Посоки Към рубрика

ГОРСКИ КОСМОС


снимка: Петър Николов

Георги Панчев се води графичен дизайнер. Като такъв в последно време го наблюдаваме в Beta Independent Studio. Наскоро оттам излязоха готини картинки към клиповете на Dayo, както и на Миленита и Жлъч. От време на време обаче той снима. И то как… Като “амбициозно провинциалистче със страст към визуални неща”, би казал той, ако сте готови да му повярвате. Истината обаче е, че е необвързан, висок (185 см) и няма куче. Другата истина е, че от снимките му на фестивала Meadows In The Mountains през последните години ни е страх, че ако отидем там, няма да е толкова яко, колкото изглежда в кадрите му.

 
 
ЕХОТО
 
Да започнем оттам, че Meadows In The Mountains за Жоро Панчев звучи като едно от най-великите парчета на Plaid, a може би и на Вселената - Ralome. Само тази изходна точка е достатъчна да свали гарда на всеки уважаващ себе си меломан с пристрастия към съвременните електронни пространствени звучения. Това е произведение - Космос и ако наистина този фестивал го олицетворява, е крайно време да спрем да намираме извинения и да го посетим най-сетне (без това да е рекламно послание). 




 
ПРИЧИНАТА
 
Причината да снима подобни събития са самите събития, доброто отношение и реалната идея хората да се забавляват адекватно. “Освен на Meadows и Ritual Gathering, почти никъде не снимам вече. Дори догодина бих предпочел да отида като гост и да послушам малко хубава музика, да потанцувам повече, да заспя на някоя поляна като обикновен посетител. Не че няма да снимам. Просто искам да усетя истински безвремието на фестивала.”




 
КОНКРЕТИКА
 
Специалното на Meadows In The Mountains по думите му са Бенджамин и Деймиън. “По-смислени и жизнерадостни хора от тях рядко виждам. Имат много различна нагласа спрямо хората и кое е важно на този свят.”
 
ПЪРВИЯТ ПЪТ
 
“Две години подред (може би 2014 и 2015) гледах как мои приятели споделят снимките от фестивала на Арън Клайн, който е безобразно добър фотограф, човек и душа. Изглеждаше ми нереално това да е тук при нас. Мечта ми беше, от ония съкровените - в които няма прекалена доза желание или “искам”, а просто мечта. И тя се сбъдна. Един ден Златимир Араклиев ми писа: “Айде да ходим в Родопите да снимаме онзи фестивал със страхотните хора - ще ни дадат пас, а ние ще им дадем снимките накрая.” Така се започна и вече три години съм част от семейството.”




 
УСЕЩАНЕ ОТ СПОМЕНИ
 
Спомня си по нещо като усещане от всяка година. “Мъглата вечер, сумракът към 8 - 9 часа и поляните. Хората най-вече. Вечерите заедно. Влюбвам се понякога. Хората от селото редом до младите хора от целия свят, хванати на хоро. Ей на тази сцена пред очите ми спрях да снимам и си плаках от щастие.” Клише или не, лоши спомени оттам няма.
 
НЕЗАБРАВИМОТО
 
“Последната година бях Head of Photography и почти не спях. За пет дни имах 8 часа сън и въпреки това бях доста бодър. Помня, че на един DJ в най-голямата кал хвърлих и апарат, и всичко и танцувах с всички други. Още не съм си изпрал ботите от тогава. От миналата година няма да забравя силната енергия на един бразилец - Кайо Мораеш, който провеждаше сеанс по медитация, свирейки на цигулка точно на залез слънце. Аз прекарах 10 минути, стоейки встрани от медитиращите, но си се потопих за секунди. Цигулката се разливаше в цялата долина с много приятен дилей. Тази година Дан Бентли ми направи страхотно впечатление. Изпуснах няколко изпълнения, но седнах и го изслушах от край до край.”




 
От първата година няма да забрави още как “бяхме огладняли и омършавяли като за последен ден, всичко беше поприключило и седейки горе в короните на дърветата със Златимир аха-аха да си тръгнем, когато дочухме началото на “Africa” на Toto - бавно, разлято по неузнаваем начин. Постояхме още час. Там се запознах с Кристина Микелис - страшно я обичам, невероятен артист, който много ми липсваше тази година. Няма да забравя и как се запознах с Джулия Спаркъл, която така си се и представя: “Спаркъл или Джулия, решаваш ти”. Тя наистина е искрица… Помагаше по инсталациите на фестивала, за да има в него искра. Има много хора, за които искам да си спомням всеки ден. Те живеят от фестивал на фестивал, без да пречат, без да рушат, а само създават нови светове и емоции за нас, простичките хора.” 




 
УЛОВЪТ
 
“Аз ходя наперено с един бадж, на който пише “Photography”, говоря на хората с разваления ми английски и гледам да си кажа две-три неща с тях (обикновено е едно и също, но не винаги) и снимам… Понякога ги дебна, понякога те мен снимат. Понякога спя някъде по поляните, виждам нещо и тичам да го снимам. Понякога снимам един танц 25 минути, понякога ям, докато някъде другаде изпускам страшен кадър. Това е най-големият страх на фотографа.” 


 
КАДЪРЪТ
 
“Любимият ми може би е от тази година - на Елена. Винаги красива, винаги с цигарата в ръка... Сигурно завинаги ще си остана влюбен в нея. Имах възможност шест дни да съм близо до нея, да я видя като човек и беше супер забавление да сме заедно.”


 
МИРИСЪТ
 
“Трябва да дойдете. Бор, пушек, дъжд, трева и трева, бургери, веган храна, пот, бира. Мирише на фестивал в гората…"


 
Meadows in the Mountains 2019 ще бъде от 6 до 10 юни сред родопските поляни над Полковник Серафимово.
Работата на Joro Panchev следете във VSCO, Behance  и Instagram профилите му.
 


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н