Литература Към рубрика

РЕНЕ КАРАБАШ

 
 
Рене Карабаш в собствените си представи е “горски мъх зелен”, а за останалите е Ирена. Рядко ще я срещнете да виси безцелно сред литературните кръгове, но е добре позната там. Особено след излизането на дебютната ѝ стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“ в каталога на “Жанет 45”, която Марин Бодаков определи като жилаво и неумолимо, истински обичливо въже за двойно самоубийство. Другата ѝ голяма тръпка е театърът, където е ексцентричен млад режисьор, който прави “Театър в колата” с публика в автомобили и с насочено към нея оръжие, или пък “Мляко с ориз - пиеса без актьори” в тъмните подземия на града. Неотдавна безграничните ѝ идеи след среща с тези на Илиян Любомиров (Августин Господинов) родиха чудото Творческата академия “Валери Петров” в НДК. А ние се оставихме на допира на думите ѝ, които изкусно галят, така и умело хапят и те поглъщат.
 
***
не мога 
да поправя 
счупените си приятели
мога само
да повтарям
счупеното носи щастие
 
*** 
след войната
помежду ни
една малка възглавница
остана да напомня
за чувалчето в окопите
върху което двете изморени
слагахме глави и чакахме
с дни на бойното поле
да поникне трева
която да стъпчим отново
докато си играем на войници
 
*** 
ами брах шипки за майка ми
и одрах лицето си в храстите
твоя белег от какво е?
играх с баща ми на самолет
аз скачах той ме хващаше
изпусна ме и си сцепих веждата
извини ли й се
извиних й се
извини ли му се
извиних му се
после играем на една игра
ти шипка ли си?
самолет съм
ти самолет ли си?
шипка съм
белезите светят в тъмното — 
за първи път се виждаме
 
 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н