Завръщане в градините на поезията 

Би било клише да кажем, че Галина Николова е един от най-автентичните женски гласове в Българската поезия, така че ще се задоволим да вметнем, че чувствахме остро липсата на нейна нова книга и я чакахме, и я чакахме, и я чакахме, а тя все не идваше – авторката мълчеше. Ако проследим нейното развитие чрез заглавията на стихосбирките ѝ това изчезване стои някак парадоксално, защото след „Минавам“ (2000), тя поясни „Отстрани“ (2004), за да престъпи дори още по-нататък „От другата страна“ (2010). А после да престъпи обратно и да напише своята „Азбука на завръщането“ (2013). И след като най-сетне се прибра у дома след това пътешествие, тя просто се скри за десет години. 


Корица "Въображаеми градини" / Издателство за поезия ДА

За късмет в края на 2022 г. любимото ни Издателство за поезия ДА публикува петата ѝ стихосбирка, с която Галина Николова ни въведе в своите „Въображаеми градини“ (2022). „Десетгодишната пауза е резултат от това, че преди появата на стиховете от третата част (утеха) книгата не искаше да излиза, а авторката не искаше да я принуждава“, пише Галина Николова. В традиционния за изданията на ДА речник в края на книгата тя добавя, че писателите са хората, на които дължи безброй часове тихо щастие, че щастието е преходно като сезоните и постоянно като тях, както и че е била българка само в Америка, и то не през цялото време: даже не толкова българска, по-скоро българка. 

не знам какво е

нито как се нарича

взирам се в него денем

взирам се в него нощем

напред не мога да погледна

тук не ми се остава

не знам какво е

но бих искала

да го няма

 

* * * 

 

В съня ми има три жени:

едната търси,

другата се страхува,

третата знае:

тя хваща

ръката на онази – изплашената,

и казва: мога да ти помогна.

 

Аз, която ги сънувам,

съм всяка една от тях.

 

Време е да се срещна.

 

* * * 

 

какво разомагьосва света бързането ли

недоспиването тревогите страховете да очакваш твърде много

от себе си и от другите да гледаш как някой плаче всеки ден да си безсилен

каква е противоотровата

може ли да е друго живеенето

да се къпеш в смях да се събуждаш с бавно протягане да усещаш

всяко място от голямото си дълго тяло да заспиваш в любов да се чува

морето в тъмното околоплодните води на земята гората напролет

гората наесен чудото на снега на прегръдката с отдавна невиждан приятел

детски смях

може ли едното без другото

 

* * * 

 

моята пролет започва с наблюдаване на езика

нямам сила

нямам пространство

нямам време

нямам ресурс

нямам капацитет

звуча като упътване на електроуред

разглеждам упътването

разгръщам нататък

докато стигна глава

отстраняване на повреда

изключете от електрическата мрежа

оставете да почине

припомнете какво обича

дайте от същото по много

започнете бавно

съсредоточете върху това

което има

следвайте принципа на сърцето

удар

пауза

удар

пауза

 

* * * 

 

Похлупила ме е голяма тъга.

Докато бързам във всичко, не я виждам,

само я нося със себе си навсякъде

и се чудя защо ми тежи раницата,

иначе празна.

Ако забавя ритъм и обърна поглед навътре,

тъгата започва да се показва –

отначало колебливо, после все повече.

Застава пред мен –

стара, почти невидима,

плътна.

Уча се да говоря с нея. Има

какво да ми каже.

Понякога само се гледаме.

Понякога плачем.

Понякога тя ме прегръща,

понякога аз нея.