Акценти Към рубрика

ЗА ДРУГАТА СТРАНА ДО ТЕБ

 

Когато душата на артиста копнее да твори, числовата стойност на възрастта не може да го спре. Доказват го и много от резидентите в основания още през 1955 г. Дом за ветераните на културата и изкуствата в столичния квартал “Захарна фабрика”, в чиито очи продължава да свети онзи пламък, който само творчеството умее да разпалва. Проектът “До теб - от другата страна” на фондация “Арте Вива”, който се осъществява с подкрепата на НФК, се заема не само да се доближи максимално до хората в дома, като документира техните разкази и спомени за професионално им минало и настояще, но и да предаде този плам нататък и с него да разпали въображението на млади, начинаещи творци от най-различни сфери на изкуството.

Заради пандемията първоначалната идея за директна среща между младото и старото поколение не се осъществява директно, а екипът я прави посредством поредица от кратки филми - визитки на шест отделни ярки личности от културното минало. Това са творците-ветерани Любен Лачански, писател, поет и журналист, Величко Хинов, журналист, кино- и литературен критик, Панайот Ставрев (Пунко), акробат и клоун, Димитър Караджов, режисьор от БНТ, както и кинорежисьорът проф. Иван Терзиев и редакторът на БНТ и певица по призвание Снежана Гавазова, като последните двама екипът на проекта заснема малко преди смъртта им през 2021 г..

С емоциите, впечатленията и вдъхновението от тях младите участници пък създават свои творби като илюстрации, танц, текстове, инсталации, събрани в отделни видео миниатюри. Това за Челси Цветкова - художник и звукорежисьор, асистент-преподавател в специалност “Филмов и телевизионен звук” в НАТФИЗ, Василен Василев, фотограф и преподавател по философия в 19-о СОУ София, Дари Бракалова, ученик последна година в НМУ “Любомир Пипков” в специалност класическо пеене, Таня Пенева, абсолвент в специалност “Архитектура” във ВСУ “Любен Каравелов”, София, Георги Николов, певец и артист, абсолвент НМА “Панчо Владигеров” в специалност класическо пеене, както и Ралица Нейкова, танцьр и студент по актьорско майсторство в НБУ, Луиза Китар, художник, сценограф и визуален артист, завършила пространствен дизайн и сценография в Париж, Йордан Тинков и Ивелин Николов, актьори в ДКЦ Стара Загора и ДКЦ Пловдив.


Всички те - и визитките, и работите на младите участници, се публикуват регулярно в страницата на “До теб - от другата страна” във Фейсбук, а в чест на финалните щрихи на проекта всички те ще бъдат концентрирани в събитие на 21 декември в залата на Нов български университет. На нея ще има отворена прожекция на цялостния филм на инициативата с придружаваща изложба и кратка среща, на която се очаква да присъстват и четирима от ветераните - резиденти в Дома (ДВКИ), участвали в проекта.


Пред "Виж!" участниците разказват за техните проекти, мотивацията да се включат и впечатленията от участието в инициативата “До теб - от другата страна”.


ГЕОРГИ НИКОЛОВ

Актьор в дублажа, певец и артист на 25 години

Какво ви заинтригува да се включите в проекта "До теб - от другата страна"?

Идеята за преплитане на поколенията и за създаване на творба в свободен стил. Енергията и идеите, които притежаваме ние, младите, от една страна, а от друга - опита и мъдростта, които откриваме при запознанството си с ветераните на изкуството. 

Какви емоции породи у вас участието?

Живеем в тежки времена и често си казваме, че надеждата е нещото, което ни държи. В очите на хората, с които имахме честта да се запознаем, видях и нещо друго. Освен носталгията по спомените, които те споделиха с нас, успях да усетя най-вече хармония, пълнота, мъдрост. Изключително съм благодарен за възможността да участвам в този проект. 

Разкажете за впечатленията, които са в основата на вдъхновението да създадете своята творба?

Мислейки си за това какво от преживяното да пресъздам, стигнах до извода, че мислейки, времето минава. Трябва да сме по-смели и категорични в решенията си. А тези хора, които ни вдъхновиха, те остават във времето. Ние имаме нужда от тях толкова, колкото те от нас. Те са истинските учители на живота. Хората, които в едно друго време са били на наше място. 

С какво ви промени цялото изживяване около "До теб - от другата страна"?

Проектът ме намери в особен момент - момент на лутане между настоящето и това, което предстои. Момент на трудности в личен и професионален план, основно породени от множеството ограничения, с които всички се налага да се съобразяваме. Слушайки историите на хората от дома на ветераните, се замислих именно върху това, че всеки преминава през множество перипетии по своя път. Тези хора, обаче, не са загубили своя дух. Говорейки за преживяванията си, в погледа им все още има пламък, който едва ли ще угасне. Изкуството е много повече от една песен, книга, филм... То е начин на изразяване. В случая аз намерих своя начин да изразя емоциите си, по-различен от песента - тази, която познавам добре.

