Акценти Към рубрика

Tell me something positive



“Хей, какво хубаво покрай теб?” Вероятно повечето хора сред нас биха погледнали с недоумение, ако познат или приятел ни спре на улицата с подобен въпрос… Особено когато сме навели унило глава и очакваме да бъдем попитани: “Хей, какъв е проблемът?” Осъзнаването, че винаги има нещо в живота ни, което върви добре независимо от останалите събития, е умение, което можем да развием с теория и практика. Д-р А. Биба Ребол Лондон нарича този подход Solution Focused Storytelling.

Нейната кариера започва като координатор и обучител на работници за подпомагане на лица с увреждания в Университета на Любляна през 2007 г. Продължава като докторант, работейки върху темата за интеграция и работа с хора с увреждания във висшето образование. Завършва BRIEF Diploma in Solution Focused Brief Therapy and Coaching. В момента живее в Англия и обучава професионалисти в подхода, фокусиран върху решения. Главен обучител на EU Salto (Support, Advanced Learning and Training Opportunities for Youth) и на Национална агенция за Erasmus+ Youth на Словения.

Биба e в София на 13 и 14 април, за двудневна работилница на тема Solution Focused Storytelling, затова повече за нея и този подход я попитахме в редовете по-долу.

 

Какъв storyteller си ти?

Харесвам историите, които показват възможности вместо да стесняват мирогледа ни. Цитат, който добре ме описва: “Всичко е въпрос на това какъв човек искаш да бъдеш в този свят – вдъхновяващ или критикуващ?” Аз определено се стремя да бъда от първия вид разказвачи на истории…

 

Какво точно е разказване на истории, фокусирани върху решенията?

SF (Solution Focused) storytelling e подход към промяна. Промяна, която е желана или  доста често наложителна. Той предлага мощни инструменти за комуникация на хората, които искат или да променят съществуващи истории, или да създадат нови такива в съответствие с цитиранaта по-горе мисъл.

Например, някой, който е преживял тежко събитие, може да определи себе си като жертва на травма. С инструментите за разказване на истории на SF този човек може да се счита като успешно преминал през труден период.

Или ако определяте себе си като човек, който никога не успява да изпълни задачите си, може да промените тази своя нагласа и да станете някой, “който е много упорит и не се отказва“. Виждате разликата. И двете истории са еднакво верни. Изборът е ваш.

 

Коя е най-положителната история от професионалния ти път до момента?

Те са толкова много! През 2014 г. отидох във Великобритания да правя изследване като докторант. Случайно се свързах с BRIEF – водещият център за подхода SF Storytelling в света. Написах им кратко писмо, в което изразих своето любопитство към дисциплината и те ме поканиха на посещение. Не след дълго се записах на курс при тях, а пет години по-късно проведох собствено обучение в центъра върху SF Groupwork. Това днес ме направи обучител с международна репутация. Преди срещата с теорията за разказване на истории, фокусирани върху решенията, животът ми беше тотално различен!

 

Всички знаем, че позитивизмът е по-присъщ за децата... Какви са предизвикателствата пред теб (ако има такива), когато обясняш SF Storytelling на възрастни?

Обяснението на SF Storytelling като цяло е доста предизвикателно. Много по-лесно е да го покажа или демонстрирам, а най-добре е да дам възможност на хората да го преживеят сами. Не виждам много разлики във възрастовите групи, култури и тяхната отвореност към този подход на разказване на истории – всеки се запалва по него, след като го преживее. Подобно е на грип – човек се заразява и променя мирогледа си, от което след това често няма връщане назад. Разбира се, моята история със SF Storytelling е уникална, но тя не е единствената променила нечий живот. Почти всеки, с когото съм говорила в света на SF Storytelling, има подобен опит – проста, неочаквана стъпка, която след това се превръща в огромна снежна топка.

 


Как да останем позитивни дори когато нещата тотално не вървят?

Думата „позитивен“ може би не е най-коректната, защото предполага оптимизъм, поставяне на розови очила и внушението, че всичко ще бъде наред. Знаем добре, че  в живота не става така. Много по-полезно е да мислим за нашето предпочитано бъдеще в дадена ситуация. На какво се надяваме? Какво искаме да бъде различно? И ако това започне да се случва, каква разлика ще донесе в живота ни? Как бихме забелязали, ако това което искаме, започне да се случва?

Друга полезна идея, когато нещата се объркат, е да търсим изключения. Каквото и да се случва с нас и колкото и трудно да е сегашното ни положение, навик, човек, болест, болка… винаги има (дори и дребни) моменти, когато нещата са по-малко трудни или малко по-лесни.

