Your Other Needs, музикалният проект на Йончо Павлов, излезе на повърхността след няколко години студийна работа: дебютният му албум Migrations е вече онлайн в Bandcamp и Spotify, и офлайн - на диск.
Павлов взима отделни елементи от ембиънт и филмовата музика, и изгражда един атмосферичен половин час, в който има едновременно жанрови завои и достатъчно наситена цикличност, която да ви потопи и фокусира. В подобен дух на провокация към откриване на повече от очевидното са обложката на Радостин Седевчев и клипът на Марин Кафеджийски към Migration One:
Въпреки че през последните десет години в България се появява все по-интересна инструментална електронна музика, Your Other Needs добавя нов нюанс, нещо от звуковите вселени на Tangerine Dream и експерименталните фази на Дейвид Силвиан.
Павлов има предположение кои ще бъдат първите, които ще открият албума - “тези, които харесват минималистична нетанцувална електронна музика с винтидж sci-fi привкус.”
Migrations е резултат от години на търсене на правилната посока и правилния момент. Всъщност, след дълго време под ключ, все повече от музиката на Павлов излиза наяве: миналата година композира музиката към късометражния филм The Object Game на режисьора и хореограф Коста Каракашян. Появи се и Photon, пресечна точка между музиката на Your Other Needs и анимацията на Михаела Добрева.
“Винаги съм изпитвал силно влечение към китарата като инструмент. Това се превърна в нещо по-постоянно като интерес в училище някъде към 1998 г. и се развиваше след това с уроци по музика, солфеж и тн. Брат ми е професионален музикант и може би исках да бъда като него.” Пътят на Павлов е по-заобиколен - минава през развиването на аудиофилско отношение към музиката, както като композитор, така и като слушател. “Техническите аспекти започнаха да ме вълнуват, когато осъзнах, че за да имаш пълен контрол над музиката си трябва да разбираш и от методи на записване, смесване, тонрежисура, мастеринг и тн. Помня, че работих по разни песни с групи и приятели по репетиционни в София и все нещата при запис и смесване не звучаха както ги искам или съм си представял. Това мое желание за контрол ескалира някъде към 2015 г., когато започнах да мисля как да си направя собствено студио.”
През същата година той участва на Нощта на музеите и галериите в Пловдив с предишния си проект, Invisible Property. “Тогава започна афинитета ми към аналоговите синтезатори и започнах да отсявам идеи. При мен те се раждат много спонтанно и бързо, но завършването и техническото оформление е процес, който неведнъж е бил доста мъчителен и в някои случаи може да отнеме години.”
Какво се променя оттогава? Най-вече Йончо се научава да се води от инстинктите си. “Пеенето и китарата като изразни средства отстъпиха на синтезаторите и създаването на атмосфери и по-филмов синт саунд. Започнах да изследвам минималистични подходи, саунд дизайн, да се изразявам програмирайки инструментите, не задължитено да свиря на тях. Процесът ми се определя от това с какъв уред или инструмент имам желание да композирам. Когато го избера, другите неща идват от само себе си.”
В иначе краткия албум може да откриете нови нюанси при всяко слушане. “Обичам да записвам различни звуци от природата или ежедневието, които да променям до неузнаваемост. В Migrations има дъжд, кристални чаши, кутия от шоколадови пурички с останалите в нея вафлени кори, скърцане на врата и тн.”