 

ТАНЯ ПЕНЕВА

Студент по архитектура, творец, фланьор, изследовател - на 26 години 

Какво ви заинтригува да се включите в проекта "До теб - от другата страна"? 

Първо, създаден е много сърцато. Второ - огромната разлика във възрастта и времето на двете поколения - на тях, възрастните творци от ДВКИ, вече успели и изживели живота си достойно, и нас - тепърва прохождащите в изкуството. Трето - самият антропологично - архитектурен казус на ДВКИ и неговите обитатели.

Какви емоции породи у вас участието? 

Хронологично: Прилив на енергия, ентусиазъм, страх, неувереност, нерви, стомашни болки, удовлетвореност, еквилибриум, любов. 

Разкажете за впечатленията, които са в основата на вдъхновението да създадете своята творба? 

Думите на Величко Хинов за това, че идеите на един творец остават с него до края на дните му. Разсъждавах по няколко теми едновременно - дали възрастта има значение за твореца, връзката ни със света на идеите и споделянето им с другите около нас, транслирането на имагинерното в реалността. 

Възрастта няма значение. Животът не спира, когато физическият живот на един човек прекъсне, а когато идеите спрат да идват и да се осъществяват. Въображението е необятно, няма мащаб и граници и в него всичко е възможно. Споделянето на това най-лично пространство с други е възможно и силно желателно. 

За да пренеса тези размисли от въображението си във физическата реалност, създадох интерактивен абстрактен макет, който изследва мисловния пейзаж. Той имитира въображението - също няма мащаб и граници, нито определена подредба. Той е спонтанен и лесно променящ се. В него триизмерното се преплита с двуизмерното. Няма начало, нито край, а всичко тече в последователност от действия. Използвах глина, хартия, картон и дърво. Създадох пространствената видео миниатюра подобно на анимация, раздвижвайки фигурите и частите на композицията, за да илюстрирам идейния наратив. Това е първият ми подобен опит. 

Артистичните влияния, които намерих за важни и по някакъв мой си начин свързани с миниатюрата: Michel Gondry, PJ Liguori, Björk, David Bowie, Es Devlin, Philip Glass и неговите опери. Сюжетът на миниатюрата проследява влизането на един творец през портала на собственото му въображение и споделянето на това лично нематериално пространство с други хора. 

С какво Ви промени цялото изживяване около "До теб - от другата страна"? 

Дългогодишната ми омраза към създаването на архитектурни макети мистериозно изчезна след този проект. И последно, но може би най-важно - уча се да споделям въображението си. Щастлива съм, че се запознах с личностите на възрастните творци, че разбрах за тях и се вдъхнових от това, че са изживели живота си достойно. Чувствам се сякаш примерите на ветераните ни дадоха вдъхновение и благословия да продължим напред. Ще им се отблагодарим, като се постараем и ние да стигнем до там, докъдето са стигнали те.

 

 

РАЛИЦА НЕЙКОВА

танцьор и студент по актьорско майсторство в НБУ

Какво Ви заинтригува първоначално да се включите в проекта "До теб - от другата страна"?

Проектът ме изненада от начало с идеята си. Не подозирах, че съществува такова място (става дума за ДВКИ). Представих си този дом като едно вдъхновяващо убежище, приобщаващо хората, отдали живота си на изкуството, истината, идеалите и вярата. “До теб от другата страна” ме провокира да се пренеса в една друга реалност, която познавам от учебника по история и най-вече от разказите на моето семейство.

Какви емоции породи у вас участието?

Творците от Дома за ветерани на културата и изкуствата в София, ми разкриха нов прочит, заредиха ме с борбеност и придадоха значение на времето. Този проект и екипът му ми дадоха свободата да открия себе си в друг контекст.

Разкажете за впечатленията, които са в основата на вдъхновението да създадете своята творба?

Миниатюрата, която създадох, е вдъхновена от текст по сериал на Иван Терзиев “Селцето”. Това е сериал, който е бил забранен по време на комунистическия режим и едва след промяната бива реализиран. Откъсът представя темите за вдъхновението, свободата, себеизразяването и търсенето на истината в изкуството, изследвани чрез тялото. Имаме ли смелостта да се изразяваме? Кога ни връхлита истината?

С какво ви промени цялото изживяване около "До теб - от другата страна"? 

Изживяването да бъда част от тази кауза на приемственост и откровение, ми даде най-вече надежда. Надежда, че ценните открития винаги си пробиват път, че чрез тях ние дишаме свободно и съзнаваме, че метафората не е само понятие от литературата. 

