Акценти София Към рубрика

Изкуство в средата

Андреа Попйорданова, Овощните градини на София, архив в развитие в Swimming Pool, 2022. Снимка: Яна Лозева
 
Договарянето е ключов процес в генерирането на света, в който живеем. Това търсене на баланс между различните гледни точки на индивида, общностите и разбиранията, формирани от науката, технологията, екологичните процеси и политиката, заляга и в основата на първата публична платформа “Договаряне” на “Център за социална визия”, която Swimming Pool организира от април до юни под формата на отворени дискусии, изложбени проекти, работилници и лекции. През май неин фокус е темата за градската среда и как изкуството в нея може да не е просто самоцел, а да има допълнителна стойност и да е резултат от именно такова “Договаряне”. Двата изложбени проекта, които са част от програмата този месец, представят точно това.


Андреа Попйорданова, Овощните градини на София, архив в развитие в Swimming Pool, 2022. Снимка: Яна Лозева
 
Единият носи името “Овощни градини” и е дело на Андреа Попйорданова. Той започва от едно нейно наблюдение за това как овощните дървета в столицата всъщност са видове, неудобни за градските пространства като улици и площади, но пък хората полагат грижи за тях, берат плодовете им и така се раждат малки сплотени общности. Резултатът от нейното проучване ще бъде представен не само като творба, която е неразделна част от архива на нейното създаване, но и чрез разходка из самия квартал в дните между 12 и 15 май. А ето и още няколко думи от самата нея:

Каква е накратко идеята на проекта и как той се свързва с градската среда?


Проектът “Овощните градини на София” е едно наблюдение над овощните дървета в град София, които се оказват видове, неудобни за градски пространства като улици, площади. Те са непредпочитани, когато се планира озеленяване, но от друга страна в София има изобилие от видове. "Лозенец" е квартала на смокините, а сега откривам и голямо разнообразие в кв. "Младост", където, освен джанки и ябълки, има различни видове круши, кайсии, праскови, лешници, бадеми, много орехи и череши и лози с асми. За мен този феномен е изключително интересен и събирам всякакви материали, свързани с него. Правя своя карта на дърветата, като досега включвам такива, за които някой ми е разказал история. Събирам истории за това как хора приготвят зимнина от същите тези дървета в градската среда, как се грижат за тях. Търся информация за това кой е посаждал овощни дръвчета в града и разговарям с всякакви хора - специалисти, учени, архитекти, които имат познания по темата. 


Каква трябва да е ролята или участието на публиката при такъв вид творби? 


Ако проектът се случва навън и наистина се разхожда из градското пространство, той неминуемо ще предизвика реакция и интерес. За мен много хубав момент при комуникацията с публиката е тогава, когато се получава разговор, породен от творбата. Тези разговори могат да бъдат много ценни, понякога дори по-ценни от всичко научено до момента на създаването на една работа. 


Какъв вид изкуство в откритите пространства в България Ви липсва и бихте искали по-често да виждате? Кои са добрите примери в тази посока, които Ви правят впечатление?


Бих искала по-често да виждам такъв тип изкуство, което си играе и което наистина използва пространството навън като начин да разказва, а не е просто разположено навън. Един мой любим пример е проектът “30 букви”, който може да бъде определен като нещо между стрийт арт и графичен дизайн. Той представлява керамични плочки, поставени из града, с изображения на букви от азбуката в серия. Стоят много красиво и почти незабележимо в градското пространство. Но, веднъж видяни, техният език започва да се прокрадва иззад целия визуален шум и да говори много по-ясно, да бъде дори по-видим от всичко останало.


***



Prima Materia World на Деси Терзиева

Другият артистичен проект по темата градска среда в рамките на “Договаряне” е на Деси Терзиева. Той носи името Prima Materia World и за него ще трябва да сме нащрек в средата на месеца, защото ще можем да го срещнем на няколко места по различно време под формата на временни текстилни интервенции. Докато очакваме с нетърпение да се подложим на този неин артистичен тест, ето какво още ни споделя авторката:

Каква е накратко идеята на проекта Ви и как се свързва с градската среда?

Ще създам поредица от временни текстилни интервенции в града. Материалите, които използвам, са обичайни ежедневни предмети като дрехи. Контекстът и начините, по които се оценяват, са по-неочаквани. Склонна съм да създавам игриво напрежение, като поставям неща там, където не им е мястото, дори само, за да предизвикам чувство на учудване в публиката.
 
Каква трябва да е ролята или участието на публиката при такъв вид творби? 
 
В много отношения това е същото като всякакъв вид работа. Местоположението му не променя връзката между публиката и изкуството. Разликата е, че публиката, която вижда работа в частни пространства, било то галерия или институция, е подготвена да види "изкуство". Тя отива там за това. Публичното изкуство съществува в ежедневната среда. Това е нещо, което откривате случайно. Човек лесно може да пропусне или да не се интересува. Зависи от човека и неговата чувствителност. Тази чувствителност може да се промени с времето и опита.

Доколко сте наясно със заобикалящата ви среда? Гледате ли пейзажа или се движите бързо към задачите си? Истината е, че сме заобиколени от визуална информация, повечето от която се опитва да ни продаде нещо. Публичното изкуство не продава. То ви приканва да спрете, да помислите, да поставите под въпрос, да почувствате, дори за момент.

Какво според Вас е полезно да се промени в подхода към изкуствотов България, когато то е предназначено за открити градски пространства? 
 
Има разлика между теория и практика. Можем да философстваме за тези неща, но единственият начин да разберем е чрез проба и грешка. Промяната се случва бавно с течение на времето. Това не е нещо, което трябва да се случи веднага.

Липсата на съвременно изкуство в публичните пространства ни дава страхотна възможност. Какво липсва, което може да предостави изкуството? Може би засега временната работа е по-добра от нещо постоянно, докато се издигаме, за да разберем отговора.

Поради такива причини съм против популярната мода за рисуване на стенописи по фасадите на сградите. Лесен начин да ce каже: „Вижте, ние поставяме изкуството в града“, но наистина ли е така? По-добре е да ремонтирате сградата, отколкото да я покривате с боя, която в крайна сметка ще се разпадне без гаранция за поправка от художника.

Вместо да следваме световните тенденции, ние имаме възможността да създадем свои собствени.
 
***

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н