Посоки Към рубрика

ГОЛЯМО БУКОВО

В най-трудните мигове от нашата история, това, което е спасявало българския народ, е било вярата. Именно затова из цяла България, на най-различни и понякога много отдалечени места могат да се открият голям брой манастири, църкви и параклиси. В зелените гори на една от най-тайнствените и слабо познати планини на България – Странджа – можете да намерите едно такова място. Не е лесно да се стигне до последния оцелял и действащ в района на цялата планина Голямобуковски манастир "Живоприемний източник". Името на манастира е изключително интересно и се дължи на факта, че изпод олтара на манастирската църква тече извор с лековита вода. Вярата в лековитите свойства на водата кара много хора да идват тук и да търсят изцерение. Интересен е фактът, че в цялата околност има силна концентрация на долмени, тракийски каменни светилища, чиито смисъл все още не е разкрит напълно, но със сигурно са свързани с религиозни ритуали и обичаи.


Твърди се, че като център на вярата възниква за първи път през 12 век и не се знае кога и поради какви причини е унищожен и издигнат отново в периода около Освобождението. Има хипотези, че именно тук, под закрилата и с помощта на цар Иван Александър, около 13 век е издигнат Парорийският манастир "Свети Григорий Синаит", който е определян за основно средище на мистичното християнско течение исихазъм. Парория се е казвала местността, където е построен манастирът и оттам идва и името му, а според исихазмът, чрез искрена молитва и твърда вяра, човек може да постигне единение с Бог. Нищо чудно, че са избрали точно това място, за да издигнат обителта, дори и сега в Странджа човек може да намери усамотение и да вкара в ред мислите си. Едни от първите учители и просветители, разпространяващи исихазмът в България, са патриарх Евтимий, св. Теодосий Търновски , св. Ромил Видински и митрополит Киприан Киевски. Малко след Освобождението започва истински разцвет за манастира. Тогавашният игумен успява да придобие от турците за манастира хиляда декара обработваема земя срещу едно стадо овце. Това се оказва много доходоносно за манастира и именно от тогава датира най-големият подем в развитието, изградени са църквата, стопански постройки и жилищни сгради. Разбира се, това не продължава дълго време и сравнително скоро добрите години за манастира свършват.


В сегашния си вид е възстановен преди около 25 години. Носи се легенда, че на тежко болен човек от с. Голямо Буково му се присънила Богородица, която му казала да се измие с водата, извираща изпод олтара на църквата. Чудото станало, човекът оздравял, а на посоченото място отново издигнали църква. Казват, че когато манастирът бил изоставен на милостта на природата, изворът пресъхнал, но след повторното му построяване отново бликнал. В наши дни, манастирът все още е в процес на изграждане. Църквата и жилищните сгради са изрисувани с библейски сцени и добре поддържани, но издигащият се някога в близост внушителен каменен метох сега е обрасъл с бурени и почти разрушен. За обителта се грижат игуменът и около десетина други хора, потърсили зад стените на манастира помощ и опрощение за греховете си и намерили там смисъл и цел в живота си.
Храмовият празник е на първия петък след Великден – наречен Светли петък. Тогава иначе тихият край се оживява и Странджа приема хиляди вярващи в обятията си.


Как да стигнем до там: От Бургас до манастира са около 55 км. Следвайте пътя Средец – Елхово и свийте пр отбивката за с. Варовник. Оттам указателни табели ще ви заведат до с. Голямо Буково, където всеки ще ви упъти към манастира. До него води приличен черен път и много красива околност.
 
снимки: Албена Мишева; Георги Величков

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н