Акценти Пловдив Към рубрика

ONE ROBOT DANCE

Автор: Маргарита Калоянова 10.09.2017 г.

“Защо да не се хванем за ръце и да не потанцуваме заедно”. Това ни казва тайванският хореограф и изпълнител Хуанг Юи, който заедно с робота КУКА ще представи един по-различен танц - между човек, приучен да потиска емоциите си, и машина, учеща се да танцува и докосва. Техният “Дует за човек и робот” открива програмата на юбилейното, десето издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който се провежда в Пловдив от 23 септември до 15 октомври и отново събира на една сцена световнопризнати артисти и изпълнители. Вижте какво сподели за “Виж!” Хуанг Юи преди да представи на живо неговата творба, която ни провокира да погледнем на докосването не само като свързване между хора, но и като връзка със самите себе си, като танц.

СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО И ТАНЦ СА ОСОБЕН ВИД ЕЗИК. КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ПОСЛАНИЯ, КОИТО СЕ ОПИТВАТЕ ДА ПРЕДАДЕТЕ НА ПУБЛИКАТА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО СИ?

Моята работа е процес, в който се стремя да представя по един по-красив начин битките от детството - моето и на други, и в същото време – да накарам публиката да запази своето детско любопитство и да подхожда към живота с надежда.

ТАНЦЪТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО „ЧОВЕШКО“ ПРОЯВЛЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО. КАКВО ВИ ПРОВОКИРА ДА ВКЛЮЧИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И МАШИНИ В ТАЗИ ТОЛКОВА ИНТИМНА И СЕТИВНА СРЕЩА МЕЖДУ ЧОВЕШКИТЕ ТЕЛА И ДУШИ?

Един от страничните ефекти на технологичните революции е разширяващата се пропаст между богати и бедни, което прави технологиите достъпни и преимущество само за тези, които могат да си ги позволят. Моята работа подчертава преходността на красотата, като използва технологиите, за да привлече вниманието към по-непривилегированите слоеве на обществото. В същността си изкуството ми използва технологиите именно, за да преодолее тази пропаст, а не за да я увеличи.

СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ В НАШИ ДНИ УСТАНОВЯВАТ ЕДИН НОВ ПОРЯДЪК НА СВЪРЗВАНЕ МЕЖДУ ХОРАТА? МОЖЕ ЛИ РОБОТИЗИРАНЕТО ЕДИН ДЕН ДА ИЗМЕСТИ ЧОВЕШКАТА ТОПЛИНА И ДОКОСВАНЕ?

Вплитането на технологиите в тъканта на ежедневието ни трябва да е съзнателен, добре изпипан процес, при който се търсят успешни резултати. Именно чрез представянето на идеи и проблеми можем да обсъждаме ползите и приложенията на технологиите, за да решим в крайна сметка как те могат да сближават хората, а не да ги отчуждават Ако се използват по правилния начин, те могат да бъдат средство, чрез което хората да се свързват помежду си по-дълбоко, без да се опитват да заместват човешката топлина и докосване.

КОЕ НАДДЕЛЯВА ПРИ ВАС - ТАНЦЪТ КАТО КОЛЕКТИВНО ПРЕЖИВЯВАНЕ ИЛИ ПО-СКОРО КАТО ИЗЯВА НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА?

Като изява на индивидуалността. Един танцьор или изпълнител трябва да има своя уникална персоналност, да има присъствие – само чрез тези индивидуални различия, можем да постигнем сложността на колективното. Освен ако човек не се откаже сам от желанието си да следва или да се подчинява на напътствията на друга личност, човешкото същество по природа не би пожелало да повтаря дословно жестовете на другите.

ВИЕ САМ СТЕ ПРОГРАМИРАЛИ РАБОТАТА ЗА НУЖДИТЕ НА СПЕКТАКЪЛА. КАКВА Е РАЗЛИКАТА (ИЛИ ОБЩОТО) МЕЖДУ ТОВА ДА ПРОГРАМИРАШ МАШИНА ДА ТАНЦУВА И ДА СЪЗДАДЕШ ХОРЕОГРАФИЯ ЗА ХОРА, ПРОФЕСИОНАЛНИ ТАНЦЬОРИ? КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА ДА ТАНЦУВАШ С РОБОТ?

По време на творческия процес, поставяне на хореография за робот е много по-интензивен и трудоемък процес от работата с хора. Но веднъж щом танцът е създаден и програмиран, предимството е, че резултатите са постоянни и без вариации – няма място за „човешки грешки“. В крайна сметка, усилията, които полагаме, за да се случи всичко, са наистина аналогични.

ВИЕ ТАНЦУВАТЕ С МАШИНА. СПОДЕЛЯТЕ ЛИ ЧУВСТВА С ПАРТНЬОРА СИ ПО ВРЕМЕ НА ТОВА ДОКОСВАНЕ?

Да, определено се свързваме един с друг. Като дете, изправяйки се пред предизвикателствата в семейството ми, за мен означаваше, че трябва да бъда перфектен: изпълнителен, дружелюбен, изключителен, внимателен и никога да не се бунтувам. Гледах на себе си като на любимия ми японски анимационен герой Дораемон – котка-робот, който винаги е на разположение, за да разрешава проблемите на собственика си. Така че да работя с робот за мен означаваше до голяма степен да работя с детската версия на самия себе си.

МОГАТ ЛИ РОБОТИТЕ ДА ЗАВЛАДЕЯТ СЦЕНИТЕ ЗА СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ НА БЪДЕЩЕТО?

Това всъщност вече СЕ случва в настоящето. Роботите са много талантливи танцьори – те не забравят движенията и темпото, работят много здраво и никога не се оплакват. Те със сигурност се развиват бързо, но хората, както и изкуството - също. Когато работим с КУКА, ние се учим от неговата изключителна прецизност, а той пък учи емоционалните движения от нас. Вместо съревнованието, по-скоро търся перфектния баланс между хората и машините. При съревнование едната страна в крайна сметка винаги ще е разочарована. Защо да не се хванем за ръце и да не танцуваме заедно?

КОГА: 23 Септември, 2017

КЪДЕ: зала „Борис Христов“ Пловдив

фотограф: Jacob Blickenstaff