врати през 1990 г.)
Shut up number 1, Мич Брезунек и Slopi Kopi
Локацията, припомнянето на историческия контекст около изкуството в града и това как сцената да бъде приобщена в едно цяло, ражда и по-специфични предизвикателства пред Ралица, София и Калина.
“Заради осезаемата пауза в съвременния сектор в града, ние трябва да сме изобретателни. Да намираме език, с който да общуваме с публиката, да изобретим този език”, казва Герасимова. “Един от похватите е смесването на музика и съвременно изкуство, практика далеч не измислена от нас. Например пространство ”ТАМ” във Велико Търново се разви именно по тази рецепта. Друг въпрос е, че публиката всъщност е “гладна” за съвременни събития. Поради известен период на затишие този арт формат буди вълнение сред публиката, както беше преди, да кажем, десетилетие в София.”
Петдневната програма включва над 30 организации, ще бъдат показани повече от 15 изложби, последвани от 20 дискусии и лекции, които ще се случат из кв. “Таляна”, Градската художествена галерия и ReBonkers.
БУНА ще внесе във Варна значителна част от артистичната сцена на София чрез отделни галерии, които ще представят изложби и лекции: “Аросита”, Aether, DOZA, Little Bird Place, ONE, Swimming Pool, Институтът за съвременно изкуство, КО-ОП, галерия Synthesis, Structura, ПОСТА, студио “Белка”, дигиталната платформа gallery gallery, колективи като DOMA Art и други. Сред гостите са и бургаският фестивал “ВОДА”, “ТАМ” от Търново, а Пловдив ще бъде представен от Sarieva, както и от първа изложба от фондацията на Мартина Вачева и Мич Брезунек.
Калоян Илиев - Кокимото
Фокус върху обединенията, не върху деленията
Специфичен подход на екипа е да отправи покани към галерии и по-малко – към отделни артисти. Герасимова казва, че “е важно да осмислим организациите в изкуството, били те галерии, кураторски проекти или артистични колективи и колонии, които движат развитието на
сектора. Артистите създават съдържание, но ние – културните мениджъри, галеристи, продуценти – носим отговорността за развитието на процеси като международен обмен, предприемачество, правилни икономически практики, формиране на тематично съдържание, конкурси, пленери и резиденции, работа с публика. Ние сме капитаните на корабите, лодките и баражите, които формират флота на съвременната сцена.”
Гостите няма да са за сметка на домакините: в програмата участват и родени в града или активни в него артисти като Алекси Иванов, Владимир Иванов, Виктория Георгиева - mouse, Доника Йорданова, Калоян Илиев - Кокимото, Людмила Миланова, Искра Проданова от Moving Body Festival, Жанина Маринова, Цветан Кръстев и други. Програмата предвижда и активизиране на пространства, на които рядко или никога не се е случвала артистична намеса, например Летище Варна.
Избрано от колекцията „Хербариум“ гостува в Градската художествена галерия - Варна
София Димова, интегрална част от организацията на БУНА и Rebonkers, казва, че във Варна е имало по-големи артистични движения и усещане за публика докъм 2015 г. “Предполагам, че факторите за това затишие бяха няколко. Много от дейните, по-млади артисти заминаха към София или чужбина, а пространствата за съвременно изкуство масово затвориха. Същевременно в София започнаха да се отварят все повече нови места, а вълната от хора, която се завръщаше от чужбина, реши да остане в столицата.”
Според нея близо десетилетие децентрализацията е факт покрай по-честите събития в Търново, Пловдив, Габрово, артистичните резиденции в по-малките градове. “Това е моментът, в който да се възвърне съвременното изкуство на варненската сцена и какво по-хубаво от това да приканим цялата общност на едно място – морето.”
Активизирането на различни галерии и пространства във Варна също допринася към този процес на сближаване на професионалисти в изкуството, които като че ли твърде дълго са работили като самостоятелни единици: “Самите те са отворени към нещо ново и се възползват от предоставената възможност. Това носи чувство за единност на общността, което е главният тласък.”
Димова, която завършва изящни изкуства в “Академия Минерва” в Грьонинген и впоследствие се връща във Варна, отличава няколко проблема, които са накарали града да изглежда по-изолиран. “Да започнем от разстоянието и инфраструктурата. Търново и Пловдив са много по-близо до София. Това дава възможност за по-устойчив културен диалог и директен контакт между публиките и артистичните пространствата. “Обичам Варна, но ми е много далеч" е изречение, което чувам постоянно, когато съм в София.”
BELKA гостува на БУНА
Липсата на повече пространства за съвременно изкуство пък води до отвикването от това такъв тип събития да консолидират публика. “Следователно хората често нямат отношение или подобно съдържание остава неразбрано. Силно се надявам и вярвам, че това ще се промени.”
БУНА е във Варна от 24 до 28 май. Повече за програмата на bunavarna.com и @buna.varna. Следващото издание ще се проведе през 2024 г. и вече има безкрайно подходящото заглавие – ВТОРА БУНА.
В Rebonkers в момента може да се види “Метаморфози на светлината” на Доника Йорданова и Мария Казакова, а на 11 май открива Memory Fragments на френския колектив 59 Риволи.
Как храната и ревностното поддържанe на стандарт на живот са част от борбата на украинците за нормалност в условия на война
Как Александър Цеков съчетава в себе си няколко лица на кулинарията и изкуството на гостоприемството, като го преплита с творческите си търсения
Основателката и главна редакторка на списание Eaten за предизвикателствата да издаваш списание, посветено изцяло на храната