Литература Към рубрика

Чудовищно добра стихосбирка

Когато чуем името Никола Петров на някое литературно четене, пред нас се изправя едър 34-годишен мъж, който застава пред микрофона и вперва тревожен поглед пред себе си. Още преди да осъзнаем, че в ръцете му липсват обичайните листа хартия, телефон или електронна книга, той започва да рецитира – нещо, което малцина поети в днешно време умеят. Наскоро Издателство за поезия “ДА”публикува неговата трета стихосбирка “Не са чудовища”, а през вече далечната 2011 г. Никола печели първо място на младежкия конкурс за поезия “Веселин Ханчев”.

 

 

 

Веднъж ти се получи 

 

Помниш ли, че думите ти 

удряха във слънчевия сплит отчаяно красиво.

Беше глас от другаде, ранен, това не се повтаря. 

Беше антилопа, вперена в прожекторите и готова

да поеме удара. Беше светлината на града;

и отиващото си небе; и всякаква утеха.

Беше въздух, изпреварил вятъра.

Сега е есен, имаш сенки на лицето като вълците.

Сега ми се привижда, че очите ти 

са под вода. И се пресягам 

към косата ти, макар че е нелепо.

Искам да се вкопчиш в нещо, сякаш е живот.

 


Здравей

 

Понякога и аз се чудя правя ли неща; какво, по дяволите 

да съобщя, че правя.

Утешавам се с дребни стоки 

и с плановете за вечеря. 

Защо ти казвам това.

Понякога мисля за теб – нищо особено;

мисля си, че те има. Има също къщи под небето,

колебливи ръкомахания, срамежливи

припознавания и случайни удари 

на метеори в плът. Ако ги нямаше, 

тъгата нямаше да съществува. 

Защо ти казвам това. Понякога ми се приисква

да пропилея живота си с теб, с някого;

в крайпътните заведения с ленива естрада;

по всякакъв друг начин

освен този. Защо ти казвам това.

Защото искам да зная, 

че се е случило и на теб. 

 


Неприспивна песен

 

Рапунцел, късно е да спреш да мислиш.

Чудовища

са наизлезли в тези части на нощта.

Палячовци, търгаши,

принцове с нелепи букли,

всевъзможна сволоч, всякакви

неща. А сега склопи очи и слушай

тракането на будилника.

Всички до един, Рапунцел, са омаяни от теб. Всички

с най-дълбоки намерения.

Ни един не мисли, че ще стори зло. Дори и аз.

Ни един не мисли някога, че някому ще стори зло. Рапунцел:

чудовищата не са чудовища.

Това е чудовищното.

А сега склони глава и слушай

неприспивна песен.

Утре си на излет с твоите

най-добри приятели.

Утре ще се възкачиш на покрива.

На покрива на лятото.

Но това са само поводи за бъдеща тъга.

Но това ще бъде само сол

в солта на спомена,

щом останеш прикована от самата себе си, Рапунцел.

А сега не знам какво.




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н