Посоки Към рубрика

ВЪВ ВОДИТЕ НА ТУНДЖА

Дните от коледно- новогодишния празничен цикъл са едни от най-очакваните през цялата година, не само заради семейния си характер.  Изключително богати в обредно отношение, християнски и фолклорни традиции ни карат поне за малко да се почувстваме наистина част от нещо древно и непреходно. Мистичната същност на всеки един от християнските празници има своята земна проекция в лицето на фолклорните обичаи, които го съпътстват. Един от най-ярките примери за това е начинът , по който се отбелязва Йордановден в Калофер.

 

Известен още като Богоявление, Йордановден е един от най-големите религиозни празници заедно с Коледа и Великден. Според православния календар това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Исус Христос във водите на река Йордан. Народните вярвания гласят, че на шести януари през нощта небето се разтваря и който го види и си пожелае нещо, желанието му ще се сбъдне. Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани вече близо два века спазват един уникален обичай – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа. Известно още като Хорото на Калифер войвода, кръстено на осонователя на града, Мъжкото хоро на Йордановден придобива все по-голяма популярност и привлича  хора от цяла България, готови напук на зимния студ и ледените води да станат част него. Допълнителен заряд на празника дават и честванията на годишнината от рождението на един от най-великите образи в българската история, Христо Ботев. 

 

Подготовката за хорото започва още от предния ден. Мъжете, които ще участват, се събират на предварително избрано тайно място и, пеейки Ботевите песни, загряват по стара българска традиция с греяно вино и ракия за това истинско предизвикателство към природата. Рано сутринта на Богоявление целият град е огласен от тъпани и гайди. Под техния акомпанимент участниците в хорото, облечени в национални носии, с развети български байряци влизат в ледената прегръдка на река Тунджа. Гледката е уникална. Усещането неописуемо. Хорото се вие, а стотици хора по речните брегове подкрепят смелчаците. Музиката, българският дух и природата се превръщат в една стихия, идваща сякаш от дълбините на историята ни. Същата тази стихия, която ни е опазила от безверието и забравата през миналите векове, е своеобразна гаранция, че независимо каква посока ще вземе несигурното ни бъдещето като народ, родовата ни памет ще е жива и ще се предава от поколение на поколение. 

снимки:

Георги Величков

georgy.photo-forum.net

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н