Всеки го може

Петър Нефтелимов е едва на 23 години и макар да е роден с детска церебрална парализа, това никога не го е спирало да живее живота на мечтите си. Не само го казва, но го и доказва с множеството занимания и активности, които изпълват дните му. Роден е в Павликени, а в момента следва биотехнологии в Софийския университет.  Позитивен журналист е в “позитивната медия на България” Uspelite.bg, блогър в организацията Jamba, която се бори за равен старт на хората с различни възможности на пазара на труда, ментор е и на ученици по програмата ABLE Mentor. Това съвсем не изчерпва заниманията му. От пет години поддържа и блога си за практически съвети за бизнеса Neftelimov.com, а в края на юни бе и сред организаторите на Първата предприемаческа програма на село с името Zero Start, провела се във вилна зона ,,Зелин‘‘, на 3 км. от Ботевград. Описва се като човек на емоциите, яките приключения и екстремните преживявания и това не са просто думи - той наистина инвестира в подобни спомени, защото “единствено те остават вечно с нас”. Така през август 2018 г. в екип от седем приятели, 2 колелета и 1 кемпер той пропътува 300 км. по поречието на река Дунав за пет дни и доказва, че независимо от здравословните проблеми и липсата на инфраструктура, приключенията са достъпни за всеки. Всичко това е уловено в 20-минутния филм “Евровело за всеки”, чиято премиера на екран бе в началото на юни в Дом на киното и показва веселите емоции и трудните моменти, както и искреното щастие на седем души, които пътуват заедно на колело.

фотограф: Недялко Дервенков

Как се роди идеята за ,,Евровело за всеки‘‘?

Първоначалният стимул на момчетата от BalkansEverywhere е за споделяне на преживяването от пътуването с колело на дълго разстояние с неговите специфики, даващи възможност да изпиташ всичко по пътя по много по-истински и директен начин. Свързаха се с мен, за да направим пилотното пътешествие заедно, да се поучим от него и то да продължи да се случва по-лесно и с все повече хора с двигателни затруднения.

Какво представлява този проект и кое го прави специален? 

Проектът има амбициозната цел с времето да създаде флотилия от уникални тандемни велотриколки за хора с различни възможности, които да са достъпни за всички. Първото пътешествие беше с триколка-прототип, от която научихме много и вече събираме средства за следваща такава. Новата триколка ще отиде на ново пътешествие още това лято със следващ експериментатор като мен.

Проектът е специален заради възможността за споделено преживяване, което такова пътешествие дава. Мисля, че всеки следващ участник ще намери свой собствен начин да усети как това е специално. 

фотограф: Недялко Дервенков

А как се подготвя човек за такъв вид поход - психически и физически?

Точно аз няма как да коментирам физическата подготовка, защото благодарение на страхотните момчета от Good Boys Custom създадохме специална тандемна триколка. Отпред е главният колоездач, на който му се скапват всички капачки и трицепси, защото реално той сам движи цялата над 200-килограмова триколка. А зад него има място за човек с различни възможности, който единствено се наслаждава на минаващите край него гледки и си поспива от време на време, особено в големи следобедни августовски жеги.

Моята подготовка беше в по-голямата степен психическа. Да съм наясно със себе си, на какво приключение отивам. Защото едно е да го желаеш, а съвсем друго е да го направиш наистина. От самото начало имах предвид, че това ще са едни от най-невероятните пет дни в моя живот. Но! Знаех също какво ще ми костват. Жега. Пот. Ненормални шофьори, тираджии. Уникални българско-лунни пътища. Комарни вампири. Ставане с петлите. И без домашния лукс…

фотограф: Недялко Дервенков

Но при мен за удоволствието няма граници! Няма как да получиш без да дадеш от себе си. Решаваш като един хобит дали да си седиш единствено в своята дупка в удобното кресло и да четеш за чуждите приключения и техните герои, или да излезеш от собствената си зона на комфорт и да се впуснеш в подобно приключение с неочакван край и да станеш един от героите в ,,Средната земя‘‘, за които досега само си чел. 

Човек си представя, че дадено състояние задължително променя светогледа към неща, които приемаме за даденост като карането на колело? Какво е различното в твоя случай?

Различното в моя случай е, че аз съм от групата на така наречените хора в неравностойно положение. Точно хората в дупката в земята, които поради една или друга причина не могат да си подадат главата навън, за да видят свят. А за да си промениш СВЕТОгледа към нещата, първо трябва да видиш Свят. Това е важно за всеки един човек, независимо от различията си, да има възможност да види колкото се може повече от този безкраен свят.

Карането на колело е най-бързият начин да пътуваш бавно и да се насладиш истински и цялостно на гледките, край които минаваш. Невероятните места, на които случайно или неслучайно попадаш и които си струва да бъдат видени. Точно затова го правим с четиримата ентусиасти от Balkans Everywhere. И се надявам благодарение на нашата инициатива да вдъхновим и други, които да погледнат също към хората с различни възможности, да им подадат ръка и да ги изкарат от тази дупка. Защото всеки човек, независимо от различните си възможности, има нужда от свобода и споделени приключения.

Кои са най-ценните уроци, на които те научи този поход?

Той е един и е много важен. В първия момент, когато за първи път се озовеш в нивата със слънчогледите и се окаже, че трябва да пренощуваш там, малко… ти се приисква да си запалиш обувките към лукса, с който си свикнал вкъщи. Но когато се събудиш на следващия ден в 5 часа сутринта на същото място със слънчогледите… тогава ти се отваря всичко – очите, ,,чакрите‘‘, въобще всичко ти се отваря и то към хубаво.

Виждаш изгрева и не искаш този миг на съвършенство да свършва. В този момент осъзнаваш, че точно това е лукс, а не другото… 

фотограф: Недялко Дервенков

Какво ново разбра за себе си и за околните?

Аз, като един вече над 4-годишен жител на София, където дори хората от входовете си не се познават и поздравяват по необясними за мен причини, не бях свикнал да поздравявам непознати по улиците.

Но на велопохода момчетата поздравяваха всеки, когото видеха през целия ден. Най-интересното за мен беше, че 99% от хората ни отвръщаха, поздравяваха и се усмихваха. Нито един не ни напсува. А 1% само ни гледаха с паднали мандибули.

Невероятно е чувството да станеш в 6 часа сутринта и в 7 часа да тръгнеш с колелото. И цялото село да те поздравят с усмивка и с ,,Добро утро‘‘, независимо от възрастта и пола.

В единия от дните, докато карахме, отпред се появи дядо, който продаваше дини, пъпеши и праскови. Като ни видя в далечината, зарадва се и избра три от най-хубавите си праскови. Подаде ни ги в движение, докато караме, без да спираме и ни пожела приятен път. Обичам малките жестове в живота! 

Пътят на колело е...

История на един хобит, който излиза от собствената си комфортна дупка и се впуска в приключение с неочакван край!

Планирате ли още такива приключения и какво следва оттук нататък?

Събираме пари за нова триколка и ще има следващо приключение още тази година. За него концепцията е ,,Изоставени родопски села”. А по-дългосрочно - пътешествия всеки уикенд и с много различни участници.

Следващата триколка ще е по-олекотена и с повече механични облекчения за основния колоездач, за да може в бъдеще повече хора да се включват в инициативата. 

Ще бъде добавена и електрическа асистенция, която ще дава възможност да се движим по-бързо нагоре и да виждаме повече от красивите пейзажи.

Всеки, който иска да помогне на инициативата, може да го направи на:

www.paypal.me/balkanseverywhere 

www.patreon.com/balkanseverywhere