 

ДАРИ БРАКАЛОВА

ученичка в специалност класическо пеене на 18 години

 

Какво ви заинтригува първоначално да се включите в проекта "До теб - от другата страна"?

С проекта ме запозна моята преподавателка Зорница Гетова. Силно впечатлена съм от идеята да сме по-близо до живота и творчеството на дейци на изкуството, които са оставили следа чрез творческите си постижения. 

Какви емоции породи у вас участието?

Зарадвах се от възможността да науча повече за хора, които са постигнали нещо съществено в творческия си път. Изпитах приятно чувство, че ще участвам в един общ проект редом със стойностни хора на различна възраст, обединени в една благородна кауза. 

Разкажете за впечатленията, които са в основата на вдъхновението да създадете своята творба?

Вдъхнови ме възрастна дама Снежана Гавазова. Тя е имала голяма мечта да бъде професионална оперна певица. За съжаление проблеми с гласа са ѝ попречили да я постигне. Това обаче не е попречило на любовта ѝ към операта, която е следвала цял живот. Тя продължава да пее за удоволствие, пише стихове и рисува. Снежана вече не е между нас, но остави спомен със своята жизнерадост и любов към изкуството. Това силно ме развълнува и реших да посветя скромното си участие в проекта на нея! 

С какво ви промени цялото изживяване около "До теб - от другата страна"?

Моето участие в проекта ме накара да бъда по-чувствителна и да се вглеждам по-внимателно в съдбата на възрастни хора, особено тези, които са посветили житейския си път на изкуството - този път, по който и аз съм поела.

 

ЛУИЗА КИТАР

художник, сценоград и визуален артист

Какво ви заинтригува първоначално да се включите в проекта "До теб - от другата страна"?

Участието ми в този проект бе провокирано на първо място от възможността да се запозная, макар и посредством видео визитки, с човешки съдби, истории на възрастни творци. 

Какви емоции породи у вас участието?

Радвам се, че можах да се докосна до съдбите на тези възрастни творци и се надявам да имам още подобни поводи за вдъхновение. Като цяло проекта ми въздейства обнадеждаващо. Приятно е да видиш колко много може да преживее един човек в рамките на един живот и как това остава в съзнанието му.

Разкажете за впечатленията, които са в основата на вдъхновението да създадете своята творба?

Самата аз като творец, който има силно отношение към пространството, се фокусирам върху всички онези символи на спомените, които правят дома на възрастните творци специален и уникален - картички, стари плакати, снимки на семейството, и други предмети, документиращи съществуването на човека. Как тези спомени се трансформират във времето? Как изглеждат те в представите на един възрастен човек? Инсталацията, която представям, е кутия с артефакти. Изследвам предметите на спомените през призма, която деформира реалността. Това е едно визуално представяне на "замъглените спомени", неизчезващи, но изкривени от времето. Мигове.  

С какво ви промени цялото изживяване около "До теб - от другата страна"? 

Накара ме да повярвам още повече в креативната сила на момента и в това, че, когато един творец има идея, тя сякаш започва да живее собствен живот и винаги намира път да се осъществи. Независимо от обстоятелствата.

 

ВАСИЛЕН ВАСИЛЕВ
фотограф, учител по китара и преподавател по философия

 

Какво ви заинтригува първоначално да се включите в проекта "До теб - от другата страна"?

За мен включването в тази инициатива не беше дори въпрос на вътрешен дебат. Аз се хвърлих смело без още съвсем да съм наясно с идеята на проекта. Може би е имало един не съвсем ясен и отчетлив вътрешен мотив. Винаги съм изпитвал някаква непреодолима "мирова" скръб по това, че старите хора си отиват, защото чрез загубата на техните истории от първо лице ние губим цял един свят, който документите и архивите не могат да пресъздадат. Може би ме тласкаше желанието да мога с всички сили да спася един такъв свят от сгромолясване.

Какви емоции породи у вас участието?

Може би някаква меланхолия, усещане за необратимост и същевременно за радост, че съм се докоснал до нещо неповторимо, което имам шанса да споделя и с други хора. И което именно поради това ще живее.

Разкажете за впечатленията, които са в основата на вдъхновението да създадете своята творба?

Мисля, че несъзнателно съм се насочил към темата за житейския път, чувайки нещо в думите на Иван Терзиев, с които започва видео импресията ми. Сега ми е трудно да го опиша, но някак си беше сякаш шифър, през който разчетох и чух другите възрастни хора от дома, свързан с усещането, че не искам техните истории и разкази да свършат. Може би това ми напомни за моята прабаба, чиито разкази за мен винаги звучаха като магични приказки за изминали времена. Именно тази магичност на разказа исках да пресъздам в творбата.

С какво ви промени цялото изживяване около "До теб - от другата страна"?

