Акценти София Към рубрика

ВЪТРЕШНАТА РАДИКАЛНОСТ И "АДА ЛАВЛЕЙС"



През октомври и ноември в София се провежда 13-ото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, който е под мотото „Животът е НА ЖИВО“. За втори път от създаването на фестивала организаторите Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев свикват най-доброто от българската съвременна изпълнителска сцена в областта на танца и пърформанса, за да предложат на изкушените от съвременното изкуство зрители и на специално поканена международна публика „Българска танцова платформа“. Тя ще покаже 13 танцови представления на български хореографи, създадени в последните години и едно от тях е „Ада Лавлейс“ на режисьора Анна Данкова. 

Ада Лавлейс е единствената законна дъщеря на световноизвестния поет на романтизма Лорд Байрон и неговата съпруга (и пълна емоционална противоположност) Анабел Байрон. Принадлежността на Ада към висшето английско общество ѝ осигурява частно образование и достъп до най-големите научни умове на XIX в. Най-голямото ѝ преимущество обаче се оказва комбинацията от наследеното въображение и практическото образование, които ѝ позволяват да свързва науката и изкуството. Тази двойнственост в личността на Байроновата наследница провокира режисьора Анна Данкова за сценичното изследване, наречено „Ада Лавлейс“. Едноименният пърформанс е посветен на емоционалната и интелектуална чувствителност на Ада Лавлейс – считана за първия компютърен програмист в света.

В контекста на втората „Българска танцова платформа“ на фестивала „Антистатик“ разговаряме с Анна Данкова за нейната главна героиня, както и за сцената, изпълнена с множество алгоритми, обвързващи емоциите и интелекта ѝ.


Анна, има и други повече и по-малко известни жени в науката. Защо избрахте именно Ада за своето сценично изследване?

- Има, факт. Обаче откакто за пръв път преди много години прочетох за Ада, никога не успях да я забравя. Бих казала, че по-скоро не съумях да не се посветя на нея, защото тя не просто ме интересува, а ме вълнува. Да мислиш за Ада за мен е като да изследваш креативността, да изследваш чудото на творчеството, този човешки феномен да „видиш“, да сътвориш във вътрешния си свят, нещо, което никога преди не е съществувало навън. Казват, че човек сънува единствено видяни вече неща. 


Бихте ли се съгласили с Анабел Байрон, майката на Ада, според която светът на въображаемото може да бъде потенциално опасен?

- Да. Чудо е, че дъщеря ѝ докрай успява да балансира някъде по периферията, по ръба, но никога не затъва в предварително очакваните за нея лудост и разрушителност. И не съм съгласна с майка ѝ, че математиката е инструмент за задържане в нормалността. Напротив. Ада преживява живота си като „ходене по границите на непознати светове“, нещо ужасно рисково,  благодарение на което обаче тя успява да донесе ново знание. Според мен Ада живее позитивно, дори щастливо и еуфорично в света на въображаемото, поради личните си свръхкачества, поради някаква непобедима любов и безпрекословна радост, но и поради съхраняващите я свръхинтелект, рационалност и воля.  

На сцената работите с Ива Свещарова и Виолета Витанова - артисти и хореографи, с които си сътрудничите и в предишни ваши работи. Как протече процесът този път и с какво беше различен?

- Такова обобщение предполага процес, който вече е приключил, а в този случай ние все още сме вътре в изследването му. Прекалено е интересно, за да му се сложи точка и да се започне с преброяването на изводите. „Ада Лавлейс“ е проект, различен от предишните, защото изисква вътрешна радикалност, смелост и концентрация от много различно естество. Той е краен и много честен по един деликатен, невидим и фин начин. 

Нужно ли е публиката да знае нещо преди да влезе да гледа „Ада Лавлейс” и има ли неща, които не бива да очаква?

- Ада Лавлейс е вълнуваща личност. Хубаво е човек да знае коя е. Със сигурност зрителят не трябва да очаква да види прагматично поставен, информиращ за факти от живота й пърформънс, въпреки че всяко средство и всяка сцена се базират конкретно именно на тях. Проектът я изследва чрез пространстовото, телата, звука, светлината, тъмнината. Опитва се не да информира, не да я разбере, а да преживее чувствителността, красотата, креативността, ранимостта, силата ѝ... 

Кой е любимият ви език или алгоритъм в края на деня?

- В края на деня е добре да срещна някой добре познат и обичан от мен език, независимо дали символизиран като визуален, звуков или вербален. Иначе денят не може да свърши и директно идва следващият. 



***

Пърформансът „Ада Лавлейс“ ще бъде представен на 7 ноември от 17 ч. в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс (бул. "България" 1). Билетите вече са в продажба в електронния билетен център, както и на касите на НДК (10 и 12 лв.). До 1 ноември 2020 г. е в продажба и общ билет за „Българска танцова платформа” на стойност 50 лв. - той се предлага само онлайн през Epay и груповият билет не включва концерта на Иво Димчев. 

***

Анна Данкова е режисьор, отдадено изследващ различни гранични перформативни практики. Завършила е Журналистика в СУ „Климент Охридски“, учила е „Кино и телевизионна режисура“ в Нов Български университет, а през 2002 завършва магистърска програма „Режисура за драматичен театър“ в класа на Леон Даниел. Други нейни проекти са: ТАХIТА (2007); Ultrasonic(2012); "Космонавт" (2013); "Разходка в парка" от Чарлз Мий;  „Голем“ (2016); „Киев-Берлин 2013-2015“ (2017).

***






Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н