Литература Към рубрика

КАЛОЯН ПРАМАТАРОВ

 
Калоян Праматаров е поет и преводач с визуален привкус. Освен на стихосбирката „Асфодел“ (2012), издадена с подкрепата на Национален фонд „Култура“, е автор и на “Casual Nobody” (прев. на англ. Марта Савова, 2013) и мултимедийния поетичен пърформънс „Слънцестоения над Черната река“ (2014). Сценарист е на анимационния филм “Постиндъстриал”, режисиран от Борис Праматаров, част от проекта на Compote Collective за визуална поезия “Стих и щрих”, както и на документалния късометражен филм “В страната на Няма” на режисьора Димитър Овчаров. Превежда от френски език хуманитаристика и художествена литература, част е от екипа на издателство СОНМ.
 

През декември излиза от печат втората му стихосбирка "Дайни" (СОНМ 2016), написана в Дома на писателя и преводача във Вентспилс, Латвия. В стиховете се прокрадват образи от латвийската природа, история, фолклор и северната меланхолия на Прибалтика. Редактор е Марин Бодаков, рецензент Мирела Иванова. Художник на корицата и илюстрациите към стихосбирката: Веселин Праматаров. Премиерата на книгата ще се състои на 15 декември от 17:00 часа на сцената на културната програма на Панаира на книгата (НДК, ет. 3, западно крило). В представянето участие ще вземат Марин Бодаков, Ани Бурова, Светлана Стойчева. А на 17 декември, в рамките на Софийски международен литературен фестивал (НДК, ет. 2., сцена на мраморно фоайе), заедно със Стефан Иванов, Радослав Чичев и Камелия Спасова ще Калоян ще прочете най-новите си стихове. 

 
 
 
 
*   *    *
 
 
Бил ли си там?…Водопади чернота,
върху изнемогващите  плещи на човека,
коленичил пред  Отряда на посредствеността
бичуван с добронамерени  съвети?
Жари, жари жестокостта, раните пулсират, 
при всеки полъх  от раззината уста боли…
…кървящ словесен вятър…
В кошмарния калейдоскоп,
страхът фрагментите живот върти
и те притискат го в различни форми,
действителността с кристали мрак соли,
и хората все повече приличат на животни.

 

 

 

 

*   *    *
 
В транс на опиянение от плячка летят самозабравени глави
и в яростни вълни от думи мъртвата реалност на един уж жизнен свят шепти:
„Че кой си ти?“ - Удавник в мрака.
С черен камък на врата. 
 
Уморих се от толкова много врати.
От всички тези „заповядай“, „време е да си вървиш“. 
Присядам, опирайки мокрия си гръб на издраната стена,
и оставям пясъците да погълнат всички тези стаи.Галерии от болка. Галери на живота.
В пясъка се къпя със смъртта, моята невеста,
и често изплуваме на отсамния бряг на нощта с представата за себе си.
Голи. Само двамата. 
В пясъка застигат ни огнените риби на залеза
и махаме с ръце като подивели птици, изгарящи в слънцето.
Плаващи пясъци. 
 
 
 
 
*   *    *
 
 
 
В този град внимателно прескачай 
мъртвешки заспалите човеци 
за двадесет години сън 
орлите от „Орлов мост“ на запад отлетяха 
течението отнесе лъвовете по канала 
отрязани крака на бронзови коне 
препускат по площада 
пази дълбока тишина,
недей за помощ призраци да призоваваш 
че ще насъска главатаря сините човеци 
и светлината в края на тунела ще угасне 
във този град 
всеки дом е ритуален 
алтернатива просто няма 
 
 
ИЛЮСТРАЦИИ: БОРИС ПРАМАТАРОВ ЗА "АСФОДЕЛ" (2012)
 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н