Литература Към рубрика

ЩРИХ И СТИХ

Проектът „Щрих и Стих” обединява 6 съвременни български поеми, пресъздадени в шест авторски филма от аниматорите от Компот колектив. Той е част от програмата на София Филм Фест и ще можем да го гледаме в Бургас на 16 март. Разкази за обречени хартиени корабчета, плуващи в нечия ръка, сутрешни убийства по невнимание, сладоледени надежди, междуетажни настроения и индустриални откровения се преплитат в образите на 6-те визуални поеми.


Автори: Димитър Воев, Георги Господинов, Делян Еленков и Калоян Праматаров.


Аниматори: Аспарух Петров, Милен Витанов, Борис Десподов, Иван Богданов, Дмитрий Ягодин и Борис Праматаров 
Режисьори: Аспарух Петров, Борис Праматаров, Дмитрий Ягодин, Милен Витанов, Борис Десподов и Иван Богданов.

 

Млекарката
Димитър Воев
 
Пъстра малка тълпа аз в ръката държа
дърпам ги със конци, надявам се, че не ги боли.
А това тука е той, техния главен герой.
Ако плюя сега, ще се удави в моята ръка.
Шала грагра ла гра, млекарката с нежни рога
в нейните млечни жлези чисто мляко се твори.
Ненавиждам пръстта, недовиждам през платна.
Корабчета от хартия във легена скачат,
дай да им дадем свобода.


Одеонъ
Георги Господинов
 
И ние ще изстинем някой ден
тъй както купичката чай изстива
забравена на задната веранда
тъй както калиите паднали в калта
тъй както орхидеите по старите тапети
и ние ще увехнем някой ден
но не така изящно не така
и не във тези филми
 
Естествен роман в 8 глави
Георги Господинов
 
1. В черквата на тази роза
    черен бръмбар е монах.
 
 2. Фин млечен беше Бог
     и се топеше...
 
 3. Дзен дзенувам...
 
 4. Къде отива после излишната любов
    и кой я смита, кой изхвърля кофата,
    контейнерът къде е...
 
 5. Ще стана продавач на сладолед
    и ще фалирам всяка зима.
 
 6. Някъде живеят в къщи с "ш" и "т"...
 
 7. Толкова пиян е скитникът,
    че като пикае под небето,
    само струята го спира да не падне.
 
 8. Ще изчезна масово
    им каза той
    ще изчезна масово
    им каза
 
    като динозаврите
 
Постиндъстриал
Калоян Праматаров
 
единайсет етажа мисли
свързани здраво с железни скоби
наблюдателна кула за историята
на поколения изроди
през решетката на прозореца виждам
огромни стоманени плоскости логика
трупани една върху друга от кранове,
закалявани до червено
в разпалените пещи на хорските постъпки,
виждам как над
пищящия индустриален мравуняк
вали сняг от наркотици и дъжд от алкохол
и мравките никога не спят, 
парни чукове отмерват равномерно
ритъма на живота
и сякаш Дявола, куцукащ към залеза,
носи този град в джоба си
 
100% настроение
Дилян Еленков
 
Настроенията ни отдавна имат цветове:
червени, зелени, оранжеви;
и черното с което влизаш във входа.
Още от предната вечер гледаш дъжда през прозореца,
и си стоиш там и си къркаш,
без да мислиш за домакините на долните 7 етажа –
7 етажа агресия, унижение, желания за край на живот;
и димът от фасовете на съпрузите по терасите.
Съпрузите.
Без крак, без кътник, без протеза, без уважение.
Всичко това като вулкан минава през теб.
И знаеш как сутрините в които повръщаш
те знаят че това си ти, и дори докато ти е зле
понякога се чудиш какво си мислят,
така или иначе асансьорът е един.
Веднъж намерих в него заспал мъжът от 45-ти,
който ми каза спокойно не се притеснявай
и някак не се притесних,
въпреки че същият
често разбива стъклата на входната врата,
после редовно ги лепи с маджун
и преди да е засъхнал пак ги чупи и слага нови.
Повече бих се притеснил от касиерка в мола.
Както и да е, всички се срещаме на сутринта,
или някои от нас, на други кимаме на некролога;
имаме и този прекрасен съсед от първия етаж,
на който жена му почина от рак,
който засади цяла градинка отпред и редовно я полива
и който слуша телевизора високо;
всички го обичаме, всички се усмихваме.
Алибито ни е чудесно,
нали само чуваме, не виждаме нищо;
измъкваме се брилянтно
от ежедневното си скотство.
 
Малко сутрешно престъпление
Георги Господинов
 
Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти
 
убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н