Посоки Към рубрика

СИТОНИЯ

 

За мен Ситония е като машина на времето, която ме връща в ония дни, когато и нашето море беше спокойно, без бетонните мегаломании, без форсиращите автомобили, напрегнатите шофьори, скобите и паяците, без мутрите и чалгата, без плажовете под аренда с парцелирани места за шезлонги и чадърчета, без тоновете боклуци и тълпите руснаци, без ориенталските сергии и агресивните търговци, държащи да ти продадат нещо на всяка цена. Изобщо без комерсиализацията, пошлостта и мръсотията. Морето с дивите плажове, малките рибарски градчета, свободните къмпинги, уютните таверни, където можеш да хапнеш истинска храна местно производство, да поприказваш със собственика, който е в същото време и сервитьор, и да усетиш как времето е спряло. И хубавото е, че такова море съществува и е пак на 500 км. от София, на колкото беше навремето и Черното.

 


Палмите са едно от първите неща, които ни посрещат в Ситония. И някакви странно красиви цветя, растящи на плажа, върху пясъка. В далечината се вижда връх Атон. През повечето време от деня е скрит заради изпаренията във въздуха и единственият момент, в който успях да го уловя, беше по изгрев. На другия ден намерихме едни интересни скали и една малка костенурка сред пясъчниците, а в някакво село накрай света, докато се чудех какво да снимам, срещнах приятели от Фото Форум. Цял ден търсихме „Оранжевия плаж“, който никой от местните не знаеше къде се намира, а щом го открихме по залез, детето каза, че иска да останем да живеем тук завинаги.

 


снимки: Георги Величков

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н