Литература Към рубрика

НИНКО КИРИЛОВ

Нинко Кирилов е роден през 1983 г. във Видин. Живее от писане. Има една издадена книга зад гърба си - “Двойници и животни“ (изд. Black Flamingo; 2013 г.), която съдържа 43 от написаните през последните няколко години разкази. Критиците я определят като „съвременна градска проза с привкус на магически реализъм“, авторът избягва да я определя. Печелил е награди предимно с кратка проза, според сп. “Програмата” с текстовете си „се е насочил право към висшия ешалон на младата българска литература“, а Offnews го определят като „един от най-обещаващите автори в съвременната българска проза“. Има публикувани прозаични и публицистични текстове в редица вестници и списания и е създател на литературния многоъгълник “Писателибезкниги”.

АНА


„Ана! Прости ми, че не се свързах с теб в Прага. Намеренията ми за спонтанност не се оправдаха – разболях се още във влака и нямах ни минута време за себе си. Но аз се оглеждах по улиците дали няма да те срещна. Аз“

Това беше единственият мейл, който Ана беше получила за трите дни, в които не беше сядала пред компютър. Прочете го два пъти, след това внимателно затвори лаптопа си, отвори прозореца и се загледа в хората по улицата долу. Ана не само не живееше в Прага, а и никога не бе ходила там. Авторът на трогателното писмо, гореподписаният Аз, беше словенски поет, чиито стихове тя превеждаше на собствения си език за удоволствие. Поне така беше преди няколко години. След това поетът сключи договор за издаване на свои книги в страната й при изричното настояване тя и единствено тя да е преводач на писанията му. Да, поетът не познаваше езика й и нямаше как да прецени е ли тя добър преводач реално на стиховете му, или не е. Но, разбира се, беше виждал някоя и друга нейна снимка, която Ана се беше съгласила да му прати по мейла, така че решението беше взето лесно. Друга Ана живееше в Прага и превеждаше на чешки трета книга на поета. Не познаваше тя лично този Аз, но му беше пращала своя снимка по мейла и решението именно тя да е официалният му и единствен преводач на чешки беше лесно. Няколко седмици по-късно трета Ана писа на Аз:

„Поете! Очаквах да ми пишете, било то и не по работа (още по-добре, разбира се). Тук вече е златна есен и аз се разхождам по улиците на града. Файтоните сноват между туристите, надбягват се с вятъра, а аз снимам всичко това. Скоро ще Ви изпратя няколко фотоса, за да ме разберете. Може пък да напишете нещо за моя град?Пишете ми скоро. Ваша: Ана“

Аз не познавам Аз, но имайки предвид симпатичния му авторски стил и вкуса му към жени, предполагам, че е написал нещо като:

„Ана! Обръщението ми е по-скоро неконкретно, макар и съдържащо име в себе си. Не знам кога и как писмото ми ще те открие, защото есента вече премина в зима, а аз едва сега ти пиша. Както се досещаш, преборих егото си и ти пиша: скъпа Ана от Прага, моля те, изпрати ми адреса си, за да ти пиша хартиено писмо. На всички останали Ани, които получават това, поднасям своите извинения. Не съм вещ в компютърните дебри, а явно моята електронна поща е решила да изпрати предното съобщение до всички дами с име Ана, на които някога съм писал. А, Бога ми, те явно не са малко… С наведена глава, но твой/ваш до самия си край: Аз P.S.: Ана от Будапеща, престани, умолявам те! Получавам картичките ти, но умишлено не им отговарям.“

В една малка източноевропейска страна една Ана получава това съобщение от непознат адрес и се замисля, че всеки неин бивш се е подписвал Аз. После протяга дългите си пръсти над клавиатурата и му отговаря, че го обича.

 

 

 

ПИСАТЕЛИБЕЗКНИГИ

 

снимка: Ел Николаева

 

Идеята на Нинко Кирилов да създаде формата „писателибезкниги” идва след едно интервю, в което наричат самия него така. Днес той вече има зад гърба си дебютен сборник с разкази „Двойници и животни”, както и десетки литературни срещи под надслова „писателибезкниги”. Форматът е отворена платформа за всички, които искат да представят творчеството си в уютна и споделена среда. Разбира се, след строгото одобрение на Нинко. 

Разкажи ни за литературните многоъгълници „писателибезкниги”, които организираш?
Става дума за неиздавани автори, които аз смело презентирам в един cross-reading през неопределен период от време, защото ме мързи да е през определен. И правим неизвестни автори известни.

Как подбираш местата, на които правиш формата, и участниците в него?
За “писателибезкниги” си имаме конкретно място, отдавна съм го измислил – The Barfly, преди беше Twins, които затвориха врати. Участниците са най-добрите, които оцеляват след подборката на текстове, пратени на мейла pisatelibezknigi@gmail.com. Цедката е страшна, няма какво да се лъжем.

Разкажи ни за Barfly и защо там се случват "писателибезкниги".
Barfly е стилен бар и е логичното продължение на Twins, където инициативата стартира. Хареса ми и си имаме дълготрайна връзка с помещението, мисля, че и на хората там доста им допадат нашите четения. Пък и да има литература в бар с името на филм за Чарлс Буковски е повече от логично, нали така?

За какво пишат хората, които ти изпращат своите работи?
Предимно за себе си, но и за алкохол, секс, битовизми, селски простотии, ценни емоционални неща, всичко. Пишат много, което е добре.

Как ти самият започна да пишеш?
Беше много трудно. Първо се научих да чета.

Кои бяха книгите, с които се научи да четеш?
Не помня, честно. Родителите ми са художник и преподавателка, винаги е имало много книги около мен. Помня как попитах баща ми като съвсем малък дали е изчел всички книги от впечатляващата ни библиотека, а той съвсем естествено повдигна рамене: "Е, разбира се". Трябваше да ги гоня много, за да имам смелостта да си говоря с тях за литература, прекрасни са и двамата.

„Двойници и животни” сякаш се включва във вълната съвременна градска литература. С какво градът провокира дотолкова, че се превръща в герой?
Градът е прекрасен герой, многопластов, интелигентен и предизвикателен. Не знам дали „Двойници и животни“ е там, но нека си я поставят където си искат, само да я четат, тиражът не е огромен, нека си я доизкупят смело.

Препоръчай ни три книги.
Не мога само три, извинявай. И няма как да го направя базово, per se. Но ще ти кажа няколко родни книги от последните 10 години: моята, „Апарат“ на Васил Георгиев, „Project Dostoevski” на Радослав Парушев, „Ела при мен“ на Богдан Русев, произволна с поезия на Тома Марков, произволна на Людмил Станев, поезия на Стефан Иванов, поезия на Калин Донков, много неща има. И все пак, започнете ги по ред, макар моят да не е конкретен.

 

Още размисли на Нинко Кирилов можеш да прочетеш на ninkokirilov.wordpress.com

снимка: Ивайло Петров

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н