Литература Към рубрика

ДЖОШ УАЙЛ

 

Американският писател Джош Уайл гостува в България за пръв път като лектор на Созополските семинари по творческо писане (Созопол, 9-13 юни 2016) и програмата СтолицаЛитература (София, 5-14 юни 2016), организирани от Фондация „Елизабет Костова“. Джош Уайл е автор на романа The Great Glass Sea и сборника с новели The New Valley; и двете отличени като избор на редактора в New York Times. Стипендиант на програмата „Фулбрайт“ и определен за „5-under-35 honoree“ от „National Book Foundation“, той е носител на редица награди, сред които „Dayton Literary Peace Prize“, „Sue Kaufman Prize“ на Американската академия за изкуства и литература, „GrubStreet National Book Prize“, „Pushcart“, наградата на Библиотеката на Вирджиния за художествена литература, наградата за нови автори на „Great Lakes Colleges Association“. Негови текстове са публикувани в GrantaTin HouseOne StoryEsquire и New York Times. Живее със своето семейството в планините Сиера Невада в Калифорния.

 

Как събирате историите за своите книги?

Няма един единствен начин. Понякога е откъс от нещо, което съм дочул в разговор, понякога е образ, който ме връхлита, или дребен детайл, който съм забелязал – но каквото и да е то, то отказва да напусне ума ми, кара ме да задълбавам в него, да се вглеждам в него по-дълго и по-сериозно, докато не започна да го свързвам с други неща в живота ми, които ме вълнуват, и оттам идват историите.

 

Какви герои можем да открием в тях?

Най-вече неудачници, самотници, които не се вписват истински в света около тях, но които искат, които по някакъв начин се нуждаят от това, за да излекуват някаква част от сърцето си.

 

Какъв съвет бихте дали на младите писатели?

Пишете това, които трябва да напишете, това, което не иска да остави въображението ви на мира, това, което има най-голяма важност за вас – а здравият разум (и това, което другите ви казват да пишете) да вървят по дяволите.

 

А какъв бихте искали да бяха дали на Вас преди да се започнете да се занимавате професионално с писане?

Пишете малки, кратки истории, експериментирайте – всичко това преди да се захванете направо с писане на цели книги. Мисля, че се хвърлих в писането на романи твърде рано и можех първо да усъвършенствам по-безболезнено умението си да пиша разкази (и така щях да съм изхвърлил по-малко страници).

 

 

Защо избрахте да илюстрирате сам книгите си?

Нямаше кой друг да го направи! Сериозно, натъкнах се на проблем при илюстрирането на първата ми книга: издателят не ми позволи да ползвам изображенията, които исках (заради авторското право), поради което предложих да се пробвам с рисунките – и се получи. При втората си книга вече знаех, че аз ще я илюстрирам. Начинът, по-който илюстрациите (бях вдъхновен от приказните изображения на Иван Билибин) допринасят за изграждането на въображаемия сюжет беше от изключително значение за мен и жизненоважен за способността на книгата да оправдае очакванията на читателя.

 

Кое се ражда първо - текстът или образът?

А, текстът, винаги. Всички изображения се появяват след дори най-бледата чернова.

 

Кои са заглавията, които най-силно ви впечатлиха през изминалата година?

В момента чета Хайде да крадем коне на Пер Петершон и ми харесва повече от всичко, което съм прочел поне от година насам – много е добра. 

 

А темите, които най-силно Ви вълнуват напоследък?

По света: тежкото състояние на мигрантите, които напускат военни зони и опасностите от фундаментализма в религията (в частност, неговата назадничава природа), както и надигането на национализма на запад. По отношение на литературата: в момента най-вече се интересувам от родителството – разбира се, защото отскоро съм баща.

 

Какво можем да открием в семейната ви библиотека?

Ами, заради мен там ще се намери един тон художествена литература, разбира се, с Уилям Фокнър и Кормак Маккарти, и Ричард Форд, и Ани Пру, и Денис Джонсън, сред най-сериозно представените автори. Там е и всичката нехудожествена литература, която съм използвал за проучвания в хода на годините. Но съпругата ми има влечение към някои автори, които не ме впечатляват особено (Том Робинс, Буковски и пр.). Там са и дистопичните трилъри на моята доведена дъщеря, тийнейджърка. И книгите с картинки на моето малко дете. Така че обхватът е доста широк.

 

Превод от английски: Симона Илиева, Фондация „Елизабет Костова“

 

 


 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н