Посоки Към рубрика

ИТАЛИЯ ОТ МОРЕТО ДО НЕБЕТО

 

Доломитите ми бяха отколешна мечта. Бях гледал снимки в интернет и бях впечатлен от видяното. Дори на няколко пъти а-ха да се запиша на организирана екскурзия, но в крайна сметка се престраших да тръгна с кола - със семейството плюс един приятел.

 

 

 

 

Piazzola sul Brenta

Докато обикаляхме из Италия случайно минахме през едно градче на име Пиацола сул Брента, което ни хвана окото и решихме да го посетим за по-детайлно разглеждане.

За населено място с размерите на българско село първото нещо, което ме порази, бяха концертните афиши: Deep Purple, Марк Нопфлър, мюзикълът Jesus Christ Superstar, Анастейша, Лени Кравиц... В съседния град Виченца - Боб Дилън. Сякаш всички любими изпълнители се бяха наговорили да ни изкушават в глухата италианска провинция. А сцената беше площадът. Зад него - вила Контарини, която е дом-музей на местен търговец, но малко по-голяма и доста по-разкошна от нашия царски дворец в София.

 

Остров Бурано

Падуа и Венеция, няма да ги споменавам, те без това са си достатъчно известни. И пренаселени. Изненадата беше остров Бурано. Двайсетина минути с корабче от Венеция. Изключително красиво място, рай за фотографа- шарени двуетажни къщички, всяка боядисана в различен цвят. Канали с лодки между тротоарите. И като капак, наклонена църковна кула, застанала в това криво положение от няколко века. Все едно сме били и в Пиза.

 

 

 

 

 

Доломитите

Следващата ни спирка бяха Доломитите. От Кортина Дампецо, покрай езерото Мизурина с кола можете да стигнете до хижа Ауронцо. За да използвате кола в планината, трябва да платите такса 25 евро на ден. Заслужава си, защото спестява половин ден ходене пеш и ви качва на около 2500 м.н.в. (околните върхове са по 3000). Пред хижата има паркинг, кодето можете да оставите колата и да продължите пеш по планинските пътеки около символа на Доломитите - Tre Cime (от итал. - трите върха).

 

 

 

 

Пътеките са по избор - леки или трудни, по-плавни или по-стръмни. Повечето хора като нас избират лесните и плавните. За около 2 часа се стига до обратната страна на върховете и хижа Локатели, откъдето се разкриват изумителни гледки във всички посоки. Този ден късметът беше с нас - разкъсана облачност, която ни позволи да видим красотите на планината. Малките градчета в подножието също не са за пренебрегване. Вале ди Кадоре се оказа прекрасно място, в което сутрин през прозореца се подават планински върхове и мъгли, а вечер вали блажено.

 

 

 

текст и снимки: Георги Величков

 

 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н