Тези изключения може да се окажат доста предизвикателни за намиране, за това  помощен въпрос може да бъде: „Кои са моментите, в които въпреки трудностите аз съм по-уравновесен?” Стив дьо Шазер, бащата на SF казва: “Никой не е перфектен и дори професионалистите често не решаваме проблемите си по най-добрия начин.” Винаги има моменти, в които “не сме най-доброто си аз”. По какъв различен начин мога да постъпя тогава? Тук се разкгръща още една история, фокусирана върху решенията!

 

Кой е твоят учител или личност – извор на вдъхновение?

Благословена съм да срещна и да работя с доста вдъхновяващи хора, учители, колеги, участници и клиенти. Всеки носи подарък – урок, за другия. Казват, че човек е средно аритметично на петте души, с които прекарва най-голяма част от време си. Затова внимателно трябва да избираме най-близките до сеге си.

И все пак хората са хора… всички сме склонни да имаме високи очаквания, на които никое живо същество не може да отгоори. Затова аз търся вдъхновение другаде. Природата със сигурност е едно от тези места – непрекъснато разширяваща се и нарастваща, никога не се предава, винаги балансираща, защитаваща, подхранваща и от друга страна непредсказуема, неоткрита, трудна, безкомпромисна и преди всичко винаги красива. Търся хармония и връзка с всички живи същества и материи. Вегетарианец съм от 4-годишна възраст, защото идеята да нараня животните, за да задоволя глада си, не можа да прескочи моралните ми ценности в такава ранна възраст и остава с мен вече 30 години.

 

В България се оплакваме повече от един средно-статистически европеец. Смяташ ли, че страната на произход има общо с това как хората изразяваме себе си?

Това е доста смешно, защото и аз мислех същото за родината ми – Словения. Вярвам, че всяка нация има свой собствен характер и начин на изразяване, но човек може да разпознае това, само когато има с какво да го сравни.  Пътуващите хора са в контакт с други нации и култури и те имат повече материал, на база който да се самоопределят. Както и по-голям избор по отношение на това какъв характер или начини на общуване избират спрямо това какъв човек искат да бъдат.

Словенското мислене не ми допадаше, затова се преместих в страна, където се чувствам по-добре. Благодарна съм, че съм родена в държава, от която паспортът позволява да се движа свободно. Сега бих могла да се върна и да опитам да подобря манталитета на онези, които искат да мислят и действат по различен начин. Това може да направи всеки, когато е готов да пусне старите неприветливи вярвания и навици.

 

Как си почиваш и презареждаш?

Като свиря на пиано. Работата с хората е възнаграждаваща и аз не бих я променила и след един милион години, но понякога имам огромна нужда да постоя сама и да се потопя в музиката. Не съм добра в свиренето, но това не ми пречи да го правя.

 

Препоръчай ни друга професионална практика или личност, на която се възхищаваш…

Мисля че със социалните медии имаме шансове по-големи отвсякога да открием и да  достигнем до хората, които ни вдъхнивяват. Харесвам смелите – тези, които имат почтеност да покажат себе си такива, каквито са. Аз съм не съм добър последовател, не чета блогове, постове в twitter и други подобни, графикът ми е прекалено пълен за това. Понякога обаче ми харесва да гледам vlogs на хора, които живеят това, което обичат да правят, и изглеждат истински доволни от факта. За мен е много по-успокояващо и вдъхновяващо да се свързвам с хора като теб или мен – най -обикновени.

 

И накрая да те попитам защо хората трябва да дойдат на работилницата в събота?

Нямах никаква идея какво е SF Storytelling, докато живеех в Словения и работех с деца с увреждания. Въпреки че четях тонове теория за работата, това често не ми беше от полза. Случайното откриване на SF Storytelling в Лондон донесе огромна промяна не само в работата ми, но и в личния ми живот.

Затова разпространявам това знание сред всички, които търсят нещо радикално различно, семпло и (най-важно!) ефективно. Или да бъдат по-добре подготвени при работата с хора или организации. Работилницата за разказване на истории, фокусиранa върху решения, е за всеки, осъзнаващ необходимостта от прости инструменти и техники, с кото да разказваме едни нови и различни истории. Такива, който изместват фокуса от това което не е наред, върху това, което е.

 

 

Solution Focused Storytelling Workshop е на 13 и 14 април в Мулти Култи център на ул. “Черномен” 5.

Работилницата се организира от Multi Kulti Collective и Storytelling.bg със съдействието на Federation for European Storytelling, и е съфинансирана от Европейската комисия и програмата „Творческа Европа“.

Билети за събитието можете да откроете на facebook страницата на Мулти култи // Multi Kulti.

 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н