Акценти София Към рубрика

С ПРОСТА ПРАШКА И ЕДНА КУПЧИНА ДУМИ



„Сърцето (му) бие за хората” толкова години след като големият Йордан Радичков напусна нашата земя.

Неговият роман „Прашка” ще бъде представен на 31 януари, като една от най-личните книги на писателя, след 20 годишна пауза от първото издание. Оформлението на настоящото е дело на художника Ива Димитрова, а инициативата е на издателство „НИКЕ”, заели се с обновяване на творчеството на автора, както преиздаването на емблематични творби, каквато е „Шарена черга”.

Театралният режисьор Иван Добчев ще представи „Прашка” в Дома на киното, където ще бъде излъчен и единствения засега, документален филм за Йордан Радичков „Черказки хроники“, заснет в края на миналия век.

Историята в книгата започва с нескончаем порой, който наводнява село Долна Мъка. На следващия ден самотното момче Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник и думите „Не смей по-натам да прелистваш!“.

През 1993 година Иван Добчев се заема с текста на „Прашка” и го съживява в театрална работилница Сфумато. За постановката Радичков казва: „Развълнувах се, когато видях как падналата на земята прашка, потънала в бурени, бе вдигната, не толкова, за да влезе в единоборство с Голиатите, а да хвърли камъче към прозореца на човешката душа. Преживяването за мен бе необикновено...“

Веднага след думите на професор Добчев ще започне и прожекцията на документалния филм "Черказки хроники".
Лентата „Черказки хроники“ на режсиьора Димитър Петков представя разговори с Йордан Радичков, заснети в края на 90-те години. 



„С камък се замеря обикновено кучето, а човекът се замеря с думи. Стига човекът да разбира! Пишейки "Прашка" преди близо двадесет години, си въобразявах, че с проста прашка и с една купчина думи мога да се изправя срещу Голиатите, които ме заобикаляха отвсякъде. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, но ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях "С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!". Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа.Толкова много самотни и чувствителни души има,които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!"
Йордан Радичков 

 

КОГА: 31 януари, 19:00ч.

КЪДЕ: Дом на киното






Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н