Акценти София Към рубрика

ПЪРВА ПАНОРАМА НА РАДИЧКОВ



Непосредствено след представянето на романът "Прашка" и първата прожекция на документалния филм за Йордан Радичков, ни очаква едно не по-малко вдъхновяващо събитие, което отново ще ни потопи в света на един от любимите ни български писатели. Почитателите на неговото творчеството ще имат възможност да се срещнат с всички пълнометражни филми, създадени по историите му в първата по рода си изчерпателна панорама на Радичков в киното. В нея ще бъдат включени някои от по-малко известните филми, създадени по творчеството на автора, както и късометражни заглавия, и документални ленти. Прожекциите ще са в Одеон и Дом на киното.



Пътят на Йордан Радичков в екранните изкуства е обвързан с редица от най-големите имена в историята на българските кино и театър. Сред режисьорите от няколко поколения, посегнали към творчеството на автора, се нареждат имената на Зако Хеския, Бинка Желязкова, Крикор Азарян, Доньо Донев, Наум Шопов, Христо Христов, Георги Дюлгеров и много други. Във филмите, превърнали се в класика за българското кино, зрителите ще разпознаят цяла плеяда от любими актьори като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев,  Георги Парцалев, Константин Коцев,  Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков, Велко Кънев, Петър Слабаков, Руси Чанев, Илка Зафирова, Катя Паскалева, Васил Михайлов, Тодор Колев и още обичани таланти.


„Горещо пладне“

Още първият филм със сценарист Йордан Радичков   –  „Горещо пладне“,попада в селекцията на най-престижния кинофестивал в Кан през 1965 година. Историята за един закъснял влак и неговото издирване се превръща в едно от класическите заглавия на българското кино. Този момент бележи началото и на дългогодишнотоприятелството на Радичков със знаменития Григор Вачков.


„Привързаният балон“

Година след гостуването на българската лента във Франция, през 1966 г., се появява предизвикалият множество противоречия игрален филм „Привързаният балон“. Веднага след премиерата си лентата е спряна от неофициалните органи на цензурата на социалистическа България и вижда бял свят едва след 1989 година.Филмът на Бинка Желязкова прави толкова силно впечатление, че е забелязан от разпространители от Америка и Канада, които искат да откупят правата за излъчване на лентата. Същите неофициални органи обаче анулират продажбата и филмът остава скрит в архивите задълго.


„Всички и никой“

В панорамата присъства и първият и последен опит на театралния режисьор Крикор Азарян в киното  –  лентата по романа на Радичков „Всички и никой“.
Наред с пълнометражните филми по творчеството на Радичков, посетителите ще могат да видят и късометражните заглавия, сред които се откроява единственият опит на Наум Шопов като кинорежисьор, базиран на текста „Хляб“ от книгата „Барутен буквар“.
 

„Барутен буквар“

Като специална изненада всички посетители на Дом на киното ще имат възможност да намерят преиздадените заглавия на Йордан Радичков с намаление от 20 процента от 20 до 28 февруари в часовете между 17:30 и 20:30 часа. 
Заедно с това посетителите на кинпанорамата в Одеон ще могат да намерят изготвената от Българска национална филмотека изложба със снимки от филмите. 
 
 
ОДЕОН
Вход свободен, всички прожекции започват в 17 часа.

21 ФЕВРУАРИ

Горещо пладне
965, реж. Зако Хеския, сценарист Йордан Радичков
В горещ летен ден три момчета се къпят в реката. Едното от тях заклещва ръката си в каменната зидария на железопътния мост. Много селяни, пътниците от влака, които спират наблизо, и екипажите на танковете, участващи във военни тренировки, се стичат до мястото на произшествието. Хората зарязват всичко, което правят; дори маневрите се спират, за да дойдат на помощ на детето. Трябва да се предприемат бързи действия, тъй като нивото на водата се покачва бързо.

Опашката
1963, реж. Доньо Донев, сценарист Йордан Радичков

26 ФЕВРУАРИ

Привързаният балон
1967 – реж. Бинка Желязкова, сценарист Йордан Радичков
През втората световна война един балон се откъсва и се спира над едно планинско село в България. Селяните решават да го свалят със залп. Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой. Намесва се полицията.

Айде да бичиме пънове
1965, 2’

28 ФЕВРУАРИ

Последно лято
1974, реж. Христо Христов, сценарист Йордан Радичов
Останала самотна, къщата на Еврейторов е последната в долината.Всички вече са се изселили в града, само той не желае да приеме действителността. - Край неотдавна завирена долина се белее паянтова, но гордо белосана къщата на Иван Ефрейторов. На дъното на язовира е останало неговото село. Жителите му са се изселили в града. Ефрейторов единствен е останал заедно с баща си и сина си. И няма сила, която да го накара да напусне. Връзката на българина с родните корени е здрава, но нищо не може да спре неумолимия ход на времето напред.

