За деца Към рубрика

Василики, която твори с хората на бъдещето


Василки Драконтаидис, снимка: Личен архив

Василики Драконтаидис е учител първа година в програмата "Нов път в преподаването" на "Заедно в час". Програмата вече 11 години обучава и подкрепя силно мотивирани хора с или без предишен педагогически опит да работят като учители и да допринасят за успеха на всички ученици в България. Последният краен срок за кандидатстване е 15 март на сайта zaednovchas.bg, а ние разговаряме с Василики за изкуството на преподаването и изборът на професия с кауза. Василики преподава на първи клас ЦОУД в 97 СУ "Братя Миладинови" в кв. "Люлин" в София и само за един срок колегите ѝ споделят, че часовете ѝ са много ангажиращи, учениците - мотивирани, а тя преподава с много подкрепа, така че дори децата със специални образователни потребности са силно въвлечени и участват пълноценно в заниманията. За целта тя използва различни занимателни практики и игри като например т.нар. "Игри на волята", в които много автентично децата с връзка на главата и черна боя под очите преминават през мисии - различни учебни задачи, които те трябва да изпълнят, за да постигнат голямата си цел. 

Зад този творчески подход към образователни процес на Василики Драконтаидис стои стабилна подготовка. Тя завършва специалност "Живопис" в Националната художествена академия и след това магистратурата по "Арт терапия". От малка има страст към визуалните изкуства, сред които и киното и обожава продукции, които предизвикват зрителя да влезе в ролята на детектив, за да разкрие мотивите на героите за съответните им действия. Същия този "детективски" принцип се опитва да прилага и в работата си с деца, като прави опити да анализира рисунките им, творческите им проекти и поведението им. Цени красивото и умее да го вижда дори на места, от които много други биха отвърнали поглед.

Досега работата ѝ винаги е била свързана с деца, а част от програма "Нов път в преподаването" избира да стане, защото иска да помага на онези, към които съдбата не е била достатъчно благосклонна и справедлива. Говорим с нея за първите ѝ впечатления като участник в програмата, как минава денят и седмицата с деца, както и какво е научила и какво се е променило, благодарение на този опит. 

Как и кога разбрахте, че искате да се занимавате с деца?
Помня, когато самата аз бях в първи клас, обичах да се превъплъщавам в учителка, а в свой прилежен ученик посвещавах по-малкия си брат. Наблюдавайки децата в класа, с който работя сега, виждам, че тази ролева игра е присъща на не малко от тях и те гордо заявяват, че един ден ще станат учители. Моите детски мечти за това с какво ще се занимавам варираха и много години от живота си посветих на изобразителното изкуство, но когато в един момент започнах работа с деца в предучилищна възраст, не ми отне дълго да осъзная че съм открила пътека, по която си заслужава да се върви и че съм открила хората, на които си заслужава да дам всичко от себе си – тези хора са именно децата. Научила съм се да виждам красивото и потенциала във всеки, вярвам, че децата, които растат сега, ще дадат много на света един ден. Вярвам, че всяко следващо поколение трябва да бъде по-добро от предходното и искам да съм активна част от това изграждане на бъдещето.

Опишете ни накратко как минава един Ваш работен ден или седмица?

Понастоящем водя занималнята на 1А клас в 97 СУ "Братя Миладинови" в София и искам да изкажа своята благодарност към своя ментор – Татяна Грозданова, както и останалия прекрасен екип, който г-жа Манолова, нашият директор, е сформирала, защото, въпреки предизвикателствата, с които се сблъсквам по време на работната седмица като един млад учител, винаги мога да разчитам на тяхната подкрепа. С г-жа Грозданова работим като много добре стикован екип и благодарение на това чувствам, че работната ми седмица е напълно ползотворна и осъществява поставените учебни цели. Седмицата си планирам, като се водя от нуждите на децата в класа. 

Работният ми ден започва, когато е време децата да обядват. След обяда имаме време за отдих и игри. След това започваме самоподготовката, по време на която децата пишат своите домашни с моята подкрепа и упражняваме четене, диктовки, смятане и каквото друго е нужно от учебния материал. След самоподготовката идва ред на Заниманията по интереси – те са чудесна възможност за всякакви творчески занимания и проекти, които още повече да обогатят учениците.    

 

"Приказка", авторски проект на Василики Драконтаидис, Снимка: Личен архив

 

С какво изкуството помага на образователния процес? Вие как го прилагате в занятията?

Изкуството, както и игровият подход разчупват скучния традиционен модел за провеждане на урок. Това повишава интереса и мотивацията на децата за учене.

Освен само да четем някоя приказка например, много по-забавно е за децата самите те да се превъплътят в героите и да драматизират историята, която можем да заснемем или да измислят и нарисуват друг край на приказката, да си представят как някой от героите би реагирал в друга ситуация или какво би казал, ако влезе сега в класната стая. 

Докато се учим да пишем буквите, можем първо да се опитаме да сглобим буквата с нейните отделни елементи от пластилин или да търсим визуални асоциации с формата на цифрите. Възможностите са много.

 

Какви умения развиват децата, когато творчеството е част от процеса на учене?

Самостоятелност, увереност, вяра в себе си, себеизразяване, търсене на нестандартни решения. 

 

Разкажете ни за някои от интересните практики, които са имали най-силен ефект върху децата? 

Една такава практика е рефлексията, която правим когато имаме възможност в края на седмицата или след някой възникнал конфликт – още, когато проведох първата рефлексия с децата, останах много приятно изненадана от потребността им да споделят и изговорят преживяното, както и от това че взаимно си даваха пространство за изказване на различни гледни точки и се изслушваха. Тази практика не изисква някакви много специални приготовления, но има своя положителен ефект върху децата. 