Проектът ме тласна и отвъд границите на моите собствени технически компетентности, за което съм много щастлив. Това ми даде много голям творчески импулс, а също така и ме срещна с едни открити, искрени, експериментиращи със себе си и изкуството си хора, които също желаят да спасят нещо от онова, което е обречено да потъне в безпаметство. Поради, което и съм искрено благодарен.

 

ЙОРДАН и ИВЕЛИН

актьори в кукления театър - Стара Загора и Пловдив

Какво ви заинтригува първоначално да се включите в проекта "До теб - от другата страна"? 

Включихме се, защото идеята и посланието на този проект са нещо значимо и важно и се радваме, че имаме възможност да сме част от него. Важно е да поддържаме отношението и уважението между нас и по-възрастните творци, защото имаме много какво да научим от тях и смятаме, че е добре да си припомняме, да се вглеждаме отново в тяхното творчество и това което са оставили във времето. 

Какви емоции породи у вас участието? 

Радваме се, че успяхме да се припознаем в историята на такъв творец и човек, който е изминал стъпките, по които ние сме тръгнали в момента. За нас беше и е удоволствие, че по този начин можем да запознаем и резидентите на дома с част от нашата творческа дейност, която ние сме наследили от тях.

Разкажете за впечатленията, които са в основата на вдъхновението да създадете своята творба?

Вдъхновихме се от образа и историята на Пунко, който е играл представления като клоун и акробат в дует със своя брат близнак Дунко. Историята ни пасна идеално, понеже двамата си партнирахме в академията и сме правили клоунади заедно. Беше удоволствие да измислим и направим този етюд , изцяло заимстван от това, което научихме за Пунко от разказите му – конфликта между двамата герои; мелодията, с която звъни телефона му; идеята за книжката с разкази за живота на Панайот.

С какво ви промени цялото изживяване около "До теб - от другата страна"?

Ивелин: Може би точната дума не е промени, ами обогати. Обогати ме с това, че научих за такъв тип проекти, с които преди не бях запознат. Смятам, че подобни каузи са от основните причини поради, които се занимаваме с изкуство, а именно - да усмихнем някого.

Йордан: Мен не знам дали ме промени, но този творчески акт ме накара да почувствам за пореден път че правя нещо смислено и значимо за някого, защото за мен най-важно в нашето театрално и филмова изкуство е да успеем да достигнем до душата и емоциите на човека, до когото е адресирано и да оставим спомен у него. В това отношение мисля, че човекът до когото ние адресирахме това видео, а именно Пунко, също ще ни разбере, защото мисля че той също цял живот е пораждал емоции у хората и ги е карал да се усмихват.

 

ЧЕЛСИ ЦВЕТКОВА

художник и звукорежисьор 

 

Какво ви заинтригува първоначално да се включите в проекта "До теб - от другата страна"? 

Първоначално се включих в проекта от интерес към самия дом. До този момент не знаех, че такова място съществува и ми стана интересно да разбера повече. В последствие самите истории на творците бяха нещото, което ме заинтригува и вдъхнови. 

Какви емоции породи у вас участието? 

Участието в този проект, освен вдъхновение, ми донесе и удовлетворение от факта, че всички бяхме толкова дейни в участието си и всички бяха направили интересни проекти.

Разкажете за впечатленията, които са в основата на вдъхновението да създадете своята творба?

Направих две анимации. Идеята за първата – „Битие“, дойде от сходствата в живота на творците от ДВКИ “Дома на ветераните на културата и изкуствата” в София. И не само. “Битие” е цветова и звукова импресия, която изобразява живота на твореца от раждането и радостта, през разочарованията и загубите до тяхното преосмисляне, надрастване и приемане. Тази анимация има за цел всеки един да припознае в кой от етапите на битието си е и да приеме, че животът продължава и има други като него.

А втората е по мотиви от стихотворението „Антоновден“ на поета и журналист Любен Лачански, посветено на неговия познат и колега Антон Кафезджиев. Идеята за тази абстрактна анимация дойде след като видях първото видео за Любен Лачански и почувствах сходство във вижданията ни. Потърсих негови произведения и това, което ме вдъхнови и ме накара да се замисля, беше “Антоновден”. В анимацията съм ползвала глас зад кадър, който рецитира произведението. В последствие включихме гласа на самия Любен Лачански, който изяви желание да го запишем. Използвах само част от произведението. Анимацията е както абстрактна, така и илюстративна на моменти. Направила съм това, което “виждах” в съзнанието си докато четях произведението. 

С какво ви промени цялото изживяване около "До теб - от другата страна"? 

След проекта "До теб - от другата страна" съм доста по-мотивирана и готова да експериментирам, без значение дали това ще бъде провал или успех.

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н