Есен
1967 – реж. Петър Донев, сценарист Йордан Радичков 22’

1 МАРТ

Барутен буквар
1977, реж.  и сцен. Тодор Динов

Полицейските камиони и натрупаните мъртви партизани в селищния площад разбиват спокойствието на едно село. Хората успяват не само да понесат това, но и се превръщат в активни участници в историята. Една армия блокира селото. Арестите и разпитът са често срещани. Партизаните се крият в гората. Един от войниците успява да избяга към тях. 


Хляб
1972, реж.  и сцен. Наум Шопов,  43’

5 МАРТ

Всички и никой
1978, реж. Крикор Азарян, сценарист Йордан Радичов
Действието се развива през 50-те години. Нещо ужасно се е случило в едно тихо селце: убит е човек.За да може объркването да е пълно за младия селски милиционер Иван Мавров, на мястото се събират няколко странни новодошли: ловци на съкровища, билкари, бурна група цигани и луд пчелар, който търси пчелите си. 

Ако цветовете бяха сиви
1969, реж. Роман Мейцов, сценарист Йордан Радичков  6’

6 МАРТ

Веществено доказателство
1990, реж. и сцен. Борислав Пунчев, 88 мин.
В с. Мулдава живее кроткият селянин Исай. Въпреки че се демонтира паметникът на Сталин, сталинизмът е жив. Главната грижа на председателя на кооператива е движението на температурата според закачения насред  селото термометър, а животновъдният бригадир действа според мъдрите указания на уводните статии на вестника, които по принцип никой не чете. В този свят на абсурда присъства и човешката глупост. Но идва един момент, в който насилието поражда насилие.

Суматоха
1987, реж. и сцен. Иван Танкушев, 13’.


"Последно люято" 

ДОМ НА КИНОТО
Вход 5 лв.

20 ФЕВРУАРИ

Черказки хроники
19 ч, реж. Димитър Петков

„Черказки хроники“ представя едни от малкото записани разговори с българския автор Йордан Радичков. В срещата си с камерата в края на 90-те години Радичков говори за киното, театъра, литература, традициите и бита в България, както и за религията и народопсихологията на нашия народ.


22 ФЕВРУАРИ

45 градуса по Азарян
19 ч., реж. Лилия Абаджиева

Две неща са ме направили такъв, какъвто съм. Първо, че съм арменец и нося гена на един изстрадал народ и второ, че съм имал щастието да се родя в Пловдив", казва Крикор Азарян. През работни моменти от репетиции, разговори с актьорите, противоречия и след скандал изкуството е празник и продължава. Азарян е роден в Пловдив. Фелини е любимият му режисьор. Театърът е любов. Музата е животът. От 60 часа записан материал Лилия Абадажиева създава портрет на доайена в български театър.


25 ФЕВРУАРИ

Козелът
17 ч., реж. Георги Дюлгеров, сцен. Кристин Димитрова

Докато търсят заровено имане, мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци,  за да разберат накрая, че породилата се помежду им близост е най-голямото възможно съкровище.



27 ФЕВРУАРИ

Това име го забравете
19 ч.,  реж. Боян Папазов, сцен. Румянка Емануилиду, Боян Папазов

Театралният режисьор Юлия Огнянова (1923–2016) е явление в нашата култура. Нейният бивш съпруг, режисьорът Вили Цанков, който я познаваше като никой друг, пише: "Как не ѝ дойде наум да поиска нещо за страданията си! Как не ѝ дойде наум да поиска нещо за таланта си!...

Жалите я, ама ви е малко страх от нея. Мразите я, защото такива хора носят едно неясно обвинение. Обвинение за греховете ни. Уж няма помен от обвинения, а обвинява... Иначе е много кротка и можеш да я смачкаш, стига да поискаш". Филмът "Това име го забравете" разказва за биячите, цензурите, клоуните и "децата" на Юлия Огнянова. Нейните "деца" са лицето на българския театър днес.

 
Организатори на събитието са Издатеслтво НИКЕ, Българска национална филмотека и Дом на киното. Всички права на снимките от филмите са запазени и са притежание на Българска национална филмотека.
 
КЪДЕ: ОДЕОН, ДОМ НА КИНОТО
КОГА: от 20 февруари до 6 март


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н