Посоки Към рубрика

ЛИЦАТА НА ТАЙЛАНД

“България. А, да. Чувал съм. Европа…” 

По изражението на мистър Лин обаче повече личи, като да не е чувал за България.
Мистър Лин е собственик на малкия хотел в покрайнините на Чанг Рай, градче в северен Тайланд, където сме отседнали.
“Аз съм нумизмат от много години - казва мистър Лин. - Имате ли случайно някоя монета от България?”
Преравяме джобовете си, джобовете на раниците и успяваме да намерим някакви стотинки. Почти всички са дребни български монети.
“Хубава колекция!” - мистър Лин ги гледа щастлив, сякаш са златни. 
И тогава разбирам, че за тях, тайландците, ние сме екзотика, пристигнала от другия край на света. Почти толкова екзотична, колкото е за нас тяхната страна.

   

Тайланд е друг свят. А зимата е подходящото време за туризъм. Температурите са около 30 градуса. Както ни казаха местните, изхитрили сме се дойдем на прохладното.
Бил съм в поне два по-големи града - Истанбул (18 млн.) и Кайро (22 млн.). Бил съм и в сума европейски столици, но мога да призная честно, че Банкок ме впечатли изключително със своята динамика. Град, който никога не спи и никога не е същият.

На свечеряване снимаме през прозореца на хотела, след което решаваме да се разходим малко по улиците и магазините. Две седмици сме мъкнали тежките фотораници, затова ги оставяме в хотела. Вземаме “Скай” трена за три спирки и слизаме в центъра, ако изобщо може някоя част да се определи като център. И вече съжаляваме, че не сме взели фотоапаратите, защото отвсякъде е някаква феерия от светлини. Твърдо решавам да се върнем в хотела, да вземем апаратите и да излезем пак. Обикаляме няколко часа по улиците, след това обратно с влакчето, грабваме фотоапаратите и се връщаме. Но заварваме съвсем друг град.

   

Няма ги шарените тълпи от хора. Светлините са изчезнали, оставени са само уличните лампи. Станциите на влакчето са празни, задръстванията от коли под нас продължават. Огромните магазини са затворени, но по централните улици са изкарани разноцветни сергии като едно голямо “Илиянци” от дрехи, дребна електроника, очила, сувенири.

Умирам от яд, защото това ни е последната вечер в Банкок и сме изпуснали възможността да снимаме най-шареното, най-светлото и атрактивното. Пазаруваме разни неща и се прибираме след полунощ. На мен са ми останали около двайсетина лева. "Нищо - казвам си, - на сутринта ще си купя нещо от улицата."

 

Но на сутринта улицата е вече друга. Колички, маси, павилиони, шатри - всичко е изчезнало като с вълшебна пръчка. Магазините са затворени. Делови хора бързат за работа, а по кьошетата са се настанили някакви подвижни кухни, където върху газови котлони цвърчат разни наденички и понички.

   

Kонтрастите в този град са големи. Скъпарски хотели на по 30-40 етажа, плувни басейни и фантастични градини по покривите, а от друга страна наколни жилища покрай каналите на Чао Прая. За две седмици снимах стотици хора, врях се къде ли не и никой, ама никой, не направи скандал и не каза: "Абе ти к'во снимаш, бе?". Повечето хора се усмихваха и позираха с удоволствие. Рай за фотографите.

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н