Друга практика, която се превърна в любима сред децата, са екипните състезателни игри, които освен че ги забавляват много, докато решават различни задачи и упражняват изучавания материал, ги предизвикват да работят заедно в екипи, да си помагат и да развиват търпение един към друг. Чувстват се много горди, когато заемат отговорна лидерска роля в отбора си, особено тази на капитан, защото получават свой собствен печат с уникален символ за отбора си и защото са овластени. В една от тези състезателни игри, която беше тематично замислена като любимо за децата реалити предаване, изпитващо волята и силата на участниците, бях вързала въже за простор, което пресичаше класната стая. По него бях закачила с щипки разбъркани думи от изречения, които всеки отбор трябваше да сглоби и напише. Това ги беше впечатлило, защото облика на класната стая беше изменен от обичайното, упражнението беше интерактивно и включваше раздвижване из помещението.

Когато се стремиш да изненадваш децата с разнообразие в дейностите, с преобразяване на класната стая, с игрови и творчески подход, няма как заниманията да не оставят силен ефект върху тях.  

 

"Приказка", авторски проект на Василики Драконтаидис, Снимка: Личен архив

 

Следвали сте Арт терапия - как и какво може да лекува изкуството всъщност?

Трансформация е първата дума, която ми идва наум – тя е характерна както за терапията, така и за творческия процес. Правенето на изкуство е щадящ начин да се свържем със себе си, да се изправим пред чувства от преживяна травма, които ни е трудно да изразим вербално, да открием вътрешните си ресурси, които може и да не подозираме, че притежаваме и които биха ни помогнали в някоя трудна ситуация, като разкрием пред себе си нови и неочаквани решения. Практикуването на каквото и да е изкуство намалява стреса. Рисуването може да ни върне към детето в нас, което по една или друга причина може да се е поизгубило някъде в дебрите на съзнанието ни.


Какво научавате за себе си и за децата от работата си?

За себе си научавам, че имам огромно търпение, че умея да запазвам спокойствие и че емоционалните състояния на учителя се предават на децата. А за децата още повече се убеждавам, че са много интуитивни и чувствителни. 

 

"Приказка", авторски проект на Василики Драконтаидис, Снимка: Личен архив

 

Кое се промени у Вас за времето, в което преподавате? Как се промениха децата?

Това, което се промени у мен, са организационните ми умения. Децата от своя страна се промениха много, защото те са първолаци и училищната среда е изцяло нова за тях. Но смея да твърдя, че те вече са се адаптирали към нея - изградиха добра култура на учене и поставиха добри основи за работа в екип един с друг, толерантни и добронамерени са един към друг, но също така показват и своята самостоятелност. 

 

Какъв съвет бихте дали на някого, който възнамерява да поема по Вашите стъпки или се чуди дали да го направи?

Ако се чуди дали да го направи, не съм сигурна, че мога да му дам някакъв съвет. Но ако възнамерява да поеме по моите стъпки, бих го посъветвала да се въоръжи с търпение към себе си, търпение към другите и да не забравя, че трябва да се учи всеки ден.

 

Как влияе този опит на вдъхновението Ви като артист? 

Работата с деца действа позитивно върху вдъхновението ми. Имам творчески проекти, които са вдъхновени именно от деца. Преди време ходех като доброволец в специализирана паралелка за деца с аутизъм, където се запознах с деца, които са невербални - не знаеха как да комуникират това, което чувстват и това, от което имат нужда, с нас възрастните, които сме „обикновени“. Оттегляха се някъде в техния си вътрешен свят – може би свят сред облаци или звезди, или свят на пълна тишина, не знам, но се опитвах да си представя какво ли е там в техния свят и как ли изглежда светът тук, след като така ги фрустрира. С друго детенце - момче, което се затваряше в себе си, работех в една частна занималня – то не беше с аутизъм, но също беше обрано на думи и отбягваше компанията на други деца, въпреки че едно от момичетата, което беше по-отворено, търсеше всячески начин да играе с него и да го приобщи към другите. На тях посветих кратка приказка, която разработих под формата на необичаен театър на сенките, която заснех като кратко 5 минутно клипче. Пред самите деца разиграх приказката с куклите, направени от мен от хартия и не се изненадах, че „главните герои“ се идентифицираха с куклите, вдъхновени от самите тях: момченцето с куклата „Страх“, а момичето с куклата „Любов“.

Децата, с които работя сега, са прекрасни, взискателни към себе си и много толерантни и емпатични. Трупам много впечатления за тях и скоро бих посветила проект и на тях.  

 

За какво мечтаете?

С мечтите си внимавам да не се разпростирам – мечтая ден за ден, седмица за седмица и за момента мечтите и желанията ми са свързани само с това децата, с които работя, да успяват, да трупат постижения и да заздравяват самооценката си. В по-дългосрочен план мечтая да стана истински професионалист и да излезе един добър учител от мен.

 

---

Програма „Нов път в преподаването” на "Заедно в час" предлага на участниците специализирано обучение, подкрепа от ментор, намиране на позиция в училище, учителска правоспособност (ако участниците нямат такава), възможности за кариерно развитие, полезни ресурси, професионални контакти и силни приятелства. Всички обучения, включени в програмата, непрекъснато се адаптират за нуждите на новите учители, като от 2020 г. има и специални модули за ефективно преподаване в онлайн среда.
Повече за програмата и другите дейности на "Заедно в час" открийте тук.

 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н