Литература Към рубрика

КАТЕРИНА СТОЙКОВА - КЛЕМЪР

Следим Катерина отдавна, защото е от тези автори, които не следват течението, а като че ли създават свое собствено. Нейните стихове се движат с твърдото и стабилно темпо на речна вода, която ни води до очаквани и неочаквани развръзки. Често толкова реални, че дори и през смях ни действат отрезвително.
 
 
Катерина е двуезичен автор и обичайно творбите й съществуват и на английски, и на български, превеждани от самата нея. Родена в Бургас, тя живее в Лексингтън, Кентъки, където основава издателство Accents Publishing, развиващо обмена на литература между езици и култури. Текстовете й са издавани и на двата езика, което й носи и много отличия. Двуезичната й стихосбирка "Въздухът около пеперудата” (издателство Факел Експрес) е удостоена с “Дъбът на Пенчо” (2010) за принос в модерната българска литература, а „Как наказва Бог“ (издателство ICU) е носител на Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2014). 
 
 
Ода за раната
 
възпявам раната
отваря се и се затваря
като уста
като цвете
като езеро
зима след зима
с лед от собствената си вода
възпявам раната
отваря се и се затваря
като утроба
възпявам раната
и упоритостта и
непредсказуемата и мъдрост
непогрешимото знание
кога да разцъфти
кога да потъне
възпявам красотата и
растоянието
което ме принуди да измина
възпявам раната
отваря се и се затваря
като мида
възпявам упоритата
перла на лечението
възпявам раната
отваря се и се затваря
като капан
възпявам твърдата и ръка
отваря се и се затваря
като юмрука
на сърцето
като вратата
към миналото
като опакован подарък
безсилната ярост
че не е зараснала
изненадата
че ме изненадва
когато се отваря и затваря
с една стъпка ме изпреварва
с една стъпка ни раздалечава
после още една
и още една
 
 
Разговор
 
Татенце, защо ти е тъжно лицето?
Защото майка ти почина, Катенце.
 
Защо ходиш всеки ден на гроба, татенце?
Катенце, тя всеки ден е там.
 
Татенце, възглавницата ти горчи от сол.
Това въпрос ли е, Катенце?
 
 
***
 
Зашити като труп в чувал, древни
като самата мен—куклите ми,
детските ми играчки пристигат от България
със самолет.
С измачкани коси, полуоткъснати уши,
и разлепени ретини, те заемат толкова
място, колкото и преди.
Сега какво, питат ме презрително.
Ще живеем заедно, отговарям убедително.
 
 
Дървената лъжица
 
Мама готвеше с нея
                  и когато се разболя
аз готвих с нея
                  и когато заминах
татко готвеше с нея
                  и когато се върнах
                  за кратко
                  да проверя
                  дали все пак 
мога
                  да го обичам
 
взех лъжицата
 
и от тогава
не съм сготвила нищо. 
 
 
 
 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н