Вътрешен поглед: Антон Терзиев

Антон Терзиев е роден през 1977 г. в София, където живее и работи. Завършва като магистър в специалност “Керамика” в Национална художествена академия. Има редица самостоятелни изложби и участия в групови такива, а през 2010 г. получава и наградата БАЗА. 

АКТУАЛНИ ТЪРСЕНИЯ

0т 2019 г. работя по две серии от живопис и рисунка едновременно - “Тихи бунтове” (Quiet Riots) и “С губещите не се занимаваме” (No Time For Losers). Темата на единия е в заглавието, докато в другия ме интересува обратната страна на успеха. Какво дефинира това понятие, водещо в ежедневната борба на всеки. Правя го през призмата на спортни ситуации, в които най-недвусмислено откривам необходимата за концепцията ми метафора. Всичко тръгна от моя рисунка с медали/часовници.

Почти всички заглавия ми ги прави Светослав Тодоров, куратор и на последните ми изложби. Гледната му точка, тоталната липса на умозрителност и ерудиция допълват и надграждат перфектно моята работа и това ме прави щастлив. Ако не става въпрос за инсталация или обект с намерени или поръчани елементи, обикновено работя с материали, за които имам нужните умения, до които имам бърз достъп и които сами по себе си носят информация; добавена стойност. Поради образованието ми се случва те да бъдат ортодоксално конвенционални – молив-хартия, маслена боя-платно. „Бавни“ медии, които взимат своето/моето време. Забавлявам се да мисля, че след всички изми, хайп по крипто и енефти изкуството пак ще захапе опашката си. А иначе сериозно, вярвам че цикличността в арта е калкулируема, аналогично на процесите на фондовата и стоковата борса. Не че маркет-прогнозите ме интересуват.

ТЛАСЪКЪТ

Физическата и дигитална топография на местата/форумите за показване и дискутиране на изкуство се мени постоянно, набъбва, редуцира – не стои на едно място. Но едно нещо е константа. Арт-пространства, сдружения, инициативи и всякакви форми на колабо зависят пряко от възможностите за монетизиране на потенциала им. Затова положителният тласък в развиването на арт средата ще дойде от устойчиво инвестираните пари в изкуство и тяхното количество. От парите, давани „на ръка“ в двустранните отношения колекционер-артист, до институционалната подкрепа, програми, грантове и прочие познати финансови инструменти в сектор култура, важното е политиката да е прозрачна и устойчива и да не се бърка с правенето на изкуство. Тласъкът на артистите наивно ми се ще да вярвам, че не иде от достъпа до бюрократичните механизми за финансиране от схеми и фондации. Обратното е паразитиране - с държавни или частни пари, няма значение.

Антон Терзиев, No Time For Losers, 2020, 21x30cm, дигитален принт върху хартия, Фотограф: Габи Григорова

СЪБИТИЕТО

Събитие е въобще да има изкуство в България. Шегата настрана, ако опитаме да прокараме условна диференциация между българско и съвременно, ще разберем изкуство с какво качество и за какви публики въобще се прави тук. „Българско“ и „съвременно“  традиционно са обект на спекулации. На проект е едно, но в „живота“ не мисля, че са смислена конструкция. Тоест, има съвременно изкуство в БГ, но колко е българско е друг въпрос.

Индивидуалната реализация не дели въздух с националното, дори ако не става въпрос за попълване на етнически квоти, е въпреки него. За събитийност освен Топлоцентралата (респект!) водещо по мащаб е турбулентното ни разписване по биеналета (Венецианското). И пак, по-голямо събитие би било културните политики, които обезпечават това да са устойчиви и говоренето за смисъла от контемпоарт и представяне в чужбина веднъж завинаги да приключи с положителен консенсус.

Стратегически необходимо е да има много повече и много по-публично видимо изкуство, с всичките съпътстващи го опасности от популизъм и прочие - то ще култивира вкус и приемственост, не купоните в ателиетата или затворените фестивали.

ВДЪХНОВЯВАЩО

Времето е единствения сериозен залог, с който по дифолт разполагаме. Когато срещна артист, който дългосрочно атакува проблем/тема от един и същи ъгъл, това ме впечатлява и връща многократно към него. Затова, странейки от популярни отговори, ще откроя изложбата на Алцек Мишев в Националната художествена галерия. Конкретно пърформънсите с плуването, водата. Разбирането и значението, което им отдава е обосновано и развито през личното, но след като символното е осмислено и концептуално заковано – вече всичко става универсално четимо, съответно и значимо. Мащабът, арката, в която работи, мисли и провокира Алцек... Възхитителен е. Заслужава много по-голямо внимание тук, включително от гилдията.

Повече за работата на Антон Терзиев може да откриете в сайта му, както и в Инстаграм профила му.