Венера по Залез: какво се крие зад новата "хеви уейв" мистерия на българска сцена

Първият сингъл на Венера по залез се върти по радиостанциите вече повече от месец, а групата е готова с албум, който ще ни разкрие в близко бъдеще. До излизането му членовете на формацията избират да останат анонимни, а единственото, което споделят с публиката, са музиката и видеата, придружаващи първите им сингли. Засега те говорят за музиката си единствено като „Първа“, „Втора“ и „Трета“ Венера.

Определят стила си като „хеви уейв“ – комбинация от тежък рок, ню уейв, индъстриал, електроника и трип-хоп. „фигури“ неслучайно е дебютният им сингъл, тъй като капсулира разнообразието в творчеството им: започва с по-достъпна мелодична част, която след средата се развива в по-мрачен, динамичен и тежък звук.

Триото вече сподели видеото към първото си парче „фигури“, а съвсем скоро ще се появи и втората песен. По повода разговаряме с фронтмена на групата, когото на този етап ще наричаме Първа Венера.

Фотограф: Петър Тухчиев  

Макар в албума да има различни по звучене песни, вниманието към детайла оставя силно впечатление. Парчетата са разнородни, но носят сходно усещане и принадлежат към едно цяло. Текстовете са в унисон с атмосферата, която музиката създава, а името и визуализациите допълват картината.

„Единството е много целенасочено. Правило ми е впечатление, че това го има при групите, които харесвам - например Контрол“ обяснява Първа Венера. „Посланието, каквото и да е то, дори да не е назовано, става много по-дестилирано и силно, когато самата музика носи някакво определено звучене – топло, студено, поднасящо някакви настроения. Ако добавиш към него текстове, които навяват същата атмосфера, имат същото въздействие, и визията на групата изглежда по същия начин, тогава всичко става хомогенно.“ 

„На мен група Клас са ми много на сърце – там за пръв път ми направи впечатление това и начинът, по който са написани текстовете. Думите, които са използвани, говорят за цялото настроение, което те описват в целия техен свят – Студен неон...“

Студен неон над мокри булеварди,
Студен неон над мраморни дворци,
Студен неон от празните витрини,
Студен неон и в твоите очи.“

 „Студен неон“, Клас

Венера по Залез е резултат на тригодишна работа. Първите стъпки са направени по време на COVID пандемията, когато Първа Венера започва за пръв път да пише текстове на български – както като експеримент, така и с идеята евентуално да приложи този подход в предходната си група. Когато става ясно, че най-вероятно на този етап няма да издава нещо ново с предишната си група, решава, че ако иска да се случи нещо, трябва той да го инициира. Новооткритият му интерес към синтезаторите се оказва допирната точка с Втора Венера, а знанието, че „енергията на живо е съвсем различна, когато има барабани“ води до финализирането на триото – китара, синтове и барабани.

Фотограф: Петър Тухчиев  

„Доста си повлияхме един на друг с нашите собствени вкусове, пускахме си музика и естествено тръгна към посоката, в която сме поели. Концепцията изначално беше да сме трио - целенасочено търсихме звук, който е компилиран от тези съставни части. Аз съм китарист, Втора Венера свири на синтове... но той също свири на китара, на мен също са ми интересни синтовете, така че можем да се разменяме, да вкарваме бас, като по този начин също да се получи нещо по-различно от това, което сме правили до момента.“

Макар звученето да е ново за тях, предишните им проекти съвсем очаквано оставят своите следи, както като звучене, така и на места като подход. Времето на Първа Венера в стоунър средите води със себе си нещо все по-рядко срещано в повечето други стилове: инструментална песен. „На мен това никога не ми е харесвало, защото има много групи, а по-малко от тях могат да пеят горе-долу окей. Много избират да нямат вокал, защото е просто по-лесно.“ В случая на „път“ обаче това изглежда като най-естественото решение и албумът получава своя изцяло инструментален антракт, който вкарва още един различен, но добре прилягащ щрих към цялостния му облик.

Имат известни колебания на какъв език да бъдат текстовете, тъй като българският пазар е малък, особено за подобна алтернативна музика, а и във всички свои предходни групи Първа Венера е писал на английски: „В българския език се изисква повече, за да напишеш нещо, което не звучи бутафорно, да звучи смислено и малко по-поетично.“

Първоначалната неувереност постепенно е преодоляна, а същевременно наблюдения над местната сцена също подкрепят решението: „Появяват се нови групи, които пишат на български, а стари групи правят трансформация: Цар Плъх примерно, предишните Bloodrush, смениха малко състава и стила и започнаха да пишат текстовете си на български. И при доста от тях забелязвам, че се получава много по-добре, защото на български се изразяват много по-директно и искрено. Все пак това е майчиният ни език, имаме много по-добър контрол върху нюансите, конкретни цветове.“

Макар да определят музиката си като „хеви уейв“, Първа Венера признава, че може би много хора няма да разпознаят уейва в нея. „Има едно много характерно нещо, което е първото, което ти прави впечатление в ню уейва: начина, по който пеят и атмосферата. При нас го няма това на сто процента във всички песни, но може би до някаква степен в текстовете и в намерението.“

Ако в българския ню уейв от 80-те години социално ангажираните текстове са често срещани, тук ъгълът е по-различен. Не са насочени толкова към средата, в която живеем, а върху това как тя влияе на лирическия герой и как той интернализира случващото се покрай него.

„От една страна може би така ми идва, от друга не мисля, че бих си позволил да проповядвам и да правя генерализации за обществото. Когато ню уейвът се е появил в България, проблемите са били все основно в една и съща посока, докато в момента нещата са доста по-различни – не е перфектно всичко, но същевременно е доста по-разнообразно и цветно.“

Текстовете на Венера по Залез са насочени по-скоро по начина, по който се справяме с мрачните моменти и емоции. 

„Това винаги някак ме е привличало повече, отколкото любовни и весело звучащи песни. Имам естествена предиспозиция към това. От друга страна ми се струва, че хората като цяло имат нужда да са по-осъзнати. Има хора, които са на автопилот, има и такива, които си задават въпроси и знаят защо правят това, което правят. Палитрата от емоции в света е доста по-богата от „трябва да сме щастливи, да се обичаме“ – това е чудесно, но не винаги е така и когато на човек му се случи нещо по-неприятно, обикновено помага да се обърне навътре към себе си, да си зададе въпросите защо това се случва, да се порови в мислите си.“

“ в тиха стая слаба светлина

почеркът ми крив размазан по дланта

от дни съм тук, безброй думи изхабих

разбрал, че пак с лекота те отчуждих

разкъсващ пристъп на самота

преследвам призрак в празната

илюзия”

„призрак“, Венера по Залез

„Би било много готино, ако на концертите на Венера по Залез се събират хора, които намират подкрепа в тази общност и даже не толкова ескейпизма в това, че можеш да отидеш на концерт, да се забавляваш и да си забравиш проблемите – напротив, даже малко да те терапевтира. Да се отвори това табу, че подобни неща не се споделят – всъщност, когато се говори за тях, олекват и стават по-лесни за преодоляване.“

Венера по Залез вече изгрява. Предстои да видим каква общност ще изгради около себе си.