Фотографската изложба „Майки I Дъщери“ на Десислава Стоянова и Георги Георгиев е вдъхновена от темата за взаимоотношенията между няколко поколения жени в едно семейство. Тя е лична изповед на авторката за мястото ѝ едновременно като майка и дъщеря и преосмислянето на приликите и различията между жените в нейното семейството.
„Вярвам, че жената носи голяма сила да създава, да вижда невидимото, да помага и да се бори. Умението да владееш тази сила зависи в голяма степен от връзките на жените през поколенията. Говорим за силите, но не бива да се концентрираме единствено върху тях. Умението ни да приемаме слабостите – нашите и на другите - е, сигурно, най-женското качество. И, може би, най-трудното за усъвършенстване“, разказва Десислава.
Една сутрин, идеята за изложбата неочаквано се „излива“ като поток с готови картини и послания в съзнанието на Десислава, след което с Георги бъро решават да започнат снимките, а останалите от семейството се включват с ентусиазъм. През средствата на черно-бялата фотография двамата се опитват да погледнат към темите за приемствеността, противоречията, себеутвърждаването и подкрепата, като средата е почти изцяло изключена в кадрите, а контекстът на ситуацията е разказан с помощта на сиволични обекти. Идеите следват не само личния опит на Десислава, но и наблюденията ѝ върху взаимоотношенията на други жени от различни поколения.

„Една от големите сили на майка ми беше способността ѝ да оставя пространство на другите да бъдат каквито са. Винаги съм имала нейната подкрепа и грижа, но и свободата да бъда различна. В отношенията с дъщеря ми се старая да споделям колкото се може повече с нея, но също да слушам, за да поддържаме жива и пълноценна връзка“, разказва авторката и допълва, че когато става майка, започва да осъзнава каква дъщеря е била тя самата и да се замисля за невидимите нишки, които ни свързват през поколенията. „Разбрах, че твърде малко познавам майка си, а може би и себе си. Наблюдавах взаимоотношенията между жените в моето семейство и повтарящите се модели и си задавах въпроси. Заедно, изминахме дълъг път по опознаване, изглаждане на конфликти, разбиране и подкрепа“. Тя споделя, че пътуването продължава, но в същото време наблюдава подобни процеси между жените около себе си и отношенията им с техните дъщери и майки. „Връзките, които откривах ми дадоха смелост и вдъхновение да споделя моята история, за да се потопим заедно в тази необятна тема.“, допълва Десислава.

Фотографът Георги Георгиев споделя, че присъствието му в проекта е свързано с осигуряване на подкрепа и сигурност, както в семейството, така и в осъществяването на идеята – „мълчаливо, тихо и с любопитство към всяка възможност за нещо ново и различно, дори лудичко на пръв поглед. Обективът дава необходимата дистанция – можеш да бъдеш мълчалив наблюдател и да се концентрираш върху заснемането като оставиш момичетата да бъдат в техните процеси“, споделя Георги и допълва, че като баща и син може да намери сходство в отношенията и процесите между мъжете в семейството си – в различията на поколенията и особеностите им, обръщането на гледната точка с годините и последващата приемственост, смирението след тежестта на изминалото време и желанието да изгладим нещата и да осъзнаванем повтаряемостта между поколенията.
В семейството на Десислава езикът на любовта на жените се проявява най-много чрез приготвянето на храна. „Баба ми всяка седмица питаше каква баница да ни направи, а майка ми приготвяше зеленчуковата супа в няколко различни тенджери – нарязана по различен начин, всекиму според вкуса. Когато започна да готвя вкъщи, аз подготвям дар и среща на всички около масата. Това ме прави щастлива. Предполагам, че това го нося от тях.“.
С изложбата двамата си поставят за цел да провокират вътрешния диалог на публиката и да поставят фокус върху пълноценността на връзката с нашите майки, с нашите деца и със самите нас, както и върху дълбокото емоционално познание на тези връзки и прякото им отражение в ежедневието ни. Затова и избират като съпътстващо събитие към откриването да заснемат присъстващите майки и дъщери, които са дошли заедно, а кадрите ще бъдат включени в онлайн архив.
„Майки I Дъщери“ се открива на 12 март от 18 ч. в „Център за съвременно изкуство и библиотека“, Бургас.