В Бургас Петя Стойкова е като нарицателно за танц. Познават я малки и големи. Буквално. Още от времето, когато тя самата е част от балет “ДЮН”, а след това и като хореограф и преподавател в основаната от нея детска школа за съвременни танци със същото име. Силите ѝ обаче не свършват дотук. “Всичко, което правя, е провокирано от стремежа около мен да се случва нещо интересно. Искам да се удивлявам от това, което ме заобикаля”, казва тя. Затова освен хореографии за театъра и за нейни собствени проекти, се занимава с куп други инициативи. Сред последните й страсти са “Дни на Африка в Бургас”, за които кани танцьори и музиканти от страни като Гвинея и Сенегал да обменят опит, ритми и движения с местните танцуващи ентусиасти. Ние обаче си говорим с Петя най-вече заради "ВОДА" - фестивала за съвременни изкуства, който тя се опитва да крепи на крехките си рамене и скромна финансова подкрепа вече трета поредна година, за да може и през 2019 г. да го чакаме с нетърпение в дните между 30 август и 1 септември. "ВОДА" няма аналог в града, защото представя нетипичен за местната сцена сбор от изкуство в един закрит, изпразнен от вода басейн, който се “пълни” с танц, пърформанс и други изяви, а прилежащите към него помещения като сауни, тренировъчни басейни, машинни отделения, съблекални и коридори стават домакини на различни инсталации и визуално изкуство.
Защо е важно "Вода" да се задържи в Бургас?
Защото е единствения фестивал за съвременно изкуство в града, както и единственото събитие за изкуство, което се случва в специфична среда. “ВОДА” е провокация към масовия вкус в Бургас и разбирането ни за изкуство. Градът има нужда от такива събития. Една от функциите на изкуството е да провокира творчеството у хората. Човекът - творец осмисля сам поведението на живота.
Как си го представяш в бъдеще?
С повече локации в града, с повече международни артисти и с гостуващи световни образци на съвременното изкуство. Освен представления, "ВОДА" представя творби и в граничните области на съвременното изкуство, в жанрове, които не подлежат на класификация. Желанието ми за фестивала е да става все по-сетивен и все по-интересен за аудиториите си.
Какво трябва да се промени в града, за да имат успех подобен род събития?
Бургас е прекрасен град, но в него не се задържат много хора, занимаващи се със съвременно изкуство. Културната среда тук продуцира един постоянен календар от събития и не успява да излезе от собствените си клишета.
За да се случват интересни събития, и да се случват качествено, на първо време са необходими професионалисти, които да генерират необходимите средства. Бих искала да има повече възможности за съвременните изкуства изкуства и независимите творци като цяло.
Какво дава и какво взима морето?
Морето за мен е усещане за красота. Някаква божествена реалност, в кято се потапяш, когато си край него. На мен лично ми взима чувството за време.
Вълненията издигат или събарят?
Когато правя нещо, искам то да носи силата на трансформацията. Искам да бъде усетено от участващите, замесените, наблюдаващите и безразличните.
Като всеки творец и аз искам да споделям сърцето си. Събаря ме самотата. И отношението към изкуството като ненужен лукс на фона напроблемите на човечеството.
Защо край морето хората са различни?
Защото красотата е важна, а ние я виждаме всеки ден. Това ни прави по-меки и по-старомодни по един прекрасен и чисто човешки начин.
Синьото или червеното хапче?
Нито едното. Медитация и повече слънце.