За деца Към рубрика

КАК ДА ЗАОБИЧАМЕ ПОНЕДЕЛНИЦИТЕ



Гергана Чавдарова завършва средното си образование в кварталното училище и още тогава вярва, че географското положение не е фактор за качествено образование. След това минава през бакалавърска и магистърска степен, трупа опит по специалността, но един ден разбира, че ходенето на работа няма особен смисък, ако не ти доставя удоволствие. С помощта на фондация “Заедно в час”* влиза в класната стая на пети клас в столичното 156-о училище ОУ “Васил Левски” в Кремиковци и на 26 години вече съвсем осъзнато работи мечтаната професия, която я кара да чака понеделника с нетърпение.



Представете се с няколко думи.

Здравейте, казвам се Гергана Чавдарова, родена съм през есента на 1992 г. в град София. Завърших средното си образование в кварталното училище с профил – „мениджмънт“ и още тогава вярвах, че географското положение не е фактор за качествено образование. Бакалавърската и магистърската ми степен са в направленията „Администрация и управление“ и „Икономика“. За мен беше важно освен знания от университета да придобия и професионален опит. Паралелно с висшето си образование започнах работа на различни административни позиции и така до миналата година, когато влезнах в класната стая на пети клас в столичното 156-о  ОУ „Васил Левски“, благодарение на Заедно в час.

Какво значи за Вас да бъдеш учител?

Сбъдната мечта! Да заобичаш отново понеделник!

Каква беше мотивацията ви да станете такъв?

Още в детските си години мечтаех да бъда „госпожа“, следях децата по площадките, дали няма да се ударят, а когато началната ни учителка се караше на някого, мисловно я поучавах, какво трябва да каже, за да потуши проблема, но идва момента, когато човек завършва гимназия и трябва да избере, с какво ще се занимава. Тогава съпоставя средната работна заплата, нивата на стрес, възможностите за професионално израстване, престижа в различните сектори и мечтаната педагогика остава на последно място в класацията. Влизаш в корпоративната сфера и бързо ставаш заложник на „от 9:00 до 17:30“, понеделниците се превръщат в най-омразното нещо на света, а петък – в най-чаканото. Може би проблема е в работното място? Смених го, но и на новото не бях щастлива, смених го отново, пак същия проблем и така докато не реших, че е време да заобичам работата си отново.

Кои са предизвикателствата в тази професия?

Най-голямо предизвикателство е да се преборим с мотивацията на учениците да учат и нагласата, с която сме възпитани всички, а именно, че някой друг е отговорен за нашето бъдеще и нищо не зависи от нас. Също така и необходимостта да се работи диверсифицирано в класната стая, тъй като всяко дете усвоява преподавания материал по различен начин и има нужда от различен подход в обучението. Психическата преумора и предразсъдъците, които обществото има относно професията „учител“ са бонусната система и социалните придобивки в образованието.

От какво образование имаме нужда днес?

Имаме нужда да възпитаваме и обучаваме мислещи личности, социално и емоционално интелигентни. Личности, които знаят как да се адаптират в бързо променящия се свят. Истината е, че на всеки се случват трудни събития, да остане без работа, да изгуби близък и едно от най-важните умения, които не се развиват целенасочено в училище е умението да се адаптираме и сами да търсим възможности за реализацията си.

Защо бихте препоръчали вашата професия?

Само и единствено като учител, човек развива едновременно умения като нечовешко търпение, креативност, ораторство, внимание към детайла, толерантност, работа в екип, организационни умения. Научава как да мотивира, как да контролира, да вижда и развива силните страни на всеки ученик. Трудно е, много е трудно, но няма друга работа, която да дава толкова много. Учител не е само професия, която работиш няколко години и след това преминаваш към следващата. Всеки учител остава такъв за учениците си завинаги.

Какво е различното в подхода на “Заедно в час”?

Голямо предизвикателство пред учителите е психическото изтощение и незаинтересоваността на учениците от учебния процес. За справянето с тези два проблема “Заедно в час” осигурява ментор – координатор, който е с учителите по програмата и през двете учебни години. Това е човек, който също е бил учител и винаги може да извади още един фокус от ръкава си, за да ти помогне да направиш урока си по-интересен. Всеки един учител разпознава силните страни на учениците си и знае техните интереси, което помага да се въвлекат и най-ниско мотивираните ученици в учебния процес. Също така, Заедно в час цели и личностното и професионално израстване на членовете в организацията. Всеки има план, какво иска да постигне в професионален аспект и кои свои качества да развие.

 

Kак протича един ден в училището в Кремиковци?

Тази година преподавам в занималнята в шести клас. Нашата основна цел е да разберем, че всеки човек притежава различна интелигентност, всеки от нас да открие по какъв начин му е най-лесно да учи и да го използва през целия си живот. Истинският ми ден започва не със събуждането, а когато и последният звънец бие и децата свършат регулярните си часове. Тогава започва магията, учениците отпочиват – игри, спорт, сладки приказки, но това е и времето, в което имаме възможност да поговорим как е минал денят им, какво ги кара да се усмихват, какво ги притеснява и как мечтите им са се променили от вчера? Тази енергийна инжекция им помага да се заемат със сериозната работа, която ги чака, а именно да упражнят наученото от деня, в решаване на домашното си. Така денят минава неусетно и уж всеки един ден е еднакъв по-график с предишния, а всъщност са корено различни.

Какви са вашите методи да стимулирате интереса на учениците си?

За да стимулирам интереса на учениците, винаги се опитвам да им покажа практическата насоченост на изучавания материал – как това ще им бъде полезно в живота. За затвърждаване на наученото играем различни игри, като „топло и студено“ или учениците, които са се справили с дадена задача влизат в ролята на учители и помагат на съучениците си.

Кои са най-ценните неща, които научиха децата от Вас през изминалата година?

Днес ги попитах този въпрос и ми отговориха едногласно: „Петъчен оптимизъм“. Това са въпроси, които си задаваме в петък с цел анализ на изминалите дни: Какво научих през учебната седмица? На кого помогнах? На кого съм благодарен, че ми помогна? Надявам се, чрез тази дейност да са осъзнали важността на това да си помагаме в ежедневието си и да обмисляме постъпките си.

А вие от тях?

В края на миналата учебна година ме попитаха дали и следващата ще им преподавам, нямаше как да им кажа със сигурност, че ще е така и отговорих, че все още не знам, тогава възкликнаха: „Ааа, кой ще ни бъде психолог?“ След тези думи се замислих и осъзнах, че нецеленасочено се бях превърнала в доверен човек, на когото да споделят тревогите и мислите си и че това е сферата, в която искам да се развивам в бъдеще. Това беше един от най-ценните уроци, които са ми преподали учениците. Благодарение на тях, тази година записах магистратура в Пловдивския университет -  Училищна психология.

*Фондация “Заедно в час” е създадена през 2010 г. и работи за осигуряването на равен достъп до качествено образование на всяко дете в България. Мисията на организацията е да открива, обучава и развива способни и мотивирани професионалисти, които допринасят дългосрочно за положителна промяна на образованието в България.



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н