Посоки Към рубрика

В обятията на висините: Огнян Стефонов


фотограф: Огнян Стефанов

Той буквално лети в облаците, защото е професионален авиационен фотограф и видеооператор на служба в Българските военновъздушни сили към Министерството на отбраната и има причина да е сред десетте най-добри в сферата. В края на октомврипо случай 60-годишнината на авиобаза Крумовотой направи “тетрис” снимка на нейния екип и техника, която влезе в новините. Друга негова дарба - да създава умалени макети на места от мечтите си - наскоро доби огромна популярност не само у нас, но и по света. Проектът се казва “Небеста” и представлява модел в мащаб 1:87 на утопично селище, разположено високо в небето, чиято изработка отнема на Огнян Стефанов почти две години и половина, за да пресъздаде изключително детайлно всички малки подробности и то предимно от дървени бъркалки за кафе. А колкото и високо да лети в мечтите и в работата си, най-голямото му зарядно за справяне с трудностите е планината, където остава сам с мислите си, споделя емоции с приятели.   

Какво те води в планината?

Планината за мен е заряд. Този заряд може да ме преведе през много трудни седмици, без да ги усетя. В зависимост от компанията, може да е място, където оставам сам с мислите си или споделям емоции и преживявания с приятели във великолепието на природата (клише, но е истина), сред върхове, езера, снегове, реки, ръбчета, скали.


 

фотограф: Огнян Стефанов

Най-ранният спомен

В прогимназиалните ми години, когато със съучениците ми ходехме на Витоша, а после и как със сестра ми се качихме на Черни връх. Но по-сериозното ходене по планините и вече наситените ми спомени по високите части са ми от университета, където бях записал като спорт планинарство. Тогава се запознах с хора, които обичаха и ходеха по планините и аз тръгнах с тях. Стана много естествено.

 

Планината до душата и сърцето

Обожавам и Рила,и Пирин. Планината за мен е мястото над горите, над 2000м., над проблемите, над масовката от хора. Колкото по-трудно, с повече ходене се стига до някъде, толкова по-малко хора има и толкова по привлекателно е за мен. Рила и Пирин предлагат всичко от това с много разнообразие. От по-полегати, но далечни върхове до съвсем алпийски тип пейзаж. Често ми се случва от едната планина да премина към другата.


 

фотограф: Огнян Стефанов

Топ пет за зареждане на раницата

Фотоапарат, вода, храна, топла дреха, аптечка

 

Най-добрата компания
Зависи от състоянието ми…Напоследък открих ходенето сам и много ми хареса. Сам определяш темпото си, сам си решаваш колко ще ходиш. Много е освобождаващо, зареждащо и подреждащо мислите. Но най-добрата компания за планина е от близки приятели, които обичат природата. Може да не са много издръжливи, но е важно да сте на едни честоти. 


 

фотограф: Огнян Стефанов

Хижите като у дома

Истината е, че в последно време най-уютно се чувствам в чувала си, легнал на някой връх (в краен случай в палатка). Усещането да си на върха, далеч от всички хора, в сърцето на планината е незаменимо. Да се събудиш сутринта, преди изгрева, да го посрещнеш там с някоя дива коза до теб, да закусиш, гален от първите лъчи, да тръгнеш към следващата цел и да срещнеш първите туристи след часове е безценноНяма хижа, която да може да ти предостави това усещане. 




фотограф: Огнян Стефанов
 

Най-страшната история

Обикновено са свързани с времето, както и по-сложните условия при зимните преходи. Така и при мен, но съм любител на ходенето в хубаво време и затова внимателно си подбирам кога да ходя. За мен големият кеф идва не от това да стигнеш до някъде, а да може да се насладиш на пътя до там и обратно. Затова гледам прогнозата за времето да е оптимистична, но въпреки това ми се случвало да ме хванат летни бури по високото, което не е приятно, но ми се случвало да пада гръм (светкавица) от ясно небе! Имаше буря, но на повече от 30-40 км., а над нас беше ясно и печеше слънце. Беше много стресиращо и изненадващо за всички, които участвахме тогава в строежа на новия заслон “Кончето”. Стресиращи са и зимни минавания по ръбове, на които има навявания. Никога не можеш да си сигурен къде точно свършва самата скала отдолу и започва козирката. Не можеш да си сигурен кога стъпваш във въздуха и кога на сигурна основа.

 

Желателна промяна

Бих искал да огранича по естествен начин достъпа на “случайни хора” в планината. Представям си го просто със спирането на някои лифтове. Ако се спре лифта към Седемте езера, това значително ще удължи живота на езерата и ще възстанови природата в района. Хора,които не разбират, не ценят, не уважават планината, нямат място там. Същото е положението и с лифта до Ястребец, съответно пътеката до вр. Мусала, както и до хБезбог

 

фотограф: Огнян Стефанов

Висини от мечтите

За съжаление в последно време не ходя в планината толкова, колкото ми се иска и затова мога да кажа, че имам още много къде да обикалям по нашите. Едва, когато ги опознаявероятно ще имам мечти за други!



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н