Литература Към рубрика

НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ

Николай Фенерски живее в Бургас, автор е на сборника с разкази "Апокалипсисът е дело лично" и на романа в разкази "Не казвай на майка си". Създател е и на сайта и алманаха "Резерват Северозапад", а едноименният му документален филм взе наградата на публиката на фестивала "София Филм Фест на брега" през  2012 година.

СОЛНИЦА

След третото узо излязох на терасата и запалих цигара. Жената Мария дойде след мен. Държеше в ръце сгънатата покривка с трохите от вечерята. Харесва ѝ миризмата на тютюна, но се опитва да ги откаже и не пуши вече четвърта седмица. Каза ми, че ѝ харесва и застана до мен. И аз пуша само след третото узо по една цигара. Понякога с нея пием по няколко питиета. А след това си говорим. Или не си говорим.

 

Мария тръсна покривката от балкона ни на четвъртия етаж. След секунда отдолу долетя звук от счупване на дебело стъкло. Не „звъннн“, а „клинк-к-к“.
- Ии... - възкликна тя.
- Защо счупи солницата - попитах я спокойно.
- М... Това солницата ли беше.
- Ние си говорим без въпросителни. И без удивителни. След толкова много съвместна близост на четките ни за зъби, след толкова много взаимно нарушаване на личното пространство сме започнали просто да слагаме точки. А понякога многоточия.
- Не чу ли.
- Май е солницата, наистина.
 Дръпнах от цигарата. Тютюнът в комбинация с узото ме замайваше и успявах да избягам навътре в сърцето си. Като не мога навън, навътре никой не може нито да ми забрани, нито да забележи отсъствието ми. И все пак не се сдържах. Дощя ми се да се позаяждам.
- И мен така искаш да изхвърлиш. Съвсем случайно и без намесата на подсъзнанието си дори да ме сгънеш в покривката и да ме изтупаш от балкона. За петнайсет години успях да постигна това желание у теб.
 Отговорът й изобщо не беше плод на размисъл и никакво забавяне не наруши красотата му:
- Не. Ти няма да издадеш такъв звук. Ти ще направиш така - тя тръсна сгънатата покривка рязко и се чу глухо „хлоп“.
Но първият път звукът не се чу ясно. И тя повтори движението:
- Ето така - хлоп.
 Тоест, нещо средно между хлоп и туп. Бях изморен и весел. Може би вече й е противно леко наднорменото ми тегло, помислих си. Или съм й опротивял целият и тя също така бяга в опиянението на субстанциите, за да може да ме понесе все пак, защото семейното щастие го налага.
- А днес цял ден рязахме издънки и чистихме храсти от онова местенце на село. Ще го направя нашата къща. Сега е нищо. Но някой ден там ще имаме къща. - Рекох. Макар да знаех, че гнезденце тя няма да иска, когато пиленцата вече са отлетели.

 

И продължих:
- И понеже човекът с резачката каза, че някои от дръвчетата са диви круши, цял ден си тананикам „Аз съм Мария, аз съм жената...“. Изрязах ти дивите круши, моето момиче. Ниско ги прерязах, а като паднаха на земята, ги окастрих ситно. Защото си представях как береш от тях. А набереш ли от тях, ще вземеш да си отидеш от мен. Да е жив и здрав Борис Христов.
- Ама ти нали няма да станеш някой човечец ревнив и със злато назъбен - отговори Мария. Тя много обича стихотворенията му.
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н