Акценти Към рубрика

Дъга по време на комунизъм



„Всяка вечер на тила и носа да се слагат торбички с хладък селски хлебен квасец, които се държат цяла нощ... Да се предпочита суровоядството и задължително преди обяд и вечер да се яде салата от суров кромид лук и магданоз по равни части, а след ядене да се изпива по една чаша вегетарианско вино, приготвено от сок от моркови, домати и грозде по равни части.“ Това е рецептата на Петър Димков, която уж предпазва младежите от хомосексуализъм в ранна възраст. Годината е 1977. Книгата "Българска народна медицина" е преиздадена, вече са минали сумати дела срещу хомосексуални хора, свободата на “себе си” е все още забранена и наказуема с “от 2 до 5 години затвор”, а ние тепърва откриваме как да се “излекуваме” от тази коварна болест. Зловещо, нали? В Байтошовото време, по което милеят нашите баби и дядовци, свободата на Аз-а липсва от картината. Темата е непозната за българската младеж, тъй като липсва дори в архивите като отделен раздел, защото дори и в документите за нея се говори уклончиво. С нелеката задача да освети тази част от историята се заема проектът "Хомосоц", който бе открит под формата на изложба в галерия "Порт А", където ще е до 13 октомври. Повече за него ни разказва една от действащи фигури зад “София Прайд” и фондация GLAS Симеон Василев.



Хомосексуалността по време на комунизма – как Ви хрумна и от къде дойде вдъхновението?
Вдъхновението ми всъщност дойде още преди няколко години, когато попаднах на текст, написан от Михаил Груев, който беше събирателен материал от различни документи и текстове, които очертаваха периода, но не толкова задълбочено. И всъщност от там ми хрумна идеята, че може по-детайлно да проучим този период от комунистическия режим на България и да го представим под формата на изложба. Изложбата се организира от GLAS Foundation, която често се занимава с проекти, свързани с изкуство, тъй като мисля, че изкуството е много силен метод за социална промяна. Затова и решихме да пресъздадем това проучване под формата на изложба.

Трудно ли се добрахте до визуален и текстов материал?
Периодът е много интересен, но в същото време и труден за изследване. Като имаме предвид, че хомосексуализмът е бил изключително скрит по това време, няма почти никакви писмени данни и съответно ни беше трудно да представим пълноценна картина на живота на гей мъжете по време на комунизма, тъй като тогава жените не са били обект на преследване от държавата. Визуалният материал е най-голямото предизвикателство. Материали сме събирали от архиви на МВР, от съдебномедицински практики и т.н.. Така че за първи път ще имаме по-детайлен поглед в периода, което е много важно за нашето движение, тъй като трябва да знаем нашата история и какво се е случило преди нас.



Ако съпоставите 2019 година с 1969, има ли нещо, което е останало по старому?
Определено, да. Всичките човешки емоции, любовта, трепетът дали този, когото харесваш, ще отвърне на чувствата ти, чувството да бъдеш с някого. Това всичко е останало. Може би до известна степен е останало и чувството да си приет от обществото, от роднините си. През 1969 година хората не са имали представа, че хомосексуализмът не е психическо заболяване, не е нещо, което може да бъде лекувано, но са нямали достъп до информация, за да разберат.



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н