Акценти София Към рубрика

МЕНТАЛНО ДОКУ




С 22-рото издание на София Филм Фест от 7 до 29 март София ще бъде кино, а тази година организаторите планират да обиколят още 20 града с част от селекцията. Не спираме да държим под око и "филиала" му София Филм Фест на брега (15 - 23 март). Тъй като този месец сме по следите на документалното, скицирахме "карта" с отправни точки към документални истории, мотиви и препратки от български и чуждестранни автори за улeснение в пътешествието.
Българските документални премиери тази година са 11, сред които и „Червено, твърде червено“ на Божина Панайотова (повече за него може да прочете тук). Морско пристрастни сме и към „Мечтата на Николай“ с режисьор Мария Карагьозова, която разказва как в комунистическа България един капитан успява да построи сам кораб, с който да обиколи света и да сбъдне своята мечта. Визуалният разказ за един „Радиограмофон“ на Рузие Хасанова проследява опасното пътуване на млад баща през охраняваните от армията Родопи, за да купи радио на своя обсебен от магията на рок музиката син. „Симон срещу страха (случаят Варсано)“ изправя зрителя срещу личната история на един фотограф и жертва на тоталитарния режим, „разсекретена“ от режисьора Георги Тенев и операторите Мисирков и Богданов.


„Изключителният: Моят Годар“

Когато говорим за документално изкуство, духът на времето играе главна роля. На бурната 1968 година е посветена специална филмова селекция. Част от нея е документалната мозайка-омнибус „Окупация 1968“,която ще закрие официалната програма на фестивала. „Френският май“ на 1968 г. попада във фокуса на „Изключителният: Моят Годар“ – портрет на великия френски режисьор, но и на бунтарския дух от 60-те години. Този ключов исторически момент за следвоенните социални движения според много историци и философи е и най-истинската революция на 20-ти век в Западния свят, защото не се организира от политическа партия или гражданска организация, няма етнически, културни, възрастови, расови, класови измерения. Филмът на Мишел Азанависиус е реверанс към един противоречив период от модерната френска история, разказан чрез живота и несполучливата любов на големия Годар.


„Да обичаш Пабло“ 

Ако се увличате по портрети на силни личности, не пропускайте игрално-документалния образ на Пабло Ескобар. „Да обичаш Пабло“ е българо-испанската изненада на фестивала, създаден по биографичната книга на Вирхиния Валехо „Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар“, а творческият екип, въвлечен в създаването му, ни подканя към скорошна среща с качествено европейско кино.
Поглед към миналото, но с болезнено намигване към настоящето, отправя и един от чуждестранните документални разкази на артиста, активист и режисьор Ай УейУей. Личната му изповед проследява най-мащабното човешко преселение след Втората световна война - глобалната бежанска криза – като епично пътешествие, като един „Човешки поток“.


„Странник в Рая“ 

„Странник в Рая“ е също политическо есе по темата на режисьора Гуидо Хендрикс. Той показвакъде мечтите на бежанците се сблъскват с реалността и ни призовава да помислим за нашата лична човешка позиция към другия. Жанрово непоместим в документ, но свръхестествено свързан с бежанската тема е и „Луната на Юпитер“ на Корнел Мундруцо, който отправя поглед не към „рая“, а към безкрая и ни пита: „Трябва ли да вярвам в онова, което виждам?“


„Планина“

На границата между жанровете се издига „Планина“ - документален експеримент между филм и музика, в който Австралийският камерен оркестър и номинираната за БАФТА режисьорка Дженифър Пийдъм умело си партнират. Филмът изследва човешката обсесия към планините, но хората не са в главната роля. Ако харесвате „Барака“ и „Коянискаци“, смело се отправете към „Планина“ и нейната зашеметяваща визуално-музикална височина.


„Манифест“ 

Своеобразен документ на артистичните декларации на 20-и век се съдържа в „Манифест“ на Джулиан Розефелд. 13 различни лица на различни направления в изкуството, от футуризъм и дадаизъм до поп-арт, пресъздадени от многоликата Кейт Бланшет, представят една истинска арт изложба в многоекранно пространство и отвъд всякакви жанрови кинорамки. Думите от художествените манифести сякаш оживяват и задвижват енергията, която са били призвани да генерират.


„Джейн“

„Възхвала на Нищото“ прави сръбският режисьор Борис Митич през очите на 62-ма оператора и с гласа на музикалния идол Иги Поп в ролята на „разказвача“. А приказката е за Нищото, което, „уморено да е все неразбрано“, бяга от вкъщи и ни се представя за пръв и последен път - на 10 март, в зала „Славейков“ на Френския институт. На възхвала от критиката се радва документалният „Джейн“, който ще бъде представен пред българска публика на специална премиера в програмата на Фестивала. Филмът разкрива непоказани кадри из архивите на National Geographic от революционното изследване на шимпанзетата на легендарната природозащитничка Джейн Гудол. Историята на една жена, която разбива представите на времето си за природния свят, под звуците на симфоничен оркестър и изключителната музика на Филип Глас.
„Изпитание за време“ събира киното и спорта и разказва за последните състезания в кариерата на колоездача Дейвид Милър, които водят до финалната му среща с Тур дьо Франс. Филмът ни прави част от едно дълго състезание с времето, в което „всяка измината миля ни приближава до края“.
Преди да стигнете до края, си отбележете и началото на София Филм Фест. То е на 7 март в зала 1 на НДК с филма, който закри тази година Берлинале - „Áга“ на режисьора Милко Лазаров.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н