ЗРИТЕЛНА ОБИКОЛКА

В последните години има две взаимноизключващи се зрителски концепции за театъра. Първата гласи, че най-важното е актьорите да са естествени и обрани като в киното и да не покачват децибелите на гласовете си до травматични стойности. Втората, обратно, настоява, че киното и театърът са различни изкуства и сценичното присъствие трябва да е такова, каквото изисква самото представление, включително и по-шумничко, ако се налага. За нас съществува и златна среда, в която изнесеното говорене е търсен ефект, а не запазена марка на току-що завършилия натфизчия, а по-обраната сценична игра не е като за пред камерата. Впрочем всички постановки, които препоръчваме на следващите редове, успяват да поддържат този баланс.

Фотограф: Иван Дончев

“СЕЧ. ЕДНА ВЪЗБУДА”

Ако в австрийската литература има писател, чието име е синоним на скандал, това е Томас Бернхард авторът на едноименния роман, по който Елена Димитрова и Явор Костов – Йондин направиха взривоопасен и разтрисащ публиката по един особено естетичен и живителен начин моноспектакъл. А ако в този български театрален сезон има скандал, това е липсата на “Сеч. Една възбуда” в номинациите за наградите “Икар”. Най-малкото за ролята на Явор Костов – Йондин, изникнал от дълбините на ъндърграунда и знаковото Ателие “Пластелин”, за да ни удари във вътрешностите с този неистов текст, в който Бернхард съсича с един замах артистичните среди на Виена и сърцевината на самия съвременен човек. Двигател на проекта е актрисата Елена Димитрова и въпреки че не я виждаме на сцената, специфичното ѝ артистично присъствие е белязало всеки детайл. Духът на Виена е пренесен в уютната зала на “Топлоцентрала” чрез сценографията и осветлението на Ралица Тонева, а музиката е на Любомир Брашненков, стар познайник от дуото Saturated Pixels, който наскоро издаде нов албум със соловия си проект Possibility of Island.

“Сеч. Една възбуда” е на 24 март в „Топлоцентрала”.

“ОРФЕЙ”

Словенският режисьор Йерней Лоренци не е непознат по нашите земи. Негови постановки неведнъж са гостували в България, като за последно ни скри шапките с “Мъртвият идва за любимата си” миналото лято в рамките на “Световен театър в София”. Няколко месеца след това той сложи под рамото си мита за Орфей и Евридика, качи се на самолета и кацна в Народния театър. Истинско удоволствие е да се види как едни от най-големите имена на българското сценично изкуство живеят и говорят на неговия театрален език, разрушаващ четвъртата стена, за да превърне зрителя в активен участник в сценичното действие. Едно от използваните средства за осъществяването на тази интимност с публиката е включването на лични истории на актьорите, разказани от самите тях. Народният театър кани все по-често водещи чуждестранни режисьори да работят с трупата му, а това, вярваме, са жизненоважни глътки въздух, от които родният театър има остра нужда.

“Орфей” е на 29 и 30 март в Народен театър “Иван Вазов”.

“КАСТОР. ПОТРЕТИ НА НЕИЗВЕСТНОТО”

Изключително трудно е в рамките на един абзац да обгърнем интроспективния сюжет на този музикално-драматичен визуален пърформанс, в който самотният космически колонизатор Кастор (Иван Бърнев) получава съобщение от себе си как може да предотврати смъртта си. В този, развиващ се в далечното бъдеще сюжет, главният герой е принуден да се хвърли в пропастта на непознатото си минало, за да стигне до дъното на собствената си личност. Идеята и музиката са на композитора Петър Дундаков, визуалната среда е създадена от Венелин Шурелов, а Явор Гърдев е и режисьор, и автор на текста, за който получи номинация за “Икар”. Участват и музикантите Пламена Гиргинова (сопрано), Божана Юрганджиева (маримба и перкусии), Маргарита Илиева (роял). В космоса ни изстрелва и Иван Бърнев, което не е чудно: все пак отдавна го обичаме.

“Кастор” е на 6 и 7 април в “Топлоцентрала”.

“О, ЩАСТЛИВИ ДНИ”

Една от кратките пиеси на Самюъл Бекет се казва “Катастрофа” и през годините сме виждали много режисьори да катастрофират в текстовете на неподражаемия ирландец. След финала на “О, щастливи дни” на режисьорката Маргарита Младенова в Театрална работилница “Сфумато” също отеква трясък, но той е резултат от срещата ни с “щастливката” Уини. Заровена до кръста в първо и до врата във второ действие, дните ѝ продължават от оглушителния звънец за събуждане до оглушителния звънец за сън, и от срещата с още по-щастливия ѝ съпруг Уили, почти загубил способността си да говори и паметта си. “О, това ще бъде още един щастлив ден”, е най-често повтаряната от нея реплика, чрез която Бекет заявява, че няма нищо по-трагично от човешката комедия. Пиесата е поставена от Младенова прецизно, безжалостно, на високи обороти, а сценографията на Никола Тороманов е ефектна, минималистична и клаустрофобична. Изпълнението на Светлана Янчева като Уини е така чудовищно, че като нищо това ще се окаже ролята на живота ѝ. Или с думите на самия Бекет: тя е това, което винаги е била, а е и толкова променена. Рашко Младенов, напротив, е съвсем неузнаваем.

Следете програмата на Театрална работилница “Сфумато”.

“БАРТЪЛБИ”  

Марий Росен може да накара и най-дълбокия мрак в душата ни да свети, доказвал го е и като режисьор, и като певец на Help Me Johnes, и като текстописец на Nasekomix, и като поет. Това важи с пълна сила за неговия “Бартълби”. Представлението по провъзгласявания за предтеча на абсурдизма разказ “Бартълби писарят” на Херман Мелвил, в който един писар престава да иска да върши каквато и да било дейност, отговаряйки с думите “Бих предпочел да не го правя”, е без какъвто и да било декор. Марий Росен създава различните сцени изцяло със светлинни картини така фокусира вниманието ни върху прецизната си работа с актьора и неговата игра. А каква игра! Искрено съжаляваме, че Александър Митрев, когото помним още като Тупак Шакур в “Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка” на Ида Даниел и ghostdog, не играе по-активно на сцената. А може би го прави тъкмо за да ни завладее още повече. Във всеки случай, ако не знаехме, че той изнася на плещите си този моноспектакъл, щеше да ни трябва известно време да го разпознаем. Толкова по-добре и за него, и за нас.

“Бартълби” е на 19 март в “Топлоцентрала”.