Здравко Григоров и Ангел Ханджийски от “Позор” и фестивалът MENAR за изграждането на една нова кино публика.

Как един анонимен колектив не спира да мантрува чрез движещи се рисунки, че тази лудост трябва да свърши.

Свободата да караш, да снимаш и да живееш и работиш на колела.

10 любими документални заглавия за филмовия критик и сценарист, редактор в списание “Кино”, креативен продуцент и артистичен директор на различни фестивали.

Разговор с Борислав Колев за общото между тези така разнородни страсти.

Адела Пеева за десетилетията, отдадени на документалното кино и как се отглежда професионалния инстинкт

Как документалните натрупвания водят до игрални филми.

Изложбата “Звезди на българското кино” представя 60 специално подбрани портрета на български актьори от съхраняваните в архива на БНФ негативи от филмови продукции.

Йордан Тодоров е журналист, документален режисьор, кинокритик и преводач от немски език. В момента живее в Берлин.

Аниматорът и карикатурист Георги Думанов – Думата се свързва с Варвара до такава степен, че я носи в София, за да я вгражда в скулптури, пана и мозайки

Режисьорката за преодоляването на страховете по пътя към личната и професионалната свобода

Режисьорът за трудностите пред разпространението и бъдещето на “Февруари”, който открива юбилейния 25-и "София Филм Фест".

Турският режисьор Илкер Савашкурт се опитва да отразява вижданията си чрез киното, писането и музиката. Преди, за целта използва струнни инструменти, но от 10 години насам неговият основен инструмент е камерата.

"Киното може да бъде всичко: забавление, учене, среща, терапия. За мен преди 10 години киното беше любипитно хоби, превърна с в доброволческа работа, а накрая – в необходима професия"

Може да се обзаложим, че ще чуваме името на Леонор Телес все по-често през следващите години.

"Да се занимаваш с кино може да бъде уморително, неблагодарно, изнервящо, съсипващо, истерично, изсмукващо силите, обричащо на бедност и разбиващо илюзиите. Но най-важното е, че е незаменимо."

Мартин Илиев е режисьор, който понякога пише, най-вече сценарии. Интересува се от фотография още от студентските си години, но едва в последно време започва да снима улична фотография и оттогава фотоапаратът е почти неразделна част от него.

Когато поезия и анимация си подават ръка, се ражда “ц”. Този проект ни е на сърце още от първата си поява през 2015 г., когато направи обиколка по фестивали, пред различни публики и дори стигна до изложбена зала.

Владимир Tодоров за международния си опит и тенденциите в анимацията

Няколко стопкадъра от „плейлиста“ с рисувана музика на художника и аниматор Теодор Ушев, споделени в един морски майсторски клас.

Турският режисьор Му Тунч търси отговорите с дебютния си игрален филм “Арада”, който разказва семейната му история и така открехва завесата към ъндърграунд и пънк сцената на Истанбул през 90-те.

Мария Дачева се занима с кино и фотография. Личи си отвсякъде. Не само, че е част от Bataki Studio, а от началото на 2019 г. заедно с Емил Ованесов създават и ц - образователна платформа за младежи, изкушени от киното.

Мартин Петров ни срази, когато го чухме да прави симултанен превод на Кшищоф Зануси в кино “Одеон” по време на гостуването му на “София филм фест”. Изглеждаше нереално колко дълги фрази успява да запомни и предаде толкова прецизно и точно.

Дебютът на румънската режисьорка Адина Пинтилие "Не ме докосвай" се превърна в нарицателно за смелото кино - онова, което изважда от зоната на комфорта не само жанровете, но и зрителите

Едно от най-странните и оригинални неща, на които можете да попаднете в YouTube – а конкуренцията там, както знаем, е сериозна – са серията късометражни филми Green Porno на актрисата-модел-активист Изабела Роселини за биологията и сексуалните навици в животинското царство. Повече Дейвид Линч и по-малко Дейвид Атънборо.

Когато Желязната завеса пада през 1989 г., Божина Панайотова е едва на 8 години. Скоро след това се мести заедно с родителите си в Париж и там стига до киното.

Писането е терапия. Режисурата е спасителна операция. Кинематографията е секс.

Снимал е клипове на повечето от стойностните имена в сегашната алтернативна българска сцена като Стругаре, Жлъч, Григовор, The Science. Има и няколко късометражни филма, както и три телевизионни реклами. Предстои му и игрално документален пълнометражен дебют.

Снимал е над 150 рекламни клипа, от които със сигурност помните повечето, защото е много добър в това, което прави.

Поводът, който ни среща с Димитър Николов е филмът „Христо” на Георги Лефтеров и Тодор Мацанов.