Литература Към рубрика

СТЕФАН ИКОГА

Стефан Икога е на 26 години, поне един джойнт и обича София. Пише, защото да си писател е готино, а готиното и Стефан са неразривно свързани. Гризе си ноктите и предпочита кучките пред котките. Дебел е и се храни предимно с удоволствие, хляб и пасти, каквото е останало. Това си го е написал сам, за да се прави на интересен. 

 

ТЪЖНО

 

Желето яде сладолед “Кри Кри” и си тананика под носа, а аз се чудя в кой джоб съм си оставил тревата и ме обзема паника, подобна на тая, когато си заклещя главата в пуловера. В устата си нося ей такава цигара и паникьосан, дърпам по навик. Нося облак дим след себе си. Като балон, ама за възрастни. Марто вика - “Крий, крий!” - но думите му закъсняха достатъчно и ни арестуваха за три грама марихуана, която се оказа, че през цялото време е била в Марто. Желето изяде цигарата. После ни разхождаха с патрулка из София, а бензинът го плащаха данъкоплатците. Кой по дяволите си плаща данъците? Ние не.

Возим се безплатно в патрулката и умираме от смях, щото полицаите не спират да ни повтарят „Не е смешно!“. От смеха ни единият полицай много се ядоса, получи инфаркт и умря. За щастие не беше шофьорът. Той доста се разстрои. Опита да заплаче, ма ние май го притеснявахме нещо, щото, както си седеше, както и ние си седяхме, точно където ни бяха поставили, посгъчкани, потни и симпатични на задната седалка, почна да ни крещи – “Малоумници, махайте се от колата!”

Ми, хубаво, ама не е лесно. Аз съм два метра висок, Марто - три, а Желето е зодия риби, и ни беше супер удобно в колата. Едва я навихме да слезе. Слезнахме и продължихме по пътя си, макар че наникъде не бяхме тръгнали. Разхождахме се и си говорихме за санирането, кой как би убил Фандъкова и за възраждането на порно индустрията.

Бялата кола излетя с около сто километра. Пак с толкова, двеста метра по-надолу, се заби в един стълб и в миг избухна. Тримата се спогледахме и усетихме, че рядко на човек се удава да гледа такава сцена извън киното. Единият полицай гореше и изобщо не му пукаше, беше умрял. Живият гореше и тичаше в кръг около колата, явно в опит да се изгаси. Виждал съм и други горящи хора и те тичаха доста и точно като тях, след няма и минута и той спря, падна на колене и последва колегата си. Имаше доста дим, миришеше на скара, а ние бяхме доста напушени и гладни, та първото, което подхванахме на тръгване беше дали бихме си чупнали парченце от някой от прясно изпечените полицаи. Бяхме единодушни – бихме. След още няколко крачки на обилно слюноотделяне Желето спря и хвърли нещо като тъжен поглед към пламъците.
- Фак. Това беше кофти.
- Ти пък, за двама полицаи ли си?
- Тц, ама тревата ни е в колата, а мене вече ме пуска.
- Фак, тъжно. 
- Катастрофално, ако питаш мен. – но никой не ме питаше.

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н