Или за мястото на "абсурдисткото" в новия сборник с разкази на Йордан Д. Радичков
За нещотърсача Екатерина Петрова и как емоционалната наситеност на един предмет е в пъти по-важна от материалната му стойност.
Mалката квадратна книга "Нежни човеци" с разкази на Мария Македонска е вдъхновена и посветена на любимите ѝ хора. А защо квадратна? "Защото нежността е като квадрата", казва тя.
Елми отдавна ни дава добри поводи за четене и мислене като един от авторите на независимото издание “Тоест” и водещ на подкаста “Перископ” на Асоциацията на европейските журналисти в България, а преди няколко години дори постави и своя пиеса
Петя Кокудева вече отдавна обичаме като автор на детски книжки, но също така отдавна познаваме и като пътешественик. От онези, които се срещат със света през погледа на страничния наблюдател и минувача - ценител на историите и детайлите.
Дани Радичков е автор на три сборника с разкази и създател на издателство “Нике”, в което преиздава книгите на своя прословут дядо Йордан Радичков.
През 2005 Еди Попи публикува първия си роман „Анатомия. Монотонност”, който е преведен на италиански, финландски, немски и полски. С него тя печели наградата за най-добра (прецакана) любовна история.
Елица Георгиева е кинорежисьор, а от неотдавна и писател. Съвсем наскоро публикува дебютната си книга „Космонавтите само минават” във Франция, където живее от петнайсет години. Книгата веднага грабна наградата „Андре Дюбрьой” за роман, написан с хумор и критично чувство. Беше номинирана и за наградата „Флор”, а вече е на българския пазар от издателство "Колибри" в превод от френски на Росица Ташева. Ако искаш да разбереш какво ни сподели самата Елица, провери интервюто с нея, а преди това може да прочетеш откъс от книгата тук. Не пропускай да видиш и работата ѝ като режисьор на 11 и 12 октомври в рамките на фестивала Cinelibri, когато ще бъде прожектиран „Всяка стена е врата” - филм, който изследва близкото минало в България.
Антон Стайков и Любен Зидаров се съюзяват в новата книга „Добре че умря Джузепе”.