ВАСИЛЕНА РАДЕВА, КОЯТО ХВЪРЛЯ ТЕЛА ПОД ЪГЪЛ

На 22 октомври (четвъртък) от 18:30 на голямата сцена в Театър Азарян ще се играе “Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта” на Паник Бутон Театър – част от програмата на десетия юбилеен ACT Фестивал за свободен театър.
Авторският спектакъл по мотиви от книгата „Годината на осемте химии” разказва историите на четири жени, които изненадващо се сблъсват с тежки диагнози. Между живота преди и неясното бъдеще, всяка от тях има шанс да стане по-добра версия на себе си, да подреди отново приоритетите си, да осмисли живота си и да се отдаде на любовта, мечтите и порива към щастие. 
За пърформанса, някои от темите в него и свободния театър разговаряме с режисьора и съавтор на проекта – Василена Радева. 

Как се роди идеята за пиесата?

- От прочетената на един дъх книга на документалиста Петя Накова и копнеж по гмуркане в дълбокото за бисери от световната литература, които да осмислят болестта.

Какво е за вас щастието?

- Топла прегръдка, вдъхновение, усещане, че си нужен… и още няколко подобни.

Според вас всеки човек ли претърпява катарзис в своя живот?

- Не бих използвала точно този специфичен за драмата термин, нито се наемам да твърдя нещо за всеки човек, но много хора имат шанса да усещат тъга, която ги изгражда, вместо да ги руши.

Мислите ли, че ние хората оценяваме щастието, едва когато преминем през тъгата и болката?

- Темата за щастието е опасно банална в своята повърхнина и непостижимо широка за краткия формат на това интервю. Едно дете е щастливо, без непременно да е преминало през болка и тъга, даже напротив, но склонността да даваш оценки е недостатък на порастналите, затормозени от мисловни конструкции възрастни. И така погледнато, мисля, че ако тъгата и болката са успели да заличат необходимостта от даване на преценка, да, те са помогнали на някого да си върне неподправеното детско щастие.

Откъде черпите своето вдъхновение?

- Най-вече от срещите с хората на духа, живото изкуство и книгите.

Какво ни дава театърът?

- Среща със себе си чрез погледа към другия.

Спектакълът се роди в интимното пространство на ДНК, а на фестивала за първи път ще се играе на голяма сцена. Защо решихте да го преместите?

- По съвсем практическа причина - да могат повече хора да го съпреживеят в ситуация на безопасна дистанция и спазване на тежките рестрикции за културните събития в ситуация на пандемия. Все пак се надявам, че въздухът и техническите възможности на голяма сцена ще развият естетически спектакъла, без да ограбят от характернто му интимно звучене.

ACT Фестивалът става на 10 години, а вие сте част от него от самото начало. Какво е бъдещето на свободния театър?

- За мен е радост, че свободният театър у нас има все по-видимо и силно настояще, благодарение и на този фестивал, и всички неуморни културни бойци, които са свързани с него. А за бъдещето на свободния театър съм спокойна, защото все повече млади и утвърдени професионалисти създават независими спектакли - находчиво и без компромиси.

Моля, избройте 3 причини, заради които е важно да гледаме свободен театър!
1.За да направиш своето лично откритие в артистичната среда.
2. За да се усетиш не просто като консуматор на един културен продукт, а като своеобразен негов съавтор.
3. За да се докоснеш до пулса на световната сцена.

Повече за програмата на ACT Фестивал тази година може да откриете тук.