Акценти Към рубрика

Лъчезар Аврамов и “Спомен НЛО”



Всички помним забавните скечове и песни, с които "Клуб НЛО" изгряха в родния телевизионния ефир през 90-те. Две десетилетия по-късно проектът “Спомен НЛО” се завръща във времето на качествените и непретенциозни хумористични предавания, с цел да провокира отново интереса към доброто съдържание и свободните форми на изразяване. На 20 декември от 20:00 часа в Зала 1 на НДК ще състои концерт-спектакъл “Спомен НЛО”, който ще обедини най-качествените музикални и комедийни произведения на легендарната формация НЛО в актуална драматургична конструкция. По този повод си говорим си с режисьора Лъчезар Аврамов за спомените от 90-те, равносметките и способността на добрия хумор да лекува. 

 

Защо решихте да се завърнете точно в този момент към "Клуб НЛО"?

При мен лично няма как да става въпрос за завръщане, защото никога не съм спирал да слушам песните на НЛО. Имам 2 диска в колата и няма дълго пътуване, в което да не се пусне поне единия. Знам всички текстове наизуст. Аз имам привилегията да съм искрен почитател на това, което правим в момента. Важно е да направим и още едно уточнение – „Спомен НЛО”, не е опит за „завръщане” или възстановяване на група „НЛО” или телевизионния формат „Клуб НЛО”. И двете са феномен в българската култура, който не трябва да бъде пипан. Случили са се в своето време, по един наистина прекрасен начин и трябва да си останат чисти. За жалост вече ги няма и много от хората, без които НЛО не само не може, но и не трябва да бъде повтаряно. Би било глупаво и спекулативно дори да се опита подобно нещо. Ние просто искаме да си припомним песните и героите и да се посмеем с тях.

 

Образите от предаването актуални ли са и днес?

И образите и песните са стряскащо актуални. Или, може би по-точното определение е – тревожно актуални. Притеснявам се обаче, че ако влезем в по-дълбоки размишления за тази актуалност ще стигнем до доста мрачни заключения, а нашата цел е да се случи точно обратното – да се забавляваме.  

 

Кой е вашият любим герой от Клуба и защо?

Няма как да посоча само един... НЛО, буквално е самостоятелен жанр в нашата популярна култура. Натрупванията са огромни, а спектъра изключително широк. Образите изиграни от Велко Кънев, Павел Попандов, Георги Мамалев, Антон Радичев, Чочо Попйорданов и Мария Сапунджиева са изключително ярки и едновременно с това равностойни и любими на всички. Подобен баланс се случва безумно рядко и се постига извънредно трудно.    

 

Най-силният Ви спомен от 90-те години е...?

Уау! Това е невъзможен въпрос... 90-те бяха незаслужено люботини години, а аз тийнейджър през повечето от тях. Спомените са безкрайно много, силни, цветни и, с риск да прозвучи нахално, всичките прекрасни! И все пак... ако е  крайно наложително да посоча един, това ще е нашето „Aмериканско лято” на 1994-та година. Пожелавам си, поне още веднъж да съм част от подобна споделена емоция. 

 

Ако трябва да направите равносметка за тези 30 години от началото на Прехода в България - какво се промени и какво си остана същото?

Равносметката е ясна, а резултатите са видими. Дълбоко убеден съм, че никой няма нужда да чуе и моите размисли по темата... А и пак ще отидем в диаметрално противоположната посока на желанието ни да се посмеем и забавляваме. Поне за мен, нашият, тъй наречен „преход” може да се опише най-добре с един цитат от Уди Алън – „През повечето време, животът ми е доста гаден. А през останалото време – напълно непоносим!”

 

Довършете изречението: Добрият хумор може...?

Добрият хумор може да излекува всичко! И все пак... ако температурата ви не спада под 38 градуса вече трети ден, не е зле да отидете да ви погледне специалист.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н