Хората зад проекта разказват как в съхраняването на намерени семейни и любителски филми те виждат една автентична история

Платформата "Кинематограф" представя най-новото попълнение в онлайн каталога си - филма на Йордан Михайловски "Насред бетона"

"При мен всичко става трудно, с много усилия, но накрая е точно такова каквото трябва да бъде", споделя Мартина Апостолова

Как един анонимен колектив не спира да мантрува чрез движещи се рисунки, че тази лудост трябва да свърши.

Свободата да караш, да снимаш и да живееш и работиш на колела.

Разговаряме с Борис Мисирков и Георги Богданов за миналото и настоящето в момент, в който монтират филм за свободата на медиите на Балканите и вече работят по следващия си проект за бъдещето на парите.

10 любими документални заглавия за филмовия критик и сценарист, редактор в списание “Кино”, креативен продуцент и артистичен директор на различни фестивали.

Адела Пеева за десетилетията, отдадени на документалното кино и как се отглежда професионалния инстинкт

Как документалните натрупвания водят до игрални филми.

Как документалните натрупвания водят до игрални дебюти. Разговор с режисьора Андрей Паунов.

Изложбата “Звезди на българското кино” представя 60 специално подбрани портрета на български актьори от съхраняваните в архива на БНФ негативи от филмови продукции.

Аниматорът и карикатурист Георги Думанов – Думата се свързва с Варвара до такава степен, че я носи в София, за да я вгражда в скулптури, пана и мозайки

Режисьорката за преодоляването на страховете по пътя към личната и професионалната свобода

Лора Мушева за фотографията като път към киното и киното като път към фотографията

Режисьорът за трудностите пред разпространението и бъдещето на “Февруари”, който открива юбилейния 25-и "София Филм Фест".

Турският режисьор Илкер Савашкурт се опитва да отразява вижданията си чрез киното, писането и музиката. Преди, за целта използва струнни инструменти, но от 10 години насам неговият основен инструмент е камерата.

"Киното може да бъде всичко: забавление, учене, среща, терапия. За мен преди 10 години киното беше любипитно хоби, превърна с в доброволческа работа, а накрая – в необходима професия"

Може да се обзаложим, че ще чуваме името на Леонор Телес все по-често през следващите години.

Мартин Илиев е режисьор, който понякога пише, най-вече сценарии. Интересува се от фотография още от студентските си години, но едва в последно време започва да снима улична фотография и оттогава фотоапаратът е почти неразделна част от него.

Когато поезия и анимация си подават ръка, се ражда “ц”. Този проект ни е на сърце още от първата си поява през 2015 г., когато направи обиколка по фестивали, пред различни публики и дори стигна до изложбена зала.

Майк ди Севе е номиниран за “Еми” сценарист и режисьор на анимационни филми, който работи в телевизията, киното и областта на видео игрите вече десетилетия.

Владимир Tодоров за международния си опит и тенденциите в анимацията

Турският режисьор Му Тунч търси отговорите с дебютния си игрален филм “Арада”, който разказва семейната му история и така открехва завесата към ъндърграунд и пънк сцената на Истанбул през 90-те.

Мария Дачева се занима с кино и фотография. Личи си отвсякъде. Не само, че е част от Bataki Studio, а от началото на 2019 г. заедно с Емил Ованесов създават и ц - образователна платформа за младежи, изкушени от киното.

За четвърти път ще имаме щастието да наречем Бургас притегателен за младо, нетрадиционно, но интересно кино, когато между 19 и 25 юли тази година бъде домакин на Бургаския международен филмов фестивал.

Мартин Петров ни срази, когато го чухме да прави симултанен превод на Кшищоф Зануси в кино “Одеон” по време на гостуването му на “София филм фест”. Изглеждаше нереално колко дълги фрази успява да запомни и предаде толкова прецизно и точно.

Едно от най-странните и оригинални неща, на които можете да попаднете в YouTube – а конкуренцията там, както знаем, е сериозна – са серията късометражни филми Green Porno на актрисата-модел-активист Изабела Роселини за биологията и сексуалните навици в животинското царство. Повече Дейвид Линч и по-малко Дейвид Атънборо.

Когато Желязната завеса пада през 1989 г., Божина Панайотова е едва на 8 години. Скоро след това се мести заедно с родителите си в Париж и там стига до киното.

Ако надникнете във Фейсбук профила на Мария Станишева, ще забележите, че тя истински гори по различни социални и обществени каузи, независимо в коя точка на света са актуални.

Писането е терапия. Режисурата е спасителна операция. Кинематографията е секс.