Видео развод

Видео инсталацията “Разводът” на италианката Валентина Шарра открива културната програма за 2022 г. в Гьоте-институт на 3 февруари. Филмът ѝ е съставен от 11 части, представящи различни концепции и хипотези, които авторката анализира в търсенето на дефиниция на времето. Сюжетът ни среща с добре познати негови постулати - продължителност, мигновеност, необратимост, старост, минало, настояще, бъдеще, насън или наяве. В търсенето си Шарра предлага пътуване през времето и пространството, отвеждайки ни в природата, по поречието на “каменната река” на Витоша и в дълбините на морето, в застиналите мигове на горски пожар, среща ни с възрастни и деца, с обикновени хора, физици и мечтателни образи от италианското кино и ни кара да се запитаме можем ли да се разделим с часовниците и с традиционните си представи за времето – за неговата линеарност, необратимост и тоталност. Филмът, зад който стоят още Райна Тенева (монтаж), Тилман Рьодигер (камера), Иво Паунов (музика и звук) и RaJa ElMad (глас), е резултат от тримесечната резиденция на художничката в Академия Шлос Солитюд в рамките на обменната резиденция Radar.Ost със софийските организации Aether, Swimming Pool и Radar Sofia и с подкрепата на Гьоте-институт България.

Валентина Шарра е родена през 1983 г. в Рим. След магистърска степен по право и множество специализирани курсове по фотография тя получава дипломата си с отличие през 2013 г. от Академията за изящни изкуства в Рим. В моментаживее и работи в София, където през 2018 г. завършва магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия.Творбите ѝ често представляват интервенции на място. Някои от тях са постоянни, в публични пространства или природни обекти, а други преминават от фотография към инсталация, от скулптура към звук. “Acqua Non Potabile”, поръчан от Българския фонд за жените за Европейска столица на културата Пловдив 2019, е друг пример за работата на Шарра, както и „Пътеката на трептящите камъни“, наземно художествено произведение в скалите край Струпаница, Луковит; “Vita” в Националния парк Мурджия, Италия; “Entre terre et ciel”, постоянна инсталация на входа на болница Арше в Ница, Франция. От 2016 г. насам тя провежда специфично изследване за каменната скулптура, при което начинът на действие не е насочен към оформяне/лепене/придаване на форма на камъка, а фокусът е върху израстването/изграждането или трансфигурирането на потенциала на самия камък. Скулптурите й са пряко следствие от първоначалната форма или от геоложкия строеж на камъните. 

3 ФЕВРУАРИ - 5 МАРТ I ГЬОТЕ-ИНСТИТУТ БЪЛГАРИЯ I СОФИЯ