Посоки Към рубрика

ГРАНИЧНА ЗОНА

Портал към друго измерение в Космоса, гробници на богини, пирамиди и легенди за скрити съкровища. Това не е сценарий за нова серия на “Индиана Джоунс”. Това е образът на Странджа планина в очите на учени, археолози и изследователи. Древна колкото света, Странджа е най-неизследваната част от територията на България и крие в недрата си спомени за многобройни знайни и незнайни епохи и цивилизации. В сърцето на планинския масив, на площ от 20 хиляди хектара, се намира най-дивата му част, която, поради особения си статут на гранична зона в продължение на дълги години, се е запазила в много голяма степен в естествения си вид. Точно там, по поречията на Резовска и Делийска река се намират едни от най-големите забележителности на Странджа планина.

 

Пещера “Махарата”

 

“Махарата” се намира в близост до село Кости и е най-голямата пещера в Странджа планина. За нея се смята, че е древно тракйско светилище на Богинята Майка, представляващо система от подземни галерии. Според легендите някои от тях минават под коритото на Резовска река и излизат на днешна турска територия. Потайностите, които пазят вековните подземни коридори, поне засега остават скрити, защото достъпът до всички галерии, освен основната, е невъзможен заради срутвания на скална маса. Може би по волята на същата тази Богиня Майка. Пещерата “Махарата” е дом и на многобройни колонии прилепи, някои от които уникални за Европа. 

 

Светилище „Света Марина“

 

Аязмото се намира в едноименната пещера край село Сливарово. Света Марина е покровител на моряците, а в миналото денят на почитането й 17 юли (30 юли по стар стил), е бил голям празник за момчетата и момичетата в предбрачна възраст. С тази пещера е свързана и древната традиция да се оставят умалени изображения на болен орган или на цяла човешка фигура, направени от метал. Поверието гласи, че болестта остава върху изображението, а болният оздравява. Легендите разказват, че мощите на светицата са били пазени в Константинопол и са станали жертва на османското нашествие.

 

Светилище “Мишкова нива”

 

Безспорно светилището “Мишкова нива” е един от най-посещаваните туристически обекти в Странджа планина. То е част от голям комплекс, който включва крепостта на връх “Голямо градище”, рудници, некропол, укрепена крайградска вила от римската епоха и известната Голяма могила. Има теория, че названието на местността идва от името на египетския бог Михос, син на богинята на любовта и господарка на истината Баст, който е пазител на светилищата и защитник на невинните. Според някои учени под върха се намира гробницата на самата богиня Баст, наречена по-късно Бастет. 


Природен резерват „Узунбуджак“


Резерватът „Узунбуджак“ е обособен през 1956 година. Намира в съседство на село Кости и предствя голяма част от природното богатство на Странджа планина. Резерватът е съхранил масиви от вековни дъбови и букови гори, извисяващи се на 20 метра височина, които заемат 94% от територията му. Могат да се срещнат и хилядолетници с обиколка два метра в диаметър. Във вечнозелената прегръдка на „Узунбуджак“ убежище са намерили многобройни видове птици, влеуги и бозайници, а водите на реките Резовска, Каретарски дол и Лопушница са хабитат за различни видове риба и водни змии.


Години след като строгият пропусквателен режим беше преустановен най-магическата част от Странджа планина може да се превърне в световна туристическа дестинация, пример за единението между човека и природата. Нима има по-подходящо място за това магическо взаимодействие от древните сенки на Странджата, притаили в себе си желанията, молитвите, възхвалите и клетвите на различни народи и култури, които са давали живот и са черпили живот от тях. Тайните, които крие Странджа планина, са част от световното наследство на човешкия род, а ние, българите, сме избрани да я съхраним такава, каквато сме я наследили – пълна с магия и легенди. И само от нас зависи дали ще бъдем на нивото на поверената ни мисия.

 

снимки: Георги Величков

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н