Литература Към рубрика

Границите на водата


Охридското езеро, фотограф: Георги Величков

Съвършена метафора на Балканите. С тези думи Капка Касабова определя главните герои в новата си книга – езерата Охрид и Преспа, разделени от планината Галичица, но свързани подземно чрез реки. В "Към езерото", издание на "Жанет 45", тя се отправя на пътешествие в семейната история на майчиния си род и както в романа си "Граница", въвежда читателите в сложните взаимоотношения на Балканите. Капка Касабова е родена в България, когато е на 17-годишна възраст семейството ѝ емигрира в Нова Зеландия, а от 2005 г. живее в Шотландия. Романът "Граница" е преведен на повече от 15 езика и получи отличия като шотландската награда Saltire за роман на годината и The Edward Stanford Travel Writing Award за 2018 г. в категорията "Книга за пътешествия".


"Към езерото" е изключително актуална книга. Докато работите върху нея, международните отношения породиха името Северна Македония, а седмици преди излизането ѝ тук България блокира преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз.
Моят подход към това, с което се захващам да проучвам, е инстинктивен – движат ме вътрешни динамики, не външни. "Граница" също не беше актуална, когато започнах да я пиша, но за кратко време всички започнаха изведнъж да говорят за граници. Инстинктът ми на поет и разказвач винаги ме води към невидимите нишки и течения, които присъстват непрекъснато около нас и в нас, и само от време на време се появяват на повърхността. Тогава ги наричаме "актуални". Всъщност в този момент те просто се материализират. А отношенията между майки и дъщери, мъже и жени, балканските хора, човека и езерото, човека и границата, живота и смъртта, са винаги актуални.


снимка: ТД

Какви бяха първите стъпки, когато започнахте да пишете "Към езерото"? Имахте ли план и промени ли се той в движение?
План винаги има, но той задължително се променя в движение. Планирах да опозная двете езера, от които Преспа ми беше напълно непознато, а Охрид само малко познато от посещения в детството при роднините на баба ми Анастасия. Това и направих. Но това, което се получи, е, че ме завладяха историите на много от езерните хора, които срещнах, и ги разказах. Те се преплитат по един много "воден" начин със съдбите на хората и от нашето охридско семейство. Осъзнах, че водата е елементът на паметта – в тялото на Земята и в човешкото. Той е женски елемент. От водата се раждаме и тялото ни е до голяма степен вода.

Моите книги са продукт и на географско, и на имагинерно движение. При самото обикаляне, плуване, прекосяване и пребиваване на езерата Охрид и Преспа, изплуваха ярки човешки истории, символи, сезони и теми. Много неща ме изненадаха. Примерно колко трудно и дори невъзможно е да се направи едно прекосяване на езерата поради абсурдните водни граници – Преспа е поделена от три държавни граници, които е забранено да се минават с лодка. Също така темата за слепотата и виждането – буквално и преносно – се оказа централна в света на Езерата и по-общо балканската психика. Сякаш нарочно сме слепи за някои прости неща, като примерно колко си приличаме и колко дълбоко сме свързани през абсурдните ни граници. А самите езера са като очите на пейзажа. Там всичко става ясно.

Освен в географията, пътувате и в семейните си корени и история. Способен ли е процесът по създаване на една книга да лекува?
Със сигурност. Както създаването ѝ, така и прочитът ѝ. Знам, че темите и разказите в тази книга ще говорят директно на много читатели. Тези теми са винаги актуални: какъв товар носим от предците си, как най-добре да живеем, какво остава след нас? Всеки на Балканите, а и изобщо всяко семейство, има интересна история. Изкуството в най-висшата си форма е вид алхимия – от меркурий или сяра на злато. Разказването на семейните корени и динамики за мен не е самоцел, а само портал към по-големите истини, които Езерата разкриват. А те са ключ към Балканите, човешки и природно. А Балканите са микрокосмос на всички човешки драми и приключения. Както ми каза Славче Шейхова от последното охридско дервишко теке: "Балканот е сърцето и душата на овой свет." На Балканите вече всичко се е случило, както е казал Елиас Канети за Русчук (Русе). За мен личното и локалното, видяно и претопено през кристалната призма на едно такова магично място като Охрид-Преспа, разтваря безкрайни и вълнуващи хоризонти.



Какво добавихте в българското издание и защо? 

Една глава "Канео" и някои допълнителни локални подробности за града Охрид, който е познат – или поне така ни се струва – на българите. Това важи изобщо за Македония – тя за българите открай време е позната и непозната. Това е част от нейната привлекателност и комплексност в колективното българско съзнание. Буквално Македония е български "комплекс", а в комплекса винаги има някакво разминаване във времето. Това е принципът на травмата – тя ни кара да живеем някъде в миналото. Това е основна тема на книгата. 

 

От години живеете в Шотландия. Как бихте описали политическата ситуация в България на някой шотландец, с когото сте се запознали наскоро?
Огромният потенциал на България открай време е в плен на една алчна върхушка, действаща на принципа на "разделяй, владей, граби, тъпчи", в резултат на което една четвърт от българите живеят или работят в чужбина, въпреки че биха предпочели да си останат в родината и с хората, които обичат. Тази върхушка действа на принципа на травмата и страха – особено страха от бъдещето. Един от основните образи в "Към езерото" е как Сатурн изяжда децата си от страх, че ще го надживеят. Децата на България, впрочем и на Македония, са доста поизядени, но не се дават.

Ако някой български издател се поинтересува коя излязла тази година книга бихте му препоръчали за публикуване, това би била... 

Тя не е от тази година, но е вечно актуална, защото именно в нашия единствен дом Земята се крие ключът към оцеляването ни като вид, физическо и духовно, и сме позабравили да я пазим и ценим: A LoveLettertotheEarthна Тих Нат Кан. 

 

Ще разкажете ли повече за следващата си книга "Еликсир"? Повлия ли пандемията на работата по нея?
Идеята за "Еликсир" ми дойде миналата година. Започна с неврокопската долина на река Места и селата ѝ. Въпреки условията тази година, успях да поживея в планините на Места, както планирах. Не успях да мина границата с Гърция и да проследя пътя на реката до делтата ѝ в Беломорието, но това ми отвори други врати и те могат да ме отведат в неочаквана посока. Това е самият творчески принцип, на който е основан животът, не само писането и творенето. Пандемията принуждава всички да подхождат по възможно най-творчески начин към живота. Това не винаги е лесно, но пък отваря нови врати.

***
Капка Касабова гостува на онлайн изданието на Софийски международен литературен фестивал на 11 декември от 20:00 ч. Разговорът с нея можете да гледате на живо в страницата на фестивала.
"Към езерото" е в платформата на Booklover с отстъпка за предварителна поръчка.

 




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н