Литература Към рубрика

ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА



Тя лети в света на киното и литературата с учудваща увереност. Дебютната й книга „Космонавтите само остават”, в която тя разказва за детството си, се запечатва в съзнанието на четящите с хумора си, гледната точка на малкото момиче и сериозните теми, през които пробягва по един ефирен и смислен начин. Ако се питате каква книга може да напише млад български режисьор, който от 15 години живее във Франция, това е вашата книга. Допълваме, че романът вече взе наградата Андре Дюброй, а беше номиниран и за наградата „Флор”, създадена през 1995 година от Фредерик Бегбеде, чиито носители са писатели от калибъра на Амели Нотомб и Мишел Уелбек. 

 

Защо реши да се върнеш в детството? 

Защото не си го спомнях достатъчно добре.

 

Занимаваш се с кино, а сега публикува първа книга, с която веднага грабна голяма награда във Франция? Как се случи това?

Книгата излезе преди година на френския пазар и е номинарана за различни награди – по-точно 3 в момента, резултати ще има през 2018 – а вече взе наградата Андре Дюброй за първи роман написан с чувство за хумор и критичнно чувство. Беше доста добре посрещната от критиката, а догодина излиза отново и в джобен формат.

 

Опиши Юрий Гагарин в три изречения.... 

Юрий Гагарин e първия човек успешно завърнал се от Космоса, за разлика от кучето Лайка, която си отива от стрес и прегряване и маймунката Алберт 1ви, която се задушава.

 

Юрий Гагарин не е оперна певица.

Юрий Гагарин беше името на моето първоначално училище.

 

С какво той беше важен за теб?

С неговото борче: след като напълно се съвзема от космическото си приключение, той идва в моето първоначално училище, за да засади едно борче – ескравагантен ритуал, който практикуват космонавите в този период от нашата история. Още си спомням ронещите се по главата ми борови иглички, докато скришом дърпах от първите си цигари: когато това се случваше, ги изтръсквах и си пожелавах и аз един ден да направя нещо толкова героично като него.

 

В книгата пишеш, че си мечтала да станеш космонавт.... Сега летиш в космоса на изкуството. Не мислиш ли, че в някакъв смисъл си изпълнила мечтата си?

Да, въпреки че не бих отказала разходка до Марс, или до Кеплер.

 

Живееш във Франция от 15 години... Какво е България за теб?

Страната, в която съм израснала, из която пътешествам и която преоткривам по няколко пъти в годината, в която намирам най-много вълшебство, но понякога за съжаление и омраза и нетолерантност, страната с която са свързани 70 процента от проектите ми (или 75) и в която вероятно ще се върна окончателно един ден.

 

Разкажи ни накратко за последния си филм?

„Всяка стена е врата”  е експериментален филм с архивни кадри от предаване водено по БНТ от майка ми около 89-а и началото на промените. От друга страна, в него има и един по-личен и същевременно литературен текст под формата на надписи между кадрите, в който се изразява моят поглед към това време.

 

Говориш перфектно български... Защо не се преведе сама? И какво ще ни кажеш за работата си с Росица Ташева, която също като теб спечели голяма литературна награда с романа си?

Превода на една книга отнема доста време и предпочетох да я поверя на Росица Ташева, която перфектно улови тона и стила. След това редактирах на места, тъй като голяма част от писането на френски е всъщност един непрестанен превод на един специфичен семеен жаргон, с който съм израснала, на изрази и на шеги, за които само аз знаех в точните думи.

 

Какво би ни донесла от Париж, ако можеше да вземеш всичко в джобовете си?

Градската историческа библиотека, мостът Симон дьо Бовоар, концертната зала Ла Сигал заедно с любимата ми френска певица в момента, която се казва Fishbach и една лимонова торта.

 

Задай си въпроса, който винаги си искала да ти зададат?

Кой е Джоки?

 

А сега отговори на него...

Джоки е неразрушимо куче. Доказва го, като оцелява най-неочаквано, след като:

а) една лада му минава през крака;

б) стадо овце му се нахвърля и го тормози с часове;

в) побеснял питбул, лишен от всякаква кучешка етика, се опитва да му откъсне врата и му оставя незаличим белег от зъби.

 

Джоки е герой.

(46-та страница, « Космонавтите само минават »)

Прочетете разказа "Камилата ти казва да го духаш".


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н