Звукът на премълчаното

По какъв начин премълчаното през последните трийсет и две години може да изпълни пространството на една галерия? Чрез гласовете на самите действащи лица, отговаря интердисциплинарният артист Антони Райжеков чрез звуковата инсталация "Премълчатели", която може да бъде видяна в Института за съвременно изкуство. Интервюта с  ключови фигури от обществения и политическия живот в България от 1989 г. до днес са обработени дигитално, като думите в тях са премахнати. Остават възклицания, въздишки, нечленоразделни звуци на неудобство или такива, които подсказват премълчаване. Те са положени във високоговорители в трийсет консервни кутии, откъдето звучат едновременно, а реалното време на разговорите не е нарушено. 

Райжеков казва, че инсталацията се ражда органично вследствие на престоя му в България от 2019 г. до 2021 г. и на масовите протести. А близкото премълчано се различава от това от времето на тоталитарния режим с  контекста на демокрацията, разделението на властите и свободата на словото. "Разбира се, те са обвързани и аз представям един звук от близкото минало, който, вярвам, е важен за нашето настояще и бъдеще." 

"С човешкия глас, езика и вибрациите, които предизвиква той на звуково и смислово равнище, съм се срещал в различни контексти като театъра, звуковия пърформанс и съвременната и експериментална музика. Нашият слух е изключително чувствителен именно в този регистър и това прави звуковите експерименти с глас истинско предизвикателство", отбелязва по отношение на използването на гласа като медия в "Премълчатели" той. Едно от най-трудните неща при създаването на инсталацията е самото изслушване на над сто  интервюта с хора, към голяма част от които не таи особено светли чувства. 

Райжеков е сред малцината автори във визуалните изкуства в България, които поставят на преден план звука. "Като че ли той ме следва, откакто се помня."Създава първата си интерактивна звукова инсталация MEDIABOX през 2004 г. в рамките на конкурса и изложбата "Глобалното и човека" с куратор Галина Димитрова. Започва да учи пиано още през 1985 г., а по-късно (2008 – 2013) следва джаз музика във Виенската консерватория  в Австрия, където му преподава Бертхолд Фьогер. През последните десет години не спира да се развива в това поле, минавайки през водещи резиденции, ателиета и съвместна работа с други артисти от тази сфера. 

Преживаванията от последната година пък водят до друга инсталация – "Пандемична звукова карта", част от изложбата "Прояви на изобилието" (4 – 28 март) в САМСИ (Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство), в която участват и художничките Аксиния Пейчева, Пепа Иванова и Марта Джурина. В изложбата е включена и новата инсталация на Райжеков #BIOCOIN – проект, по който той работи от 